Архимед: Разлика между версии

| починал-място = [[Сиракуза]]

'''Архимед''' ({{lang|grc|Αρχιμήδης}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[математик]], [[астроном]], [[физик]] и [[инженер]]. Въпреки че не са известни много факти и подробности, свързани с неговия живот, той е смятан за един от водещите учени на класическия период на [[Античност]]та. Сред неговите приноси в областта на физиката са основните принципи на [[хидростатика]]та, [[статика]]та и обяснението на принципа на работа на [[лост]]а. На Архимед се приписва и създаването, както на действителни [[механизъм|механизми]] като [[Архимедов винт|винтова помпа]], която носи неговото име, така и на устройства със съмнително съществуване, като машини, които могат да вадят от водата бойни кораби или да ги подпалват с помощта на огледала.<ref name="death ray">{{cite web | title = Archimedes Death Ray: Testing with MythBusters | publisher = MIT | url = http://web.mit.edu/2.009/www//experiments/deathray/10_Mythbusters.html | accessdate = 23 юли 2007 | lang = en | архив_дата = 2013-05-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130528134958/http://web.mit.edu/2.009/www/experiments/deathray/10_Mythbusters.html }}</ref>

Обикновено се приема, че Архимед е най-големият математик на Античността и един от най-значимите за всички времена.<ref>{{cite book | last = Calinger | first = Ronald | title = A Contextual History of Mathematics | url = https://archive.org/details/contextualhistor0000cali | year = 1999 | publisher = Prentice-Hall | isbn = 0-02-318285-7 | page = [https://archive.org/details/contextualhistor0000cali/page/150 150] | quote = Shortly after Euclid, compiler of the definitive textbook, came Archimedes of Syracuse (ca. 287 212 BC), the most original and profound mathematician of antiquity. | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Archimedes.html | title = Archimedes of Syracuse | accessdate = 9 юни 2008 | publisher = The MacTutor History of Mathematics archive | month = януари | year = 1999 | lang = en }}</ref> Той прилага [[Метод на изчерпване|метода на изчерпването]] за изчисляването на площта, затворена от [[парабола]] и нейна [[хорда]], като използва безкрайни [[Числов ред|числови редове]] и успява да изчисли със забележителна точност приблизителната стойност на числото [[Пи|π]], наричано понякога ''Архимедова константа''.<ref>{{cite web | title = A history of calculus | last = O'Connor | first = J.J. | coauthors = E.F. Robertson | publisher = University of St Andrews | url = http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/HistTopics/The_rise_of_calculus.html | month = February | year = 1996 | accessdate = 7 август 2007 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20191024081615/http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk:80/~history/HistTopics/The_rise_of_calculus.html |archive-date = 2019-10-24}}</ref> Архимед описва също носещата неговото име [[Архимедова спирала]], извежда формули за [[обем]]а на [[Ротационна повърхнина|ротационни повърхнини]] и създава оригинална система за изразяване на много големи числа.

Относително малкото запазени писмени работи на Архимед, които успяват да оцелеят по време на Средновековието, след това стават изключително важно вдъхновение за инженерите от времето на [[Ренесанс]]а,<ref>{{cite web | title = Galileo, Archimedes, and Renaissance engineers | last = Bursill-Hall | first = Piers | publisher = sciencelive with the University of Cambridge | url = http://www.sciencelive.org/component/option,com_mediadb/task,view/idstr,CU-MMP-PiersBursillHall/Itemid,30 | accessdate = 7 август 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-09-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070929034534/http://www.sciencelive.org/component/option,com_mediadb/task,view/idstr,CU-MMP-PiersBursillHall/Itemid,30 }}</ref> а откриването през 1906 година на неизвестни дотогава трудове на Архимед в [[Архимедов палимпсест|Архимедовия палимпсест]] разширява представите за това, как той достига до своите математически изводи.<ref>{{cite web | title = Archimedes – The Palimpsest | publisher = Walters Art Museum | url = http://www.archimedespalimpsest.org/palimpsest_making1.html | accessdate = 14 октомври 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070928102802/http://www.archimedespalimpsest.org/palimpsest_making1.html }}</ref>

