Карибско море: Разлика между версии

| дължина =

'''Карибско море''' ({{lang|es|Mar Caribe}},; {{lang|en|Caribbean Sea}}) е [[периферно море|периферно]] [[затворено море|полузатворено]] [[море]], част от [[Атлантическия океан]]. На запад граничи с [[Централна Америка]], на юг – с [[Южна Америка]], на север – с [[Големи Антили|Големите Антили]], а на изток – с [[Малки Антили|Малките Антили]]. На северозапад [[Юкатански пролив|Юкатанският пролив]] го свързва с [[Мексикански залив|Мексиканския залив]], а на югозапад изкуственият [[Панамски канал]] го съединява с [[Тихи океан|Тихия океан]].

Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 кмkm². На юг водите му мият бреговете на [[Венецуела]], [[Колумбия]] и [[Панама]], на запад – с [[Коста Рика]], [[Никарагуа]], [[Хондурас]], [[Гватемала]], [[Белиз]] и [[Мексико|мексиканския]] полуостров [[Юкатан]], на север – с [[Куба]], [[Хаити]] и [[Доминиканската република]], а на изток – със страните на Малките Антили (виж [[Карибски държави]]).

Карибско море е разположено върху Карибската [[Тектоника на плочите|тектонична плоча]]. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез [[хребет]]и и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина – 77686 686 метраm. Между [[Мексико]] и [[Куба]] е разположен ЮкатанскияЮкатанският провлак, който отделя Карибско море от [[Мексиканския залив]].

РайонаРайонът около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни [[земетресение|земетресения]], които понякога образуват опустошителни вълни [[цунами]]. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.,5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението на 12 януари 2010 г.]], поразило [[Хаити]].

Морската фауна на региона е с произход от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], попаднали в Карибско море в периода преди възникването на [[Панамски провлак|Панамския провлак]], преди около 4 млн. години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба,<ref name="nature">{{cite web|url=http://www.nature.org/wherewework/southamerica/venezuela/work/art5339.html|title=Southern Caribbean Basin of Venezuela|publisher=The Nature Conservacy|accessdate=24 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/611ZL64mp|archivedate=18 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110816211204/http://www.nature.org/ourinitiatives/regions/southamerica/venezuela/index.htm}}</ref>, в това число [[акули]] ([[Бича акула]], [[Тигрова акула]], [[копринена акула]] и [[карибска рифова акула]]), [[Летящи риби]], [[Манта]], ''[[Acanthurus bahianus]]'', [[Ангелски риби]] (''Pomacanthus''), ''[[Chaetodon ocellatus]]'', [[Каменен костур голиат]] (''Epinephelus itajara''), [[Тарпон]] (''Megalops)'' и [[мурени]] (''Muraena)''. В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на [[лангусти]], [[сардина]], [[риба тон]]. Риби като баракуди, [[марлин]] и [[уаху]] (''Acanthocybium solandri'') са обект на спортен риболов.

9% от кораловите рифове в света се намират в Карибско море, съсредоточени главно по карибските острови и брега на Централна Америка. Общата площ на рифовете е 52 000 кмkm².

В последните десет години, необичайно топлитоплите карибски води заплашват рифовете. Рифовете представялват един от най-разнообразните [[морски хабитати]], но също така са неустойчиви екосистеми. Когато тропическите води станат необичайно топли саза по-продължителен период от време, загиват микроскопични растения, които са в симбиоза с кораловите тъкани. Тези растения осигуряват храна на коралите и им придават цвят. Резултатът от смъртта и разпиляването на тези растения се нарича коралово обезцветяване и може да доведе до унищожаването на големи площи рифове.

Туристически дейности като подводно гмуркане и риболов носят между 3 и 5 милиарда долара годишно на карибските нации. Туристите са привлечени от уникалните хабитати, оцеляващи благодарение на рифовете. Разрушаването на рифовете би сериозно навредило сериозно на икономиката на региона. През 1986 бешее приет протокол за защита и развитие на морската природа в карибския регион, който забранява някои човешки дейности, които биха навредили на рифовете. Към настоящия момент, протоколът е ратифициран от 15 държави. Също така няколко благотворителни организации са се появилизаели с цел опазване на морските създания.

