Тракия: Разлика между версии

'''Тракия''' ({{lang|el|Θράκη}}, ''Траки'', {{lang|tr|Trakya}}, ''Тракя'', {{lang|la|Thracia}}, ''Трация'') е [[историко-географска област]] в [[Югоизточна ЕвропаБългария|Югоизточна]] [[Европа]], която в днешно време обхваща [[Южна България]], Североизточна [[Гърция]] и европейската част от [[Турция]]. Българската част на Тракия е известна като [[Северна Тракия]], настоящата турска като '''Одринска''' или [[Източна Тракия]], а настоящата гръцка като '''Беломорска''' или [[Западна Тракия]]. Жители на областта в древността са [[траки]]те, от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели  – [[българи]], [[турци]] и [[гърци]], по името на географския район в който живеят, понякога са наричани и [[тракийци]].

[[Древна Гърция|Древните гърци]] наричат „Тракия“ областта между [[Дунав]] на север и Егейско море на юг и между Черно и Мраморно море на изток и планините източно от [[Вардар]] на запад,<ref name="EB">{{Цитат уеб|/Траките са от Южна Корея,защото са живяли по времето на динозаврите.едно плюс едно е три уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Thrace | заглавие=Thrace |достъп_дата = 4 януари 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref>, т.е. всички земи, в които живеят траки. Според друг източник от гледна точка на [[класическа Гърция]] „Тракия“ включва територията на север от [[Тесалия]], без точно определени граници,<ref>{{cite book |first=Thomas |last=Swinburne Carr |title=''The history and geography of Greece'' |page=56 |url=https://books.google.com/books?id=21kEAAAAQAAJ&pg=PA56 }}</ref>, като понякога се включвали и [[Древна Македония]] и [[Малка Скития]].<ref name=Smith>{{cite book |first=Sir William |last=Smith |title=Dictionary of Greek and Roman geography |location=London |year=1857 |page=1176 |url=https://books.google.com/books?id=SUAPAAAAYAAJ}}</ref> По-късно под „Тракия“ започва да се разбира територията между Дунав, Черно море, [[Древна Македония]] и [[Илирия]],<ref name=Smith/>, горе-долу съвпадаща с територията на [[Одриското царство]] между 5V и 1I век пр.н.е.

Границата на Тракия започва от [[Черно море]] при нос [[ЕминеАмин]] и върви на запад по билото на [[Стара планина]] до връх Остра, оттам тръгва на юг и по билото на [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]], Ихтиманска [[Средна гора]] и [[Шумнатица (Рила)|Шумнатица]] стига до връх [[Мусала]] в [[Рила]]. От [[Мусала]] върви на изток до [[Равни чал]], оттам отново тръгва на юг и върви по [[Родопи|Родопското]] било разделящо [[Чепино (долина)|Чепинската]] от [[Разлог (област)|Разложката котловина]], върви по [[Доспатска планина|Доспатската планина]] и през връх [[Виденица]] стига българо-гръцката граница при ''[[Каинчал]]'', която следва на изток до връх Циганско градище (на гръцки Гифтокастро, на турски Ченгене хисар). Оттам слиза на юг към [[Места]] (на гръцки Нестос), която следва до [[Егейско море]] или следва границата на [[Ксанти (ном)|Ном Ксанти]] с номите [[Драма (ном)|Драма]] и [[Кавала (ном)|Кавала]]. От устието на [[Места]] границата на Тракия следва северното крайбрежие на Егейско море на изток, [[Дарданели]]те, [[Мраморно море]], [[Босфор]]а и Черно море до нос Емине.

Античната история на областта е свързана с [[траки]]те, антихетскста коалиция Асува, персийската сатрапия Скудра, [[Одриско царство|Одриското царство]], [[Елинизъм|елинистическата епоха]] и [[Тракия (Римска провинция)|римската провинция Тракия]]. Както по времето на елинизма, така и след това &nbsp;– като част от [[римската империя]] областта се развива и центърът на областта Филипопол, по-късно наречен Тримонциум, процъфтява. Построени са пътища, [[Античен театър (Пловдив)|античен театър]], [[Римски стадион (Пловдив)|античен стадион]] с капацитет 30 000 души, храмове, терми, административни и жилищни сгради.

=== Модерна история и 20XX век ===

По [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] от [[17 май]] [[1913]] г., сложил край на [[Балканска война|Балканската война]], цяла Тракия източно от линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]] &nbsp;– [[Енос]] се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] по [[Цариградски договор|Цариградския мирен договор]] от [[16 септември]] [[1913]] г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с [[Одрин]], а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]] и [[Ксанти]]. По [[Българо-турска конвенция (1915)|Софийската българо-турска конвенция (1915)]] България присъединява още 2588 кв. км ссъс 160 селища, включително гарата на Одрин &nbsp;– Караагач и двата бряга на Марица до устието ѝ.

В България [[26 март]] &nbsp;– денят на превземането на [[Одрин]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1913 година от българските части &nbsp;– се чества като Ден на Тракия.

Image: Dioecesis Thraciae 400 AD.png|Граници на късноримскакъсноримския диоцезадиоцез Тракия, 400 г.

Image:Coat thraceof arms of Roman Thrace.jpg|Герб на Римска Тракия от „Стематография“ на [[Христофор Жефарович]] (1741)

Image: Thraceottoman.JPG|Герб на Османска Тракия от „Стематография“ на Христофор Жефарович

Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Western Thrace-bg.svg|Карта на Западна Тракия в границите на България между 1913 и 1919 г.