Резовска река: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KLBot2 (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q2890912
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5
 
(Не са показани 43 междинни версии от 22 потребители)
Ред 1:
{{Река инфо
| име = Резовска река{{Br}}(Mutludere)
| картинка = Rezovská = Rezvayařeka.jpg
| |картинка-описание = Устието на Резовска река
| местоположение = {{флагче с име|Турция}}<br>{{флагче с име|България}}
|дължина = 112 km (в България ок. 70 km)
| регион-име = Област
|териториален обхват = {{флаг икона|Турция}} '''[[Турция]]'''{{Br}}{{флаг икона|България}} '''[[България]]''', '''[[Област Бургас]]''' — общини [[община Малко Търново|Малко Търново]] и [[община Царево|Царево]]
| регион = [[Област Бургас]]
|териториален обхват подразделение =
|извира от дължина = 112
| басейн = 738
|надморска височина при източника = 291 m
|среден отток =
|образувана от начало-място = сливането на реките [[Паспалдереси (лява съставяща)]] и [[Велика (дясна съставящарека)|Велика]]
|s_lat_dir = N|s_lat_deg = 41 |s_lat_min = 52 |s_lat_sec = 53
| начало-гео-ширина = 41.8814
|s_lon_dir = E|s_lon_deg = 27 |s_lon_min = 33 |s_lon_sec = 18
| начало-гео-дължина = 27.555
|устие = [[Черно море]]
| начало-височина = 291
|m_lat_dir = N|m_lat_deg = 41 |m_lat_min = 58 |m_lat_sec = 59
| устие -място = [[Черно море]]
|m_lon_dir = E|m_lon_deg = 28 |m_lon_min = 01 |m_lon_sec = 46
| устие-гео-ширина на устието = 41.9831
| устие-гео-дължина = 28.0294
|надморска височина при устието = 0 m
| устие-височина = 0
|водосборен басейн = 738 km<sup>2</sup> (в България 183 km<sup>2</sup>)
| устие-ширина =
|среден отток =
| карта = България Област = Бургас
| |карта-описание = Местоположение в област = Бургас
|Категория на Уикисклад =
}}
'''Резовска река''' (или '''Резова река''', '''Резвая''') ({{lang-|tr|Mutludere}}, ''Мутлудере'') е [[река]] в [[Турция]] и [[България]], [[Областобласт Бургас]] общини [[община Малко Търново|Малко Търново]] и [[община Царево|Царево]], вливаща се в [[Черно море]], където се намира и най-югоизточната точка на България<ref>[http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Normativni_aktove/Granitcen_rezhim/Sporazumenie_BG_Turtsia.htm Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море Обн. ДВ. бр.68 от 30 Юлиюли 1999 г.]</ref>. Дължината и&#768;ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между [[България]] и [[Турция]]<ref>[http://stock.evgenidinev.com/9785/ Устието на река Резовска]</ref>.
 
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 мm н.в., на 2,3 кмm южно от турското село [[Паспалово|Паспала]] (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от [[Странджа]], на {{coord|41|57|08|N|27|16|12|E|}} и 666 мm н.в., на 3,6 кмkm северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган„Армаган", а след изтичането си от него в източна.
 
След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 кмkm тече в северна посока и достига до българската граница на 8 кмkm южно от град [[Малко Търново]], при устието на левия и&#768;ѝ приток [[Делиевска река]]. От тукОттук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село [[Резово]].
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният[[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на реката е 738&nbsp; km², от които 183 km<sup>2</sup> на българска територия, като границите му са следните:
* на север с водосборния басейн на река [[Велека]];
* на югозапад, по билото на [[Странджа]] с водосборния басейн на река [[Марица]];
* на юг с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в [[Черно море]].
 
