Константин Преславски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
| (Не са показани 45 междинни версии от 22 потребители) | |||
Ред 1:
{{Личност
| категория = писател
име= Константин Преславски |▼
▲ описание=епископ, български писател |
| портрет-описание =
| вложки = {{Личност/Писател
| категория =
| период =
| жанрове = химнична поезия
| теми =
| направление = [[Преславска книжовна школа]]
| известни творби = „Азбучна молитва“,<br>„Учително евангелие“
| повлиян =
| повлиял =
| бележки =
}}
}}
'''Константин епископ Преславски''' ([[9 век]]-[[10 век]]) е [[старобългарски език|старобългарски]] [[писател]] и църковен деец, представител на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]]. Той е една от най-значителните фигури в историята на старобългарската духовна [[култура]].
== Творчество ==
[[Image:DidacticGospelAlphabetPrayerConstantinePreslavski.jpg|thumb|250px|„Азбучна молитва“, „Учително евангелие“, Константин Преславски, Руски препис, XII в., Държавен исторически музей, Москва]]▼
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „[[Учително евангелие|Учителното евангелие]]“, едно от връхните постижения от [[Златен век (българско средновековие)|Златния век]] на [[българската литература]], написано през
▲[[
▲Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „[[Учително евангелие|Учителното евангелие]]“, едно от връхните постижения от [[Златен век|Златния век]] на [[българската литература]], написано през 893–894 г. — неделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник. Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия — стихотварна молитва, известна като „[[Азбучна молитва]]“ и прозаическа част.Също и „Църковно сказание“, „Историкии“<ref>Авторството на „Историкии“ се подлага на съмнение от някои историографи — виж Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII–ХХ век, Велико Търново 2006, с. 30–34</ref> и др. части. Съчинението съдържа беседи за различни църковни празници. Въпреки компилативния си характер, Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език. През 894 съставя първия славянски летописен труд — „Историкии“. През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда „Четири слова против арианите“ от Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението „[[Проглас към Евангелието (старобългарска поезия)|Проглас към Евангелието]]“, което по съдържание и композиция е близо до „Азбучната молитва“ и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура.
Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. Всичко сочи, че той е автор на „Хвалебствено песнопие за Методий“, в което се съдържа акростих ''„Добре, Методие, те възпявам. Константин“''.
На Константин Преславски се приписва и стихотворението „[[Проглас към Евангелието (старобългарска поезия)|Проглас към Евангелието]]“, което по съдържание и композиция е близо до „Азбучната молитва“ и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура. Някои учени дори твърдят, че именно Константин Преславски е бил Черноризец Храбър (и е написал „За буквите“), но засега последната теза не е окончателно възприета в българската историография, а се изказва по-скоро като предположение.''<ref name=":0">[https://kultura.bg/web/самото-дело-на-епископ-константин-пре/ Климентина Иванова: Самото дело на епископ Константин Преславски е чудо], интервю на Тони Николов, сп. „Християнство и култура“, бр. 131, 2018 г.</ref>''
След изследвания в Русия са намерени и други документи, за които богословът и българист проф. Георги Попов допуска, че са от Константин Преславски (Гранеса добри Константинови /''Стихове добри Константинови'')<ref>[https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=47&WorkID=14813&Level=1 Стихове добри Константинови], Словото.</ref>. Много от тях са в акростих. Например „Канон за архистратига Михаил“ с акростих „Достойно е да се възпява Архистратигът. Константин“. Намерени са над 440 стиха, за които се допуска, че може да са от Константин Преславски. Част от химнографския му цикъл се намира в [[Битолски триод|Битолския триод]]. Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в. Също така в руски превод от старобългарски на „Катехизис“ на Кирил Йерусалимски се появяват имената Константин и Тудор. Проф. Климентина Иванов допуска, че авторите са Константин Преславски и Тудор Докс, братовчедът на Симеон<ref>https://kultura.bg/web/самото-дело-на-епископ-константин-пре/</ref>
Неговото име носят [[Шуменски университет|Шуменският университет]] и [[Национална хуманитарна гимназия (Варна)|Националната хуманитарна гимназия във Варна]].
=== Нови хипотези ===
Българският филолог, проф. Климентина Иванова, извежда интересна теория.<ref name=":0" /> Тъй като в изворите указано, че през 881 Методий се връща в двора на императора на Византия, където "оставил книги и ученици", тя допуска че сред тези ученици може да е бил и Константин Преславски, който впоследствие да е заминал за България (882?). Съществува версия, че той е донесъл служебни книги със себе си, а това значи, че по това време не е бил (вече) роб. Според нея той не би могъл да бъде посветен за (викариен) епископ по-рано от 893, а дотогава е бил презвитер.<ref name=":0" /> В същото време проф. Божидар Димитров предполага че Константин Преславски и Горазд са част от т.нар. „венецианска“ група, която е продадена в робство, откупена е от императора и впоследствие идва в България, доволно снанбдена с книги.<ref>https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,12448/view,article/</ref>
'''Собствени произведения'''
''Учително евангелие'' (сборник състои се отдве предисловия в акростих – ''Азбучна Молитва'' и прозаическа част; също така в сборника влизат ''Историки'' и ''Учително евангелие'')
''Проглас към евангелието'' (акростих)
''Хвалебствено песнопие за Методий'' (в него има акростих)
''Стихове добри Константинови'' (акростих)
''Химнографски цикъл на Константин Преславски (''част от [[Битолски триод|Битолският триод]])<ref>Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. – Кирило-Методиевски студии, 2, 1985.</ref>
''Канон за архистратига Михаил (в акростих)''
''За буквите'' ''<ref name=":0" /> ''(под псевдоним „Черноризец Храбър“)
''Пение Константина попа<ref name=":0" />''
'''Преводи'''
''Четири слова против арианите'' (превод от Атанасий Александрийски – по поръка на цар Симеон)
''Катехизис'' (съвместетн превод на Константин Преславски и Теодор Докс от Кирил Йерусалимски)
== Памет ==
на 9.12.2016 г. БПЦ взима решение да състави комисия, която да започне процедура по канонизацията на Константин Преславски в светец<ref>[https://bnr.bg/shumen/post/100770225/balgarskata-pravoslavna-carkva-predpriema-stapki-za-kanonizacia-na-episkop-konstantin-preslavski Българската православна църква предприема стъпки за канонизация на епископ Константин Преславски], БНР Шумен, 9 декември 2016 г.</ref> Проф. Г. Попов е сътавил тропар на св. Констин Преславски, като предстои да бъдат съставени кондак и молитва към новопросиялия светец.<ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,23319/view,article/ Започнала е процедура за канонизацията на еп. Константин Преславски], Dveri.bg, 23 ноември 2016 г.</ref>
На Константин Преславски е наречена улица в квартал „[[Военна рампа]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951242|title=Константин Преславски}}).
== Бележки ==
Ред 22 ⟶ 70 :
== Литература ==
* Велинова, В. Слово за епископ Константин Преславски. София: Време, 1998 (Библиотека „Старобългарски книжовници“ 4). ESBN 954-4568-12-8
*
* Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски (ред. Уханова, Е.В.). Freiburg im Breisgau, 2012
== Външни препратки ==
* [http://promacedonia.com/zv/zv1_1.html Константин Преславски. Проглас към евангелието] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927233931/http://promacedonia.com/zv/zv1_1.html |date=2007-09-27 }}
{{Преславска книжовна школа}}
{{Портал|Биографии|Православие|Литература|История на България}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Български средновековни книжовници]]
[[Категория:Преславска книжовна школа]]
| |||