Карибско море: Разлика между версии

[[ImageФайл:Caribbean general map.png|right|thumbмини|Карта на Карибско море]]

'''Карибско море''' ({{lang-|es|Mar Caribe}},; {{lang-|en|Caribbean Sea}}) е [[периферно море|периферно]] [[затворено море|полузатворено]] [[море]], част от [[Атлантическия океан]]. На запад граничи с [[Централна Америка]], на юг —– с [[Южна Америка]], на север —– с [[Големи Антили|Големите Антили]], а на изток —– с [[Малки Антили|Малките Антили]]. На северозапад [[Юкатански пролив|Юкатанският пролив]] го свързва с [[Мексикански залив|Мексиканския залив]], а на югозапад изкуственият [[Панамски канал]] го съединява с [[Тихи океан|Тихия океан]].

Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 кмkm². На юг водите му мият бреговете на [[Венецуела]], [[Колумбия]] и [[Панама]], на запад —– с [[Коста Рика]], [[Никарагуа]], [[Хондурас]], [[Гватемала]], [[Белиз]] и [[Мексико|мексиканския]] полуостров [[Юкатан]], на север —– с [[Куба]], [[Хаити]] и [[Доминиканската република]], а на изток —– със страните на Малките Антили (виж [[Карибски държави]]).

Карибско море е разположено върху Карибската [[Тектоника на плочите|тектонична плоча]]. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез [[хребет]]и и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина – -7686 7 686 метраm. Между [[Мексико]] и [[Куба]] е разположен ЮкатанскияЮкатанският провлак, който отделя Карибско море от [[Мексиканския залив]].

РайонаРайонът около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни [[земетресение|земетресения]], които понякога образуват опустошителни вълни [[цунами]]. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.,5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението на 12 януари 2010 г.]], поразило [[Хаити]].

Морската фауна на региона е с произход от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], попаднали в Карибско море в периода преди възникването на [[Панамски провлак|Панамския провлак]], преди около 4 млн. години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба,<ref name="nature">{{cite web|url=http://www.nature.org/wherewework/southamerica/venezuela/work/art5339.html|title=Southern Caribbean Basin of Venezuela|publisher=The Nature Conservacy|accessdate=24 април 2009-04-24|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/611ZL64mp|archivedate=18 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-1816|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110816211204/http://www.nature.org/ourinitiatives/regions/southamerica/venezuela/index.htm}}</ref>, в това число [[акули]] ([[Бича акула]], [[Тигрова акула]], [[копринена акула]] и [[карибска рифова акула]]), [[Летящи риби]], [[Манта]], ''[[Acanthurus bahianus]]'', [[Ангелски риби]] (''Pomacanthus''), ''[[Chaetodon ocellatus]]'', [[Каменен костур голиат]] (''Epinephelus itajara''), [[Тарпон]] (''Megalops)'' и [[мурени]] (''Muraena)''. В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на [[лангусти]], [[сардина]], [[риба тон]]. Риби като баракуди, [[марлин]] и [[уаху]] (''Acanthocybium solandri'') са обект на спортен риболов.

9% от кораловите рифове в света се намират в Карибско море, съсредоточени главно по карибските острови и брега на Централна Америка. Общата площ на рифовете е 52 000 кмkm².

В последните десет години, необичайно топлитоплите карибски води заплашват рифовете. Рифовете представялват един от най-разнообразните [[морски хабитати]], но също така са неустойчиви екосистеми. Когато тропическите води станат необичайно топли саза по-продължителен период от време, загиват микроскопични растения, които са в симбиоза с кораловите тъкани. Тези растения осигуряват храна на коралите и им придават цвят. Резултатът от смъртта и разпиляването на тези растения се нарича коралово обезцветяване и може да доведе до унищожаването на големи площи рифове.

Туристически дейности като подводно гмуркане и риболов носят между 3 и 5 милиарда долара годишно на карибските нации. Туристите са привлечени от уникалните хабитати, оцеляващи благодарение на рифовете. Разрушаването на рифовете би сериозно навредило сериозно на икономиката на региона. През 1986 бешее приет протокол за защита и развитие на морската природа в карибския регион, който забранява някои човешки дейности, които биха навредили на рифовете. Към настоящия момент, протоколът е ратифициран от 15 държави. Също така няколко благотворителни организации са се появилизаели с цел опазване на морските създания.

Първите хора, които пресичат Карибско море и се заселват на Антилските острови, са [[таино]], уседнали племена, които се прехранват със земеделие и риболов. Те говорят на езици от [[Аравакски езици|аравакското семейство]] и пристигат на островите от [[Южна Америка]] в началото на 1I хилядолетие пр.н.е. По-късно таино са изтласкани или подчинени от [[кариби]]те, които идват от областта около река [[Ориноко]]. Когато в края на 15XV век първите европейци достигат до Карибския регион, островите са заселени главно от кариби, които дават и името на морето.