Притоци: → ляв приток, ← десен приток
:* ← Чаирлък (в Турция)
:* → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир "Армаган"„Армаган“)
:* → Чешме (в Турция)
:* ← Велика (в Турция, дясна съставяща)
Ред 62 ⟶ 61:
:* → Селския дол
 
Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2- – 3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. <ref>[{{Citation |title=Дигата на река Резовска е застрашена от разрушаване |url=http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=534025 Дигата|accessdate=2009-11-24 на|archivedate=2016-10-10 река|archiveurl=https://web.archive.org/web/20161010234211/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=534025 Резовска е застрашена от разрушаване]}}</ref>
 
=== Хидроложки показатели ===
Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и БялоЕгейско. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.
 
== Селища ==
Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното и&#768;ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села Бургазджик[[Пирок (Гечетадживилает Лозенград)|Бургазджик]] и [[Дерекьой (вилает Лозенград)|Дерекьой]], а в устието е разположено българското село [[Резово]]. Бившите български села [[Маджура]] и [[Пиргопуло]], разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.
 
== Флора и фауна, резервати ==
Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. <ref>[{{Citation |title=река Резовска |url=http://mt.evgenidinev.com/cgi-bin/mt/mt-search.cgi?blog_id=7&tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0&limit=20 река|accessdate=2009-11-24 Резовска]|archivedate=2009-11-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091113184314/http://mt.evgenidinev.com/cgi-bin/mt/mt-search.cgi?blog_id=7&tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0&limit=20 }}</ref>По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка, безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единствениятедин отровенот смокдвата вида отровни смока в [[Европа]], големият стрелец, пепелянката и леопардовиятрядката смокчерноврата стрелушка. В бързите и усойни води на реката се въдят речна [[пъстърва]] и резовски [[карагьоз]]. Край биосферния резерват [[Узунбоджак|резерват Лопушна]] - – най-големият резерват на територията на [[Странджа (парк)|природен парк Странджа]] реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци”„буджаци“ (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.<ref>[http://stock.evgenidinev.com/7713d/ Резовска река покрай резерват Лопушна]</ref>
 
== Етимология ==
Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос<ref>[{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oikumen.info/?show=article&arc_id=175 |заглавие=Странджа - – Синеморец – Силистар |достъп_дата=2009-09-16 Силистар]|архив_дата=2016-10-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161012125520/http://www.oikumen.info/?show=article&arc_id=175 }}</ref>.
 
== Други ==
При устието на реката откъм българска страна в село [[Резово]] се издига съграденият наскоро параклис „Свети Иван”Иван“.
 
Системното изсипване на скален материал и [[Тетрапод (конструкция)|тетраподи]] през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.<ref>[http://www.bszone.info/?p=2887 Неукротеното устие на Резовска река може да измести морската ни граница]</ref> На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. <ref>[http://www.factor-bs.com/news-4192.html Дигата на Резовска пред разрушаване ]{{Dead link|date=януари 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.
 
== Вижте ощесъщо ==
* [[Списък на реките в България]]
* [[Списък на реките в България по водосборни басейни]]
Ред 89 ⟶ 88:
 
== Топографска карта ==
* {{Картакарта-ГЩ-СССР|K-35-79|url=httphttps://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-079.jpg|scale=1:100000}}
* {{Картакарта-ГЩ-СССР|K-35-80|url=httphttps://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-080.jpg|scale=1:100000}}
* {{Картакарта-ГЩ-СССР|K-35-81|url=httphttps://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-081.jpg|scale=1:100000}}
 
== Бележки ==
Ред 98 ⟶ 97:
== Източници ==
<references/>
* {{грб|100}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 100. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
* Реки в България. http://reki.start.bg/
 
{{Българско Черноморие}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|География|България|Турция}}
 
[[Категория:Реки в Турция]]
[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Реки в Областобласт Бургас]]
[[Категория:Водосборен басейн на Черно море]]
[[Категория:Притоци на Черно море]]
[[Категория:Вилает Лозенград]]
[[Категория:Странджа]]
[[Категория:Гранични реки]]