Резовска река: Разлика между версии

{{Река инфо

| име = Резовска река{{Br}}(Mutludere)

| картинка = Rezovská = Rezvayařeka.jpg

| |картинка-описание = Устието на Резовска река

|извира от дължина = 112

|образувана от начало-място = сливането на реките [[Паспалдереси (лява съставяща)]] и [[Велика (дясна съставящарека)|Велика]]

| устие-гео-ширина на устието = 41.9831

| карта = България Област = Бургас

| |карта-описание = Местоположение в област = Бургас

'''Резовска река''' (или '''Резова река''', '''Резвая''') ({{lang-|tr|Mutludere}}, ''Мутлудере'') е [[река]] в [[Турция]] и [[България]], [[Областобласт Бургас]] —– общини [[община Малко Търново|Малко Търново]] и [[община Царево|Царево]], вливаща се в [[Черно море]], където се намира и най-югоизточната точка на България<ref>[http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Normativni_aktove/Granitcen_rezhim/Sporazumenie_BG_Turtsia.htm Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море Обн. ДВ. бр.68 от 30 Юлиюли 1999 г.]</ref>. Дължината и&#768;ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между [[България]] и [[Турция]]<ref>[http://stock.evgenidinev.com/9785/ Устието на река Резовска]</ref>.

Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 мm н.в., на 2,3 кмm южно от турското село [[Паспалово|Паспала]] (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от [[Странджа]], на {{coord|41|57|08|N|27|16|12|E|}} и 666 мm н.в., на 3,6 кмkm северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган„Армаган", а след изтичането си от него —– в източна.

След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 кмkm тече в северна посока и достига до българската граница на 8 кмkm южно от град [[Малко Търново]], при устието на левия и&#768;ѝ приток [[Делиевска река]]. От тукОттук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село [[Резово]].

Площта на водосборният[[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на реката е 738&nbsp; km², от които 183 km² на българска територия, като границите му са следните:

* на север —– с водосборния басейн на река [[Велека]];

* на югозапад, по билото на [[Странджа]] —– с водосборния басейн на река [[Марица]];

* на юг —– с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в [[Черно море]].

:* → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир "Армаган"„Армаган“)

Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2- – 3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. <ref>[{{Citation |title=Дигата на река Резовска е застрашена от разрушаване |url=http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=534025 Дигата|accessdate=2009-11-24 на|archivedate=2016-10-10 река|archiveurl=https://web.archive.org/web/20161010234211/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=534025 Резовска е застрашена от разрушаване]}}</ref>

Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и БялоЕгейско. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното и&#768;ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села —– Бургазджик[[Пирок (Гечетадживилает Лозенград)|Бургазджик]] и [[Дерекьой (вилает Лозенград)|Дерекьой]], а в устието е разположено българското село [[Резово]]. Бившите български села [[Маджура]] и [[Пиргопуло]], разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. <ref>[{{Citation |title=река Резовска |url=http://mt.evgenidinev.com/cgi-bin/mt/mt-search.cgi?blog_id=7&tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0&limit=20 река|accessdate=2009-11-24 Резовска]|archivedate=2009-11-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091113184314/http://mt.evgenidinev.com/cgi-bin/mt/mt-search.cgi?blog_id=7&tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0&limit=20 }}</ref>По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка, безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единствениятедин отровенот смокдвата вида отровни смока в [[Европа]], големият стрелец, пепелянката и леопардовиятрядката смокчерноврата стрелушка. В бързите и усойни води на реката се въдят речна [[пъстърва]] и резовски [[карагьоз]]. Край биосферния резерват [[Узунбоджак|резерват Лопушна]] - – най-големият резерват на територията на [[Странджа (парк)|природен парк Странджа]] реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци”„буджаци“ (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.<ref>[http://stock.evgenidinev.com/7713d/ Резовска река покрай резерват Лопушна]</ref>

Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос<ref>[{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oikumen.info/?show=article&arc_id=175 |заглавие=Странджа - – Синеморец – Силистар |достъп_дата=2009-09-16 Силистар]|архив_дата=2016-10-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161012125520/http://www.oikumen.info/?show=article&arc_id=175 }}</ref>.

При устието на реката откъм българска страна в село [[Резово]] се издига съграденият наскоро параклис „Свети Иван”Иван“.

Системното изсипване на скален материал и [[Тетрапод (конструкция)|тетраподи]] през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.<ref>[http://www.bszone.info/?p=2887 Неукротеното устие на Резовска река може да измести морската ни граница]</ref> На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. <ref>[http://www.factor-bs.com/news-4192.html Дигата на Резовска пред разрушаване ]{{Dead link|date=януари 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

== Вижте ощесъщо ==

[[Категория:Реки в Областобласт Бургас]]