|
| sat = 43.17,27.1
| площ = 19,582
|картинка=DulovoCenter.jpg|картинка-описание=ЦентърЦентърът на град Дулово|кмет=Мехмед Мехмед}}
'''Ду̀лово''' е град в Североизточна [[България]], [[област Силистра]],. Той е административен център на община [[Общинаобщина Дулово|Дулово]]. Тойи е 3-тияттретият по население град в областта след [[Силистра]] и [[Тутракан]].
По данни на [[ГРАО]] към 16 септември 2023 г. в града живеят 7175 души по настоящ адрес и 8264 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-09-2023-2.txt www.grao.bg]</ref>
Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. – Видна градина). Преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от [[османска власт]] в селището се заселват българи от [[Преслав]]ско. ▼
Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. 1946 г. населението вече е 1841 жители, а 10 години по-късно стават 5910 души. ▼▲Първото сведение за съществуването на града се базираоткрива нав турско-арабски документ , който датира от 1573 годинаг. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. –— Видна"видна градина "). Преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от [[османска власт]] в селището се заселват българи от [[ ПреславПреславско]] ско.
▲Селището бивае многократнобило опожарявано многократно, но жителите му съумяватса да основатосновали ново селище с имеимето Аккадънлар или(в превод на български –— Белите"белите жени "). ПредиЗа известно време иселището се носило и името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеятса живели 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлизае възлизало на 900 жители. През 1946 г. населението вече е стигнало до 1841 жители, а 10десет години по-късно стават— до 5910 души.
В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35 – 40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли [[вода]] с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца. ▼
▲В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук –— гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца , дълбоки 35 – 4035–40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли [[вода]] с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината("Долината на кладенците "). Там е имало 45 пълноводни кладенеца.
На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.
На 2 септември 1916 г. Първата пехотна софийска дивизия временно освобождава селището от румънска власт. От 192020-те години на XX век селището е в [[Румъния]], но благодарение наслед [[Крайовската спогодба]] от [[1940]] г. е върнато на България. На 25 ноември 1940 г. населението на Аккадънлар начело с околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов посреща преселници от Северна Добруджа. Местният клон на [[Червения кръст]] урежда кухни с топла храна за преселниците.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4505&SRV=true&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим информационен седмичник - печ. Варненска поща, Варна / бр. 59, 25 ноември 1940 / стр.3]</ref> През [[1942]] годинаг. селото е преименувано на '''Дулово''', на името на българската династия [[Дуло]]. На [[30 януари]] [[1960]] г. е обявено за [[град]].
В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, [[античност]]та, [[средновековие]]то и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжиеоръжия, инструменти, основи на жилищасгради и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.
== География ==
ПредимноОбщината равниненсе релефхарактеризира вс общинатапредимно койторавнинен ерелеф, пресечен от суходолия с различна ширина, които са св посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в [[Добруджа]]нския район. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.
Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки, като най-голямачести повторяемост иматса югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.
Годишната сума на валежите е 650 мм/кв. м, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.
Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от [[дъб]], [[цер]], [[Габър (род)|габър]] и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.
== Население ==
Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1712&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на град Дулово, община Дулово, област Силистра, НСИ“| достъп_дата = 5 септември 2019 | издател = nsi.bg | език = bg }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/en/bulgaria/silistra/ | заглавие = „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 5 септември 2019 г. | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref>}}
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
|1934г 1934 = 1532
|1946г 1946 = 1992
|1956г 1956 = 5860
|1965г 1965 = 8048
|1975г 1975 = 9894
| 1985 = 10888
|1985г = 10 888
|1992г 1992 = 7618
|2001г 2001 = 6997
|2011г 2011 = 6537
| 2021 = 5795
}}
=== Етнически състав ===
;Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 5 септември 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}}
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
| || Численост || Дял (в %)
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
| align="center"|Общо || 6537 || 100.00
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 2946 || 45.,06
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 2349 || 35.,93
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 458 || 7.00
|-
|align="left"|Други || 22 || 0.,33
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 34 || 0.,52
|-
|align="left"|Не отговорилиНеотговорили || 728 || 11.,13
|}
== Икономика ==
До началото на 199090-те години на XX век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (преди всичконай-вече първична преработка на мляко, иа също производство на хляб и хлебни изделия).
Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града, са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделсказемеделската продукция. Останало е и шевното производство, което еволюирасе вразвива от малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.
== Обществени институции ==
== Забележителности ==
* Читалище „Никола Й. Вапцаров“.
* Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в 4четири отдела: [[Археологияархеология]], [[Етнографияетнография]], [[Нованова и най-нова история]] и [[Галериягалерия]].
* Паметници:
** Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край: – 1912 – 19131912–1913 г., 1915 – 19181915–1918 г., 1941 – 19451941–1945 г.
** Паметник „Жажда“.
** Паметник на Васил Левски.
Кратер [[Дулово (кратер)|Кратерът Дулово]] на [[Марс (планета)|Марс]] е наименуванименуван в чест на гр. Дулово.
== Редовни събития ==
Ежегодно провежданепрез намесец майскимай се провеждат културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.
== Източници ==
== Външни препратки ==
* [httphttps://www.dulovo.infobg Официален сайт на общинатаобщина Дулово]
{{Градове в България}}
| 