|
| картинка = Картинка:BG-1371.jpg
| описание = Османското настъпление след битката при Черномен
| период = ''[[26 септември]] [[1371]]''
| място = река [[Марица]] (близо до село [[Черномен]], днес Орменио, [[Западна Тракия]], [[Гърция]])
| причина =
| територия =
| резултат = ''Убедителна османска победа, след нощно нападение''
| страна1 = [[Файл:Royal_banner_of_Mrnjavčević_family.svg|30px]] [[Прилепско кралство]]<br/>[[Сярско княжество|Сярско деспотство]]
| страна1 = [[Файл:Flag_of_the_Serbian_Empire%2C_reconstruction.svg|30px|ръб|Сръбска Империя]]'''[[Сръбско царство]]'''<br/>[[Файл:Flag_of_the_Second_Bulgarian_Empire.svg|30px|ръб|Втора българска държава]]'''[[Втора българска държава]]'''
| страна2 = [[Файл:Zulfikar flagFictitious_Ottoman_flag_2.pngsvg|30px]]''' [[Османска империя]]'''
| командир1 = '''''[[Файл:Coat_of_arms_of_Mrnjavčević_family_(small).svg|25px]][[Углеша]]''''' † <br/>''''' [[Файл:Coat_of_arms_of_Mrnjavčević_family_(small).svg|25px]][[Вълкашин]]''''' †
| командир2 = '''''[[Файл:Fictitious_Ottoman_flag_2.svg|30px]][[Лала Шахин]]''''' <br/> '''''[[ХаджъФайл:Fictitious_Ottoman_flag_2.svg|30px]][[Евренос|Евренос Илбегибей]]'''''
| сила1 = ~ около 20 000
| сила2 = ~ около 4500 – не е известен точен брой
}}
{{уикиизточник|Черноменска битка}}
'''Битката при Черномен''' или '''битката при Марица''' се провежда край река [[Марица]], близо до село [[Черномен]] (днес [[Орменио]] в [[Гърция]]) на [[26 септември]] [[1371]] година между силите на османския султан [[Мурад I]] под предводителството на неговия военачалник от гръцки произход [[Лала Шахин]] и силите на [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]] и [[Сярско княжество|Сярското княжество]] под предводителството на братята [[Мърнявчеви]] –крал [[Вълкашин]] и деспот [[Иван Углеша]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm Константин Иречек, История на българите, ГЛАВА XXII. Първи битки на южните славяни с турците – Битката при Марица (1371 г.), стр.382]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=QDFVUDmAIqIC&printsec=frontcover&source=gbs_slider_thumb&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false J.V.A Fine, The Late Mediaeval Balkans, p. 379]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=xcp7OXQE0FMC&printsec=frontcover&source=gbs_slider_thumb&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false L.S Stavrianos, The Balkan since 1453, p.44]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=gWctAQAAIAAJ&redir_esc=y Andrija Veselinović; Radoš Ljušić (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 67. ISBN 978-86-7549-921-3 „У јуну 1371. војска коју су предво- дили краљ Вукашин и његов син Марко дошла је под Скадар, али је поход нагло прекинут“]</ref> След 1365 г. Вълкашин е вече с кралско достойнство и е обявен от [[Стефан Урош V]] за съуправник на [[Сръбско царство|Сръбското царство]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC&redir_esc=y Ćirković, Sima (2004). The Serbs. Malden: Blackwell Publishing.Pp.77 – 79]</ref> Неговият брат Иван Углеша по това време е [[деспот]] на [[Сяр]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC&redir_esc=y Ćirković, Sima (2004). The Serbs. Malden: Blackwell Publishing.Pp.78 – 79]</ref> Християнските сили са събрани под [[Душаново царство|християнското имперско]] знаме, но се състоят предимно от [[българи]] от [[Македония (област)|Македония]] и югозападните [[българско землище|български земи]], [[сърби]] от [[Требине]] и [[Далмация]], и малко [[албанци]].<ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
Битката завършва с убедителна победа на османците, които предприемат изненадваща нощна атака над неохранявания военен лагер на християните, които демонстрират подценяване на противника и лоша дисциплина.<ref> Gustav Friedrich Hertzberg: Geschichte Griechenlands: Th. Vom lateinischen Kreuzzuge bis zur Vollendung der osmanischen Eroberung (1204 – 1740), F.A. Perthes, 1877, page 323 (in German)</ref> Вълкашин и Иван Углеша са убити в боя.<ref>Harold William Vazeille Temperley: History of Serbia, H. Fertig, 1917, page 97.</ref>
'''Битката при Марица''' или '''битка при Черномен''', се състоява край река [[Марица]], близо до село [[Черномен]] (днес Орменио в [[Гърция]]) на [[26 септември]] [[1371]] година между силите на османския военачалник от гръцки произход [[Мурад I]] – [[Лала Шахин]] и сборна войска под предводителството на братята [[Мърнявчеви]].