Първите хора, които пресичат Карибско море и се заселват на Антилските острови, са [[таино]], уседнали племена, които се прехранват със земеделие и риболов. Те говорят на езици от [[Аравакски езици|аравакското семейство]] и пристигат на островите от [[Южна Америка]] в началото на 1I хилядолетие пр.н.е. По-късно таино са изтласкани или подчинени от [[кариби]]те, които идват от областта около река [[Ориноко]]. Когато в края на 15XV век първите европейци достигат до Карибския регион, островите са заселени главно от кариби, които дават и името на морето.

През първите десетилетия след откриването на Америка Карибско море е под пълния контрол на Испания. Не след дълго обаче натам се насочват интересите и на други европейски държави, като [[Англия]] и [[Франция]]. Французите успяват да завладеят [[Мартиника]] и [[Гваделупа]], а англичаните – [[Антигуа]], [[Монсерат]], [[Барбадос]] и [[Ямайка]], лишавайки испанците от някои от техните най-ценни владения в региона. През 1625 година английските и френски пирати и [[буканиер]]и създават своя база на остров [[Тортуга]], откъдето до края на столетието организират нападения срещу испански кораби и дори пристанищни градове по карибското крайбрежие. През втората половина на 17XVII век друга важна пиратска база е [[Порт Роял]] в Ямайка.

От началото на 19XIX век започва процесапроцесът на получаване на независимост от повечето страни в Карибския регион от европейските си метрополии, макар че и до днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. В резултат на [[Хаитянска революция|въстанието на робите]], френската колония [[СанСен Доминго]]Доменг първа получава [[независимост]] през 1804 г. Останалата част от Еспаньола е завоювана от хаитяните през 1821 г., но през 1844 г. на тази територия е [[История на Доминиканската република|образувана Доминиканската република]]. След [[Война за независимост на Куба|серия от войни]], Куба ([[Испано-американска война|при намесата на САЩ]]) получава независимост от Испания през 1898 г., а остров [[Пуерто Рико]] преминава към Съединените американски щати, които започват да играят доминираща роля в региона. През 1903 г., при участието на САЩ след отделянето на [[Панама]] от Колумбия, е започнат строежа на [[Панамски канал|Панамския канал]], свързващ Карибско море с [[Тихи океан|Тихия океан]]. Той е открит на 15 август 1914 г. и се намира под американско управление до 31 декември 1999 г. През 1917 г. Дания продава на САЩ владенията си, които получават името [[Американски Вирджински острови]]. В периода от 1958 до 1962 г. голяма част от контролираните от Великобритания острови са отделени във [[Федерация Западна Индия|Западноиндийска федерация]], коятораякоято скоро се разпада на отделни държави.

На 12 декември 2001 г. държавните глави и правителствата на страните- членки на [[Асоциация на карибските държави|Асоциацията на карибските държави]] се събират на остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] (Венецуела) и подписват „Маргаритската декларация“, която признава Карибско море за общо наследство и безценен актив, и задават курс на сътрудничество на страните по въпросите за търговията, туризма, транспорта и ликвидирането на последствията от стихийни бедствия.<ref>{{cite web|date=December 11 – 12, 2001|url=http://www.acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm|title=Declaration of Margarita|publisher=Association of Caribbean States|accessdate=12 март 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8au8A5|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2010-11-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101117205955/http://acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm}}</ref> На 29 юли 2005 г., на среща в град [[Панама (град)|Панама]], членовете на асоциацията подтвърждаватпотвърждават намеренията си.