Архимед е роден около [[287 пр.н.е.|287 година пр.н.е.]] в пристанищния град [[Сиракуза]] в [[Сицилия]], по това време независим [[полис]], един от най-влиятелните в [[Магна Греция]]. Датата на раждането му се извежда от твърдението на [[Йоан Цецес]], византийския историк от 12XII век, според което Архимед умира на 75 години.<ref>{{cite book | last = Heath | first = T.L | title = Works of Archimedes | year = 1897 | publisher = Dover Publications | isbn=0-486-42084-1 | lang = en }}</ref> В своя трактат „[[Псамит]]“ самият Архимед казва, че името на баща му е Фидий, астроном, за когото не е известно нищо повече. В „[[Успоредни животописи|''Успоредни животописи'']]“ римският писател от 1I век [[Плутарх]] твърди, че Архимед е родственик на владетеля на Сиракуза [[Хиерон II]].<ref>{{cite web | title = Parallel Lives | last = Plutarch | publisher = Project Gutenberg | url = http://www.gutenberg.org/etext/674 | accessdate = 23 юли 2007 | lang = en }}</ref>

Архимед умира около [[212 г. пр.н.е.|212 година пр.н.е.]], по време на [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]], когато римските войски на [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]] превземат Сиракуза след двугодишна обсада. Според известната история, разказана от Плутарх, в момента напри превземането на града Архимед обмислял някаква математическа схема. Римски войник му наредил да се яви пред Марцел, но той отказал, заявявайки, че първо трябва да приключи със задачата си. Войникът се разгневил и убил Архимед с меча си. Плутарх описва и друга версия за смъртта му – според нея той пренасял различни математически инструменти и е убит, тъй като някой войник ги взел за ценни вещи. Според разказите Марцел бил разгневен от смъртта на Архимед, тъй като го смятал за потенциално полезен с научните си познания, и дори бил наредил той да не бъде закачан.<ref name="death">{{cite web | first = Chris | last = Rorres | url = http://www.math.nyu.edu/~crorres/Archimedes/Death/Histories.html | title = Death of Archimedes: Sources | publisher = Courant Institute of Mathematical Sciences | accessdate = 2 януари 2007 | lang = en }}</ref>

Докато се къпе, Архимед забелязва, че нивото на водата в съда се повишава, когато той влиза в него, и разбира, че този ефект може да се използва за определяне на обема на короната. От гледна точка на този експеримент водата е с практически постоянен обем,<ref>{{cite web | title = Incompressibility of Water | publisher = Harvard University | url = http://www.fas.harvard.edu/~scdiroff/lds/NewtonianMechanics/IncompressibilityofWater/IncompressibilityofWater.html | accessdate = 27 февруари 2008 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20101218113059/http://www.fas.harvard.edu:80/~scdiroff/lds/NewtonianMechanics/IncompressibilityofWater/IncompressibilityofWater.html |archive-date = 2010-12-18}}</ref> така че короната би изместила количество вода с нейния собствен обем. Разделяйки масата на короната на обема на изместената вода се получава нейната плътност. Тази плътност би била по-ниска от тази на златото, ако към него са добавени по-евтини и по-леки [[метал]]и. Разбирайки това, Архимед побягва по улицата гол, толкова развълнуван от откритието си, че забравил да се облече, викайки „[[Еврика]]!“ ({{lang|grc|ηὕρηκα}}, „открих го“). Опитът е проведен успешно и доказва, че в короната наистина е добавено сребро.<ref>{{cite web | title = Buoyancy | work = HyperPhysics | publisher = Georgia State University | url = http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/Hbase/pbuoy.html | accessdate = 23 юли 2007 | lang = en }}</ref>

Много от приносите на Архимед в техниката произтичат от стремежа му да задоволи нуждите на неговия роден град Сиракуза. Египетският писател от 2II век [[Атеней]] описва как Хиерон II възлага на Архимед проектирането на огромен кораб, „[[Сиракузия]]“, който да бъде използван за луксозни пътувания, превоз на стоки и като боен кораб. Според някои изследователи „Сиракузия“ е най-големият кораб, строен през Античността.<ref>{{cite book | last = Casson | first = Lionel | title = Ships and Seamanship in the Ancient World | url = https://archive.org/details/shipsseamanshipi0000cass | year = 1971 | publisher = Princeton University Press | isbn = 0-691-03536-9 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20210225150756/https://archive.org/details/shipsseamanshipi0000cass |archive-date = 2021-02-25}}</ref> Според Атеней той може да превозва 600 души и включва [[Градина|градини]], [[гимназион]] и храм на богинята [[Афродита]]. Тъй като кораб с такива размери пропуска през корпуса си значително количество вода, за нейното отстраняване се използва като помпа [[архимедов винт]]. Архимед разработва това устройство като винтообразна повърхнина, поставена във вътрешността на цилиндър. То се върти ръчно и може да се използва също за издигане на вода от ниско разположен водоем към по-високи напоителни канали.