След 1365 г. [[Вълкашин]] е вече с кралско достойнство и е обявен от [[Стефан Урош V]] за съуправник на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Неговият брат [[Йоан Углеша]], по това време е [[деспот]] на [[Сяр]]. Християнските сили са събрани под [[Душаново царство|християнското имперско]] знаме, но се състоят предимно от [[българи]] от [[Македония (област)|Македония]] и югозападните [[българско землище|български земи]], [[сърби]] от [[Требине]] и [[Далмация]], и малко [[албанци]] <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>, наброяващи според монаха [[Исая Серски (XIX век)|Исайа]] – около 60 000 души, според [[Димитър Кантакузин]] – 70 000 души, а според [[Мавро Орбини]] – 20 000 „отбрана войска“.
== Предистория ==
Османските завоевания на [[Балкани]]те се изразяват в последователно подчинение на остатъците от [[Византийската империя]] и останалите християнски [[Феодализъм|феодални]] държави. [[Велика схизма|Великата схизма]] тегне над християнския свят, а и политическите реалности в [[Централна Европа]], като например конфликтите между [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Унгария|Унгарското кралство]], както и неефективната [[секуларизация]] на [[Католицизъм|католическата църква]] оставят народите на Балканите сами срещу конниците на Мурад I. Според немския историк [[Цинхайзен]], който се позовава на османски източници, ''[[casus belli]]'' за военните действия завършили с Черноменската битка, е превземането на [[Пловдив]] от османците. През втората половина на [[XIV век]] османската [[Експанзионизъм|експанзия]] достига своя пик на Балканския полуостров.
== Тактика ==
Крал Вълкашин и деспот Углеша поемат на поход, за да направят изненадваща атака срещу османците в тяхната столица [[Одрин]], докато Мурад I е в [[Мала Азия]]. [[Османска армия|Османската армия]] е много по-малка, но поради използваната от нея удачна [[тактика]] (нощно нападение на християнския лагер, при която [[караул]]ните постове не са си на мястото), Хаджъ Илбеги, който е подчинен на Лала Шахин успява да победи християнската армия и да убие Вълкашин и Углеша.
== Стратегия и последствия от битката ==
Битката е част от османската кампания за завладяване на Балканите и е предшествана от завземането на [[Созопол]] от османците, а е последвана от превземането на градовете [[Драма (град)|Драма]], [[Кавала]] и [[Сяр]] в днешна [[Егейска Македония]]. Битката предшества с 18 години [[Косовска битка|битката на Косово поле]] от [[1389]], в която християнските сили за пореден път не успяват да се противопоставят успешно на османската агресия и след която част от останалите извън османска власт земи, попадат под [[васал]]на зависимост от османците.
Съвременникът на събитията [[Исая Серски (XIV век)|Исая Серски]] описва последиците така:
{{цитат|''Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад... Уви! Какво прескръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой мужду людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обълнали на слаби женски сърца... И наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите.''}}
В послание от 1373 г. на папа [[Григорий XI]] до архиепископа на Гран папата пише:
{{цитат|''Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи..., от не много време и особено от 20 месеца насам нападаха с постоянни враждебности, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощастното робство, като някои от тях, уви! – се отрекоха от Христовото име.''}}
== Източници ==
<references />
== Литература ==
* Turnbull, Stephen R. ''The Ottoman Empire 1326 – 1699'', Osprey Publishing, 2003.
* Stavrianos, L. S. ''The Balkans Since 1453'', C. Hurst & Co. Publishers, 2000.
{{Превод от|en|Battle of Maritsa|286320865}}
{{Портал Военна история на България}}
[[Категория:Битки по време на Втората българска държава|Черномен]]
[[Категория:Битки на Османската империя|Черномен]]
[[Категория:Битки на Сърбия|Черномен]]
[[Категория:Сръбско царство]]
[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Европа)]]
[[Категория:1371 година в Османската империя]]
| 