Българска комунистическа партия: Разлика между версии

| знаме = FlagBKPFlag of Bulgarian Communist Party - Българска Комунистическа Партия (БКП).svg

| наследник_на = [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|БРСДП (т.с.)]]

| цветовепозиция = бял, червенкрайноляво

'''Българската комунистическа партия''' (съкратено '''БКП''') е [[политическа партия]] в [[България]], която управлява страната в периода от [[1944]] г. до [[1990]] г.

Партията е основана през 1919 г. като наследник на [[БРСДП (т.с.)]], приемайки името '''БКП (тесни социалисти)'''. По-късно добавката „(тесни социалисти)“ е премахната, като остава само '''Българска комунистическа партия'''. На [[3 април]] 1990 г. БКП се преименува на [[Българска социалистическа партия]] (БСП), като къса с комунистическото си минало и се обявява за социалдемократическа партия. Част от несъгласните с това решение активисти, основават няколко малки комунистически формации с претенции, че са наследници на БКП.

Основите на организираното българско социалистическо и социалдемократическо движение се полагат на [[20 юли]] [[1891]] г. на [[Бузлуджански конгрес|Бузлуджанския конгрес]], когато е създадена ''[[Българска социалдемократическа партия (1891)|Българска социалдемократическа партия]]''. През [[1894]] г. тя се обединява с [[Български социалдемократически съюз|Българския социалдемократически съюз]] в ''[[Българска работническа социалдемократическа партия]]''.

През [[1903]] г. партията се разделя по идеологически признак на [[БРСДП (т.с.)|БРСДП „тесни социалисти“]] и [[БРСДП (ш.с.)|БРСДП „широки социалисти“]], като и двете нови партии официално запазват името БРСДП.

Партията е основана през [[1919]] г. като наследник на [[БРСДП (т.с.)]], приемайки името „БКП (тесни социалисти)“. През [[1919]] г. [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]] приема линията на [[Владимир Ленин]] и оглавяваната от него [[КПСС|Руска комунистическа партия (болшевики)]] и приема името Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Официално това става на 28 май на конгрес в София. Така е създадена нов тип организация, основана на различни методи и принципи, възприемайки курса на постоянна въоръжена борба. Все пак фактът, че партията запазва в названието пояснението „тесни социалисти“, показва силните позиции в нея на [[Димитър Благоев]] и старите дейци на социалдемокрацията[[социалдемокрация]]та в [[България]]. Благоев и привържениците му до последно не възприемат [[ленинизъм|ленинизма]] и се придържат към [[маркс]]истки позиции. На 1-вия конгрес на БКП (т.с.) се появява и групата на [[левиЛеви комунисти в БКП|левите комунисти]] в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието ѝ.

До 1923 г. БКП (т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след [[БЗНС]]. В навечерието на [[Деветоюнския преврат]] партията има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: [[ОРСС]] – около 30 000 души, [[БКМС]] – около 14 000 души, [[кооперация „Освобождение“]] – около 80 000 души.

Израстването ѝ като сила я противопоставя както на традиционните буржоазни партии, така и на управляващия в периода 1919 – 1923 г. [[Български земеделски народен съюз]]. Отношенията с БЗНС се влошават след организирането от БКП на [[Транспортната стачка]] през 1919 – 1920 г. и нейния разгром от [[Оранжевата гвардия]]. Създадена е [[Военна организация на БКП]], която има за цел да подготвя партията за въоръжено противопоставяне на властта.

През [[1922]] г. връзките с БЗНС се възстановяват покрай директивата на [[Коминтерн]]а за повсеместно създаване на трудов фронт със селячеството. На [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|референдума за съдене на виновниците от националните катастрофи]] през 1922 г. земеделците и БКП излизат с обща позиция и разширяват обхвата на обвинението на действащия [[Държавен съд]], с което изпращат в затвора водачите на повечето опозиционни партии.

