|
'''Душановият законник''' е най-важният [[закон]] на [[Душаново царство|Душановото царство]]. Оригиналът му не е запазен, като днес съществуват 20 негови преписа. Някои от тях (загребският, раванишкият и софийският препис) започват с думите: „''Законник на пречестният и христолюбивият македонски цар Стефан, владетел сръбски, български, угро-влашки, далматински, арбанашки, и на много други региони и страни''“.
== Кръстьо Мисирков за Стефан Душан ==
Българският публицист [[Кръстьо Мисирков]] намира Стефан Душан повече за ''западнобългарски цар'', отколкото за ''рашки (сръбски)'',<ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref> имайки предвид провежданата от него [[политика]], а и деянията му, които разкриват неговите пробългарски настроения:
* [[брак]]ът му със [[Елена Българска|сестрата]] на [[Иван Александър]], от който се ражда престолонаследникът [[Стефан Урош]];
* прекрасните му отношения с Иван Александър и липсата на каквито и да е конфликти с [[Втора българска държава|Българското царство]];
* стремежът му към [[територия|териториално]] разширение на юг ([[аналогия|аналогичен]] със [[Самуил]]овия) — включване в царството на [[Византия|византийски земи]] в [[Тесалия]], [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]] ([[население|населени]] и с [[българи]]), достигащи до [[Централна Гърция|Ахея]];
* игнорирането на [[средновековни сръбски земи|сръбските земи]] и доскорошен център на [[Рашка (държава)|държавата]] във вътрешната (толериране и уповаване на българското [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|южните предели на царството]], за сметка на старите [[Рашка (държава)|рашки]] [[жупан]]и) и външна (насоченост на юг [към български предели], за сметка на западната, т.е. към ''естествено сближение и обединение'' на [[същински сръбски земи|сръбските земи]]) ''[[империя|имперска]]'' политика;
* персоналното му недолюбване от [[Сърбия|сръбската]] и [[Гърция|гръцка]] [[историография]] (независимо от политическия и [[култура|културен]] възход и достижения на [[православие|православната]] [[Душанова империя]]), изразяващо се в неканонизирането му за [[светец]] от [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] (единственото изключение за [[Неманичи]]те), в съчетание с [[анатема|анатемосването]] му от [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]] с формален повод – заради включване на [[Света гора]] към [[територия]]та на [[Душаново царство|Душановото царство]];
* отношението към Стефан Дечански след [[Велбъждска битка|Велбъждската битка]], заради отказа на баща му да приеме предложението на българското болярство за обединение на двете държави под един [[скиптър]] (обосноваван и с наследственото право на първия му братовчед – [[Иван Стефан]] [→[[син (дете)|син]] на [[Анна Неда]], сестра на [[баща]] му Стефан Дечански и негова леля←] над [[Търново|търновския]] престол), като в обратния случай би се позволило, на него престолонаследника на Стефан Дечански, да наложи българската царска корона (което между другото и прави с българска подкрепа в [[1346]] г.);
{{Неманичи}}
Мисирков характеризира по следния начин Стефан Душан:
{{цитат|Цар Душан е една твърде интересна личност в [[История на България|българската история]], искам да кажа в историята на българския народ и в оная [[Сръбско царство|сръбско-българска държава]] на [[Неманчи|Немановци]]. Официално за [[Византия]], [[Кралство Унгария|Унгария]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Дубровник]], Източното българско царство, той е [[сърби|сръбски]] отначало [[крал]], а сетне [[цар]]! Но фактически той е повече [[българи|български]], сиреч западно-български цар, отколкото сръбски крал. Поне такова е впечатлението от неговата [[политика|политическа]] и [[култура|културна]] дейност за сръбските му съвременници-[[властел]]и и особено за [[духовенство]]то на [[Печка патриаршия|Пекската патриаршия]]. Съвременниците му [[сърби]] и следующите поколения на сръбската духовна и светска [[интелигенция]] са запазили едно явно осъждане на всичката му [[политика|политическа]] и [[култура|културна]] дейност, която се схваща от тях като измена на националната сръбска кауза за обединение на [[сръбски земи|сръбските земи]], за постигане на един [[империя|империалистически блен]] от временен характер. Всички правдини и предимства, които получи местната българо-македонска [[аристокрация]] от [[Душанова империя|Душановата империя]], както и пренасянето на [[столица|държавния център]] на [[българско землище|етнически българска територия]] в [[град]] [[Скопие]], който е бил след [[1018]] година [[резидент|резиденция]] на византийския управител на покорена тогава целокупна [[Първа българска държава|България]], е увреждало националното чувство на съвременните на Душана [[патриот]]и, и е дало подтик след смъртта му те да се отметнат от оная създадена от Душана [[Душанова империя|„сръбска“ империя]], в която [[българи|македонските българи]] играеха ръководяща роля.}}<ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Сърбите и Душановата империя, София. |year= 8 март 1919 |publisher= вестник Мир, XXV, бр. 5850}}</ref>
[[Символ]]ните [[град]]ове на [[Душаново царство|Душановата държава]] (просъществувала и след смъртта му – по времето на управление на сина му [[Стефан Урош]]), са все центрове, свързани с [[българска история|българската история]], а не със [[История на Сърбия|сръбската]] – [[Призрен]] ([[столица]]), [[Скопие]] (коронован за цар) и [[Сяр]] (след превземането му прогласява въздигането на държавата в царство). Неколкократно Стефан Душан се именува и поменава и за ''български владетел'' на [[българско землище|български земи]]. <ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 }}</ref>
|