През първите десетилетия след откриването на Америка Карибско море е под пълния контрол на Испания. Не след дълго обаче натам се насочват интересите и на други европейски държави, като [[Англия]] и [[Франция]]. Французите успяват да завладеят [[Мартиника]] и [[Гваделупа]], а англичаните - – [[Антигуа]], [[Монсерат]], [[Барбадос]] и [[Ямайка]], лишавайки испанците от някои от техните най-ценни владения в региона. През 1625 година английските и френски пирати и [[буканиер]]и създават своя база на остров [[Тортуга]], откъдето до края на столетието организират нападения срещу испански кораби и дори пристанищни градове по карибското крайбрежие. През втората половина на 17XVII век друга важна пиратска база е [[Порт Роял]] в Ямайка.

Основните географски характеристики на региона са изучени от Христофор Колумб в хода на неговите пътешествия. По време на първите му две експедиции (1492 и 1493 г.) са открити Бахамските, Големите Антилски и северните острови на Малката Антилска дъга. Третата експедиция (1498 г.) открива остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и залива [[Пария (залив)|Пария]]. Четвъртата експедиция, която продължава от 1502 до 1504 г. и е последна за Колумб, се отправя още по на запад, в опит да намери проход към [[Индийския океан]]. По време на това пътешествие са изследвани бреговете на Хондурас, [[Москитовия бряг]], тези на Коста Рика и [[Панамски провлак|Панамския провлак]], както и залива [[Москитос]] и северната част на [[Дариенски залив|Дариенския залив]].<ref>{{книгаcite book|авторauthor =Washington Irving.|заглавиеtitle =A History of the Life and Voyages of Christopher Columbus: In Four Volumes |ссылкаurl =http://books.google.com/books?id=V0i3w-c9__cC |ответственный = |издание = |место = |издательствоpublisher =G. & C. Carvill |годyear =1828 |pages = |allpagespage =399 |серия = |isbn = |тираж =}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/127070/Christopher-Columbus|title=Christopher Columbus (Italian explorer)|work=Britannica Online Encyclopedia|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8bdUhp|archivedate=13 август 2011-08-13}}</ref> [[Хуан де ла Коса]], командващ [[Санта-Мария (карака)|един от корабите]] от първата експедиция, по данни от пътешествията на Колумб, [[Америго Веспучи]] (1497 и 1498 г.), [[Джон Кабот|Джон]] и [[Себастиан Кабот]] (1497 и 1498 г.) съставя през [[1500]] г. първата карта на Новия свят.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/delacosa.php|title=First Map Showing the Gulf of Mexico, 1500|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009-04-01|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8cilxC|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-1320|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110820231954/http://gulfbase.org/exploration/delacosa.php}}</ref>

| {{Сейнт Винсент и Гренадини}} || Остров [[Сейнт Винсент]] и по-малките острови [[Балисо]], [[Бекия]], [[Кануан]], [[Меро]], [[Мюстик]], [[Палм (остров)|Палм]], [[Малък Сейнт Винсент]], [[Тобаго Кейс]], [[Юнион]], [[Йънг (остров)|Йънг]].

| {{Хаити}} || Крайбрежието на остров [[Хаити (остров)|Хаити]] и по-малките острови [[Гонав (остров)|Гонав]], [[Тортуга]], [[Ваш (остров)|Ваш]], [[Кеемитски острови]].

| {{nowrap|{{Американски Вирджински островиVIR}}}}<br/><small>([[Съединени американски щати]])</small> || Островите [[Сейнт Томас]], [[Сейнт Джон (остров)|Сейнт Джон]], [[Сейнт Крой]], [[Уотър Айлънд]].

| {{Бонер}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> ||

| {{Британски Вирджински островиVGB}}<br/><small>([[Великобритания]])</small> || Островите [[Тортола]], [[Върджин Горда]], [[Анегада]], [[Йост Ван Дайк]].

| {{Гваделупа}}<br/><small>([[Франция]])</small> || Остров [[Гваделупа (остров)|Гваделупа]] и по-малките острови [[Дезирад]], [[Петит Тер]], [[Сент (остров)|Сент]], [[Мари Галант]].

| {{НавасаПуерто Рико}}<br/><small>([[Съединени американски щати]])</small> || Остров [[Пуерто Рико (остров)|Пуерто Рико]] и по-малките острови [[Кулебра]], [[Виекес]], [[Мона (остров)|Мона]], [[Монито]], [[Десечео]], [[Каха де Муертос]], [[Кабрас]].

| {{Сен Бартелми}}<br/><small>([[Франция]])</small> ||

| {{Синт Мартен}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> ||