По-късно, под натиска на [[Коминтерн]]а и на радикално настроени партийни организации в страната, в началото на август [[1923]] г. ЦК на БКП взема решение за организиране на ново въстание против режима на [[Александър Цанков]], като се потърси съдействието на БЗНС. [[Георги Димитров]] и завърналият се в България [[Васил Коларов]] застават начело на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. То претърпява неуспех, Г. Димитров и В. Коларов бягат през [[Кралство Югославия]] в Съветския съюз и е последвано от масови репресии на правителството срещу БКП и БЗНС. Двете партии участват в коалиция на изборите през ноември 1923 г. за ХХІ Обикновено народно събрание и успяват да спечелят – за БЗНС 30 депутатски места и за БКП (т.с.) 8 места, което е 5,8% от депутатските мандати.{{hrf|Цураков|2008|470}}

Легалната дейност на БКП (т.с.) е фактически преустановена от властите през януари 1924 годинаг.,{{hrf|Фосколо|2013|77}} а въз основа на новоприетия [[Закон за защита на държавата]], през април 1924 годинаг. [[Върховен касационен съд|Върховният касационен съд]] закрива партията и свързаните с нея организации и национализира имуществото им.{{hrf|Марков|2003|221}} По това време партията има около 6000 членове.{{hrf|Марков|2003|221}}

БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, като Задграничното представителство планира контрабандното пренасяне в страната на 10 хиляди пушки, 200 картечници и муниции за тях. Тази политика е активно поддържана от Георги Димитров и Васил Коларов с подкрепата на председателя на Коминтерна [[Григорий Зиновиев]], въпреки по-резервираната позиция на съветското ръководство. В противовес на това е организиран военен надзор в Черно море. През август българската брегова охрана залавя кораб с оръжие, идващ от [[Севастопол]], което прави планираните за есента действия невъзможни и те са отложени за следващата пролет.{{hrf|Фосколо|2013|74 – 76}}

Междувременно подготовката за въоръжено въстание в България губи поддръжници в съветското ръководство. През януари 1925 годинаг. Васил Коларов, променя позицията си, а през април Димитров, който първоначално възразява срещу отказа от въоръжени действия, е извикан в Москва и се присъединява към позицията на ръководството. На 14 април Димитров и Коларов изпращат изрични указания до партийното ръководство в страната да се прекратят всякакви въоръжени и терористични акции, освен при самозащита. На 16 април, преди пристигането на тези нареждания в София, комунистите извършват [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]].{{hrf|Фосколо|2013|82 – 83}}

Още в началото на 1925 годинаг. партийното ръководство в страната е шокирано от обрата в политиката на Коминтерна и прави безуспешни опити да издейства запазването на курса към въоръжени действия.{{hrf|Фосколо|2013|84}} В същото време властите засилват натиска срещу Военната организация, много от нейните ръководители са арестувани или загиват в сблъсъци.{{hrf|Фосколо|2013|84}} Така остатъците от ръководството, начело с Коста Янков, решават все пак да извършат дълго планирания мащабен терористичен акт.{{hrf|Фосколо|2013|84}} При атентата загиват видни личности и много невинни граждани. Той става повод за вълна от репресии срещу крайната левица, станала известна като [[Априлски събития в България през 1925 година|Априлски събития]], при която са избити и множество видни комунисти.

Междувременно управляващите се ориентират към либерализация, в знак на което в началото на 1926 годинаг. министър-председателят Александър Цанков е заменен от по-умерения [[Андрей Ляпчев]]. Малко след това е обявена амнистия на над 1000 политически затворници, включително комунисти, някои от които се връщат от Съветския съюз.{{hrf|Фосколо|2013|102 – 103}}

Тези събития създават условия за възобновяване на легалната дейност на БКП. На свиканата през [[1927]] г. [[Конференция на безпартийните работнически групи]] се създава '''Работническа партия''' с печатен орган „[[Работническо дело]]“ като легално проявление на БКП. Създадени са и свързаните с нея [[Работнически младежки съюз]] и [[Независими работнически професионални съюзи]].

На Втората партийна конференция през 1928 годинаг. група млади активисти, начело с [[Петър Искров]] и [[Никола Кофарджиев]], остро критикуват партийните водачи Димитров и Коларов като „десни опортюнисти“ и макар мнозинството от делегатите да не ги подкрепя, успяват да издействат връщането на Централния комитет в България. Конфликтът между двете групи продължава с поредица взаимни доноси пред Коминтерна, който през лятото на 1929 годинаг. се опитва да посредничи между тях в търсене на компромис.{{hrf|Фосколо|2013|112 – 116}}

През [[1929]] г. Работническата партия организира серия големи стачки в България, което донякъде възвръща нейната популярност. На парламентарните избори през 1931 г. печели 170 000 гласа и получава 31 депутатски мандата. На общинските избори през [[1932]] г. печели мнозинството гласове в Общинския съвет в София, но правителството на [[Народния блок]] отказва да даде властта на избрания съвет и организира нови избори.