Основните географски характеристики на региона са изучени от Христофор Колумб в хода на неговите пътешествия. По време на първите му две експедиции (1492 и 1493 г.) са открити Бахамските, Големите Антилски и северните острови на Малката Антилска дъга. Третата експедиция (1498 г.) открива остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и залива [[Пария (залив)|Пария]]. Четвъртата експедиция, която продължава от 1502 до 1504 г. и е последна за Колумб, се отправя още по на запад, в опит да намери проход към [[Индийския океан]]. По време на това пътешествие са изследвани бреговете на Хондурас, [[Москитовия бряг]], тези на Коста Рика и [[Панамски провлак|Панамския провлак]], както и залива [[Москитос]] и северната част на [[Дариенски залив|Дариенския залив]].<ref>{{книгаcite book|авторauthor =Washington Irving.|заглавиеtitle =A History of the Life and Voyages of Christopher Columbus: In Four Volumes |ссылкаurl =http://books.google.com/books?id=V0i3w-c9__cC |ответственный = |издание = |место = |издательствоpublisher =G. & C. Carvill |годyear =1828 |pages = |allpagespage =399 |серия = |isbn = |тираж =}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/127070/Christopher-Columbus|title=Christopher Columbus (Italian explorer)|work=Britannica Online Encyclopedia|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8bdUhp|archivedate=13 август 2011}}</ref> [[Хуан де ла Коса]], командващ [[Санта-Мария (карака)|един от корабите]] от първата експедиция, по данни от пътешествията на Колумб, [[Америго Веспучи]] (1497 и 1498 г.), [[Джон Кабот|Джон]] и [[Себастиан Кабот]] (1497 и 1498 г.) съставя през [[1500]] г. първата карта на Новия свят.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/delacosa.php|title=First Map Showing the Gulf of Mexico, 1500|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8cilxC|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110820231954/http://gulfbase.org/exploration/delacosa.php}}</ref>

Продължавайки изследванията на новите земи, испанският [[конкистадор]] [[Алонсо де Охеда]] открива през 1499 г. остров [[Кюрасао]] и езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]],<ref>[https://slovar.cc/enc/bse/2026511.html Охеда БСЕ]</ref> а експедиция под ръководството на [[Родриго де Бастидас]] и [[Васко Нунес де Балбоа]] изследва устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]] и около 1 0001000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива [[Ураба]].<ref>{{cite web|url=http://www.slovopedia.com/2/193/209533.html|title=Бастидас Родриго|work=Большой энциклопедический словарь|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dEsQ8|archivedate=13 август 2011}}</ref> През 1507 г. [[Мартин Валдземюлер]], по данни от дотогавашните изследвания, съставя [[карта на Валдземюлер|свой вариант на карта на света]], в която за първи път се появява името ''[[Америка]]''. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф [[Герардус Меркатор]] издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.<ref name="gulf">{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/|title=Mexican Gulf Exploration History|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dxa9J|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110802235006/http://www.gulfbase.org/exploration/}}</ref>

Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на 17XVII век внася английскияанглийският [[пират|буканиер]] и изследовател [[Уилям Дампир]].<ref name="britannica" /> Немският пътешественик и изследовател [[Александър фон Хумболт]] посвещава няколко години (1799 – 1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.

През 1856 г. във френско навигационно ръководство се появява точна карта на Карибско море, включваща схема на преобладаващите течения.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/kerhallet.php|title=Map by De Kerhallet, 1853|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8ehX5t|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817022855/http://gulfbase.org/exploration/kerhallet.php}}</ref> През 1873 г. Карибско море е изучавано в хода на британската експедиция на „Чалънджър“, след което в периода 1877 – 1889 г. този район е изследван по-подробно от американците.<ref name="britannica">{{cite web|author=Robert James Menzies, John C. Ogden.|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/95846/Caribbean-Sea|title=Caribbean Sea (sea, Atlantic Ocean)|work=Britannica Online Encyclopedia|accessdate=1 май 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fr6pF|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref> От 1872 до 1878 г. сътрудниците на [[NOAA]] провеждат точни [[хидролокатор|сонарни]] измервания и съставят първата съвременна [[Батиметрия|батиметрична]] карта на Карибско море и Мексиканския залив.<ref>{{cite web|url=http://oceanexplorer.noaa.gov/history/timeline/timeline.html|title=History of NOAA Ocean Exploration|publisher=[[NOAA]]|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fENqA|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>

Датски и американски експедиции от 1913 до 1930-те години, включително изследвания през 1934 г., проведени от [[Океанографски институт в Уудс Хол|Океанографския институт в Уудс Хол]] с помощта на кораба „Атлантис“,<ref name="gulf" /> полагат началото на систематичното изучаване на басейна на Карибско море, което продължава и до наши дни. Появата на [[акваланг]]а и изследователските подводници довежда до засилване на научната активност през втората половина на 20XX век.<ref name="britannica" />

| {{Хаити}} || Крайбрежието на остров [[Хаити (остров)|Хаити]] и по-малките острови [[Гонав (остров)|Гонав]], [[Тортуга]], [[Ваш (остров)|Ваш]], [[Кеемитски острови]].

| {{Бонер}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> ||

| {{Гваделупа}}<br/><small>([[Франция]])</small> || Остров [[Гваделупа (остров)|Гваделупа]] и по-малките острови [[Дезирад]], [[Петит Тер]], [[Сент (остров)|Сент]], [[Мари Галант]].

| {{НавасаПуерто Рико}}<br/><small>([[Съединени американски щати]])</small> || Остров [[Пуерто Рико (остров)|Пуерто Рико]] и по-малките острови [[Кулебра]], [[Виекес]], [[Мона (остров)|Мона]], [[Монито]], [[Десечео]], [[Каха де Муертос]], [[Кабрас]].

| {{Сен Бартелми}}<br/><small>([[Франция]])</small> ||

| {{Синт Мартен}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> ||

Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4 1204120 m), Венецуелска (5 4205420 m<ref name="bse">[http://bse.sci-lib.com/article059220.html БСЕ. Карибское море]</ref> или 5 6305630 m<ref name="britannica" />), Колумбийска (4 5324532 m<ref name="bse" /> или 4 2634263 m<ref name="britannica" />), Кайманова (Бартлет, 7 6867686 m) и Юкатанска (5 0555055 m<ref name="bse" /> или 4 3524352 m<ref name="britannica" />). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение.

Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 6001600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протирапростира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 2001200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 1212121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 0004000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" />

В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: проливапроливът [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|НаветренияНаветреният пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 9501950 до 2 3502350 m, а на Наветрения пролива – от 1 6001600 до 1 6301630 m.<ref name="britannica" /><ref>{{cite web|url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/ibcca/ibcca.html|title=International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico|publisher=[[NOAA]]|accessdate=23 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8hKaie|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>

Бреговата линия на Карибско море е силно насечена, някои брегове са гористи, на места – ниски ([[Прикарибска низина]]). В плитководните райони съществуват различни [[корал]]ови отлагания и многобройни [[риф]]ове. На континенталното крайбрежие (западната и южната част на морето) са разположени няколко залива, най-големите от които са [[Хондураски залив|Хондураския]], залива [[Москитос]], [[Дариенски залив|Дариенския]] и [[Венецуелски залив|Венецуелския]]. В северната част се намират заливите [[Батабано]], [[Ана Мария]] и [[Гуаканаябо]] (на южния бряг на остров Куба), както и заливазаливът [[Гонав (залив)|Гонав]] в западната част на остров Хаити.

На източния бряг на [[Юкатан]] има няколко малки залива, в това число [[Асенсион (залив)|Асенсион]], [[Еспириту Санту (залив)|еспириту Санту]] и [[Четумал (залив)|Четумал]]. Хондураският залив завършва с по-малкия [[Аматике]], разположен на границата между Белиз и Гватемала. Северният бряг на Хондурас е слабо насечен, а в Москитовия бряг се врязват няколко [[Лагуна|лагуни]], сред които са [[Каратаска]], [[Бисмуна]], [[Перлас]] и заливазаливът [[Блуфийлдс (залив)|Блуфийлдс]]. На изток от Панама е разположена голямата лагуна [[Чирики (лагуна)|Чирики]]. По бреговете на Южна Америка Дариенският залив завършва със залива [[Ураба]], а ограденияограденият от полуостров [[Гуахира (полуостров)|Гуахира]] Венецуелски залив – с езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]]. На запад от остров Тринидад лежи заливазаливът [[Пария (залив)|Пария]], който се счита за част от [[Атлантическия океан]].