Архимедовият винт се използва и в наши дни за изпомпване на течности и насипни материали, като [[въглища]] или [[Зърнено-житни култури|зърно]]. Вариантът, описан през Римската епоха от Витрувий, може би е подобрение на по-ранни винтови помпи, използвани за напояването на [[Висящи градини на Вавилон|Висящите градини на Вавилон]].<ref>{{cite journal | last = Dalley | first = Stephanie | coauthors = John Peter Oleson | year = 2003 | month = януари | title = Sennacherib, Archimedes, and the Water Screw: The Context of Invention in the Ancient World | journal = Technology and Culture | volume = 44 | issue = 1 | url = http://muse.jhu.edu/journals/technology_and_culture/toc/tech44.1.html | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | title = Archimedes screw – Optimal Design|author=Rorres, Chris | publisher = Courant Institute of Mathematical Sciences | url = http://www.cs.drexel.edu/~crorres/Archimedes/Screw/optimal/optimal.html | accessdate = 23 юли 2007 | lang = en }}</ref> Първият морски [[параход]] с винтово витло е пуснат на вода през 1839 година и е наречен „[[Архимед (кораб)|Архимед]]“ в чест на древногръцкия учен и неговия принос в използването на винтовете.<ref>{{cite web | title = SS Archimedes | publisher = wrecksite.eu | url = http://www.wrecksite.eu/wreck.aspx?636 | accessdate = 22 януари 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-10-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111002100032/http://www.wrecksite.eu/wreck.aspx?636 }}</ref>

Писателят от 2II век [[Лукиан от Самосата]] пише, че по време на обсадата на Сиракуза Архимед разрушава вражески кораби с огън. През 6VI век [[Антимий от Трал]] нарича оръжието на Архимед „изгарящи стъкла“. Устройството, наричано също Архимедов топлинен лъч, е служело за фокусиране на [[слънчева светлина]] върху приближаващите кораби, като по този начин ги запалва.

Това предполагаемо оръжие още през [[Ренесанс]]а се превръща в предмет на спорове около неговото реално съществуване. [[Рене Декарт]] го отхвърля като невъзможно, а съвременни изследователи се опитват да пресъздадат описаните ефекти, като използват само средствата, налични по времето на Архимед.<ref>{{cite web | first = John | last = Wesley | url = http://wesley.nnu.edu/john_wesley/wesley_natural_philosophy/duten12.htm | title = A Compendium of Natural Philosophy (1810) Chapter XII, Burning Glasses | publisher = Online text at Wesley Center for Applied Theology | accessdate = 14 септември 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20071012154432/http://wesley.nnu.edu/john_wesley/wesley_natural_philosophy/duten12.htm | archivedate = 12 октомври 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071012154432/http://wesley.nnu.edu/john_wesley/wesley_natural_philosophy/duten12.htm }}</ref> Съществуват предположения, че голям брой добре полирани [[бронз]]ови или [[Мед (елемент)|медни]] щитове, действащи като огледала, биха могли да бъдат използвани за фокусиране на слънчева светлина върху кораб, като използват принципа на [[Параболично огледало|параболичното огледало]], както в [[слънчева пещ|слънчевата пещ]].

През 1973 година гръцкият учен Йоанис Сакас прави експеримент с Архимедовия топлинен лъч във военноморската база в [[Скарамагас]]. Той използва 70 огледала с медно покритие и размер 1,5 на 1 m. Те са насочени към шперплатов макет на римски боен кораб, разположен на разстояние около 50 m. При точно фокусиране на огледалата корабът се запалва за няколко секунди. Той е покрит с катранена боя, която вероятно подпомага запалването.<ref>{{cite web | title = Archimedes' Weapon | publisher = Time Magazine | date = 26 ноември | year = 1973 | url = http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,908175,00.html?promoid=googlep | accessdate = 12 август 2007 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20121025165838/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,908175,00.html?promoid=googlep | archive-date = 2012-10-25 | архив_дата = 2011-02-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110204191550/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,908175,00.html?promoid=googlep }}</ref>

През декември 2010 година „Ловци на митове“ се връщат към топлинния лъч в специално издание с участието на американския президент [[Барак Обама]]. Проведени са няколко опита, включително експеримент в голям мащаб, в който 500 ученици насочват огледала към макет на римски кораб, разположен на разстояние 120 m. При всички опити корабът не успява да достигне температура от 210 &nbsp;[[°C]].<ref name="death ray2">{{cite web | title = TV Review: MythBusters 8.27 – President’s Challenge | url = http://fandomania.com/tv-review-mythbusters-8-27-presidents-challenge/ | accessdate = 18 декември 2010 | lang = en }}</ref> За да се стигне до истинско [[горене]], дървото трябва да достигне до своята [[температура на самозапалване]] – около 300&nbsp;°C.<ref>{{cite web | title = How Wildfires Work | last = Bonsor | first = Kevin | publisher = HowStuffWorks | url = http://science.howstuffworks.com/wildfire.htm | accessdate = 23 юли 2007 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | publisher = The Engineering ToolBox | year = 2011 | url = http://www.engineeringtoolbox.com/fuels-ignition-temperatures-d_171.html | title = Fuels and Chemicals – Auto Ignition Temperatures | work = engineeringtoolbox.com | accessdate = 25 юни 2011 | lang = en }}</ref>

Въпреки че Архимед не е изобретател на [[лост]]а, той дава обяснение на неговия принцип на работа в своя трактат „''За равновесието на равнините''“. По-ранни описания на лоста се срещат при [[Ликейска школа|перипатетиците]], като понякога се приписват на [[Архит]].<ref name="lever rorres">{{cite web | first = Chris | last = Rorres | url = http://www.math.nyu.edu/~crorres/Archimedes/Lever/LeverLaw.html | title = The Law of the Lever According to Archimedes | publisher = Courant Institute of Mathematical Sciences | accessdate = 20 март 2010 | lang = en }}</ref><ref name="lever clagett">{{cite book | first = Marshall | last = Clagett | url = http://books.google.com/?id=mweWMAlf-tEC&pg=PA72&lpg=PA72&dq=archytas+lever&q=archytas%20lever | title = Greek Science in Antiquity | publisher = Dover Publications | accessdate = 20 март 2010 | isbn = 978-0-486-41973-2 | year = 2001 | lang = en }}</ref> Според [[Пап Александрийски]] изследванията на Архимед върху лостовете му дават основание да заяви: „Дайте ми място, на което да застана, и ще преместя Земята“ ({{lang|grc|δῶς μοι πᾶ στῶ καὶ τὰν γᾶν κινάσω}}). [[Плутарх]] разказва, как Архимед създава [[полиспаст]]и, с които моряците използват принципа на лоста, за да повдигат тежки предмети.<ref>{{cite web | last = Dougherty | first = F. C. | coauthors = J. Macari, C. Okamoto | title = Pulleys | publisher = Society of Women Engineers | url = http://www.swe.org/iac/lp/pulley_03.html | accessdate = 23 юли 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-07-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070718031943/http://www.swe.org/iac/LP/pulley_03.html }}</ref> На Архимед се приписват също подобрения в мощността и точността на катапултите, както и изобретяването на прост [[одометър]], пускащ в съд по едно топче при изминаването на определено разстояние.<ref>{{cite web | url = http://www.tmth.edu.gr/en/aet/5/55.html | title = Ancient Greek Scientists: Hero of Alexandria | publisher = Technology Museum of Thessaloniki | accessdate = 14 септември 2007 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20090429101224/http://www.tmth.edu.gr:80/en/aet/5/55.html | archive-date = 2009-04-29 | архив_дата = 2007-09-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070905125400/http://www.tmth.edu.gr/en/aet/5/55.html }}</ref>

* {{икона|en}} J J O'Connor and E F Robertson, [http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Biographies/Archimedes.html Подробна биография на Архимед на сайта на Университета Сейнт Андрюс]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190918114345/http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Biographies/Archimedes.html |date=2019-09-18 }}

[[Категория:МатематициАрхимед| (универсалисти)]]