След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 годинаг. Българската комунистическа партия отправя призив за обща стачка и въстание, но той остава без последствия. Правителството полага особени усилия за ликвидирането на комунистическите групи в армията и на запазената след забраната на всички партии в страната нелегална комунистическа организация. Над 500 комунисти получават тежки присъди, включително смъртни, десетки са убити, а голям брой са принудени да напуснат страната.{{hrf|Недев|2007|299 – 300}}

Защитата на Георги Димитров на [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигския процес]] му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света и ръководни позиции в Коминтерна. Възползвайки се от това, както и в поредния обрат в официалната съветска политика, Димитров и Коларов организират чистка в ръководството на БКП, все още контролирано от техни открити противници. В поредица пленуми през 1935 и 1936 годинаг. те са обвинявани във фракционерство и [[троцкизъм]], а няколкостотин пребиваващи в Съветския съюз партийни активисти са съдени в два показни процеса.{{hrf|Фосколо|2013|217 – 218}}

За провеждане на новата линия в България, там са изпратени трима функционери на Коминтерна, свързани със съветската политическа полиция – [[Георги Дамянов]], [[Станке Димитров]] и [[Трайчо Костов]]. Те успяват да овладеят партийната организация в страната, отстранявайки противниците на Георги Димитров, налагайки на Шестия пленум на ЦК в края на 1935 годинаг. инициираната от Димитров и обявена малко по-рано на Седмия конгрес на Коминтерна нова линия на сътрудничество с некомунистически организации, чрез така наречените „[[Народен фронт|единни фронтове]]“.{{hrf|Фосколо|2013|223 – 224}}

През [[1938]] г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името '''Българска работническа партия (комунисти)'''.

Има данни каква е позицията на БРП във връзка с присъединяването на България към [[Тристранния пакт]] на [[1 март]] [[1941]] г. и навлизането на германски войски на българска територия. Заради това партията е обвинявана, че подкрепя хитлеристката кауза, като в подкрепа на тезата са представени доказателства.

На 22 юни 1941 г. – още същия ден след [[Операция Барбароса|нашествието на Нацистка Германия в СССР]], БРП призовава народа да не сътрудничи на правителството и на германските войски. На 24 юни партията обявява курс на въоръжена борба. БРП оглавява дейността на терористичните [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]] и [[партизанското движение в България]], издава нелегални вестници и брошури. Тя участва в организирането на [[Отечествения фронт]] и като част от него се обявява за излизане на България от Тристранния пакт и присъединяване към антихитлеристката коалиция.

На [[26 август]] 1944 г., въодушевено от успешното настъпление на [[Червената армия]] към Балканите, ръководството на БРП издава Окръжно № 4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел „събаряне на монархо-фашистката диктатура“. След като на [[5 септември]] [[СССР]] обявява война на България, на [[6 септември]] започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в [[Плевен]] и [[Варна]] и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на [[9 септември 1944]] г. военни части, преминали на страната на [[ОФ]], подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на [[Константин Муравиев]].

Съставено е правителство, начело с [[Кимон Георгиев]], в което '''БРП (комунисти)''' (за пръв път се представя с това си име), [[БЗНС Пладне]] и ПК „[[Звено]]“ участват с равен брой министри. Властта по места в страната е поета от комитети на ОФ, доминирани от комунисти и леви земеделци. На [[6 октомври]] [[1944]] г. правителството утвърждава ''Наредба-закон за съдене от [[народен съд]] на виновниците за въвличането на България във войната''. На 20 декември 1944 г. е приета ''Наредба-закон за трудово-възпитателните общежития за политически опасните лица''.

През 1945 г. правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията и на западните съюзници те са силно манипулирани и тя ги бойкотира. Под натиска на [[САЩ]] и [[Великобритания]] чрез представителите им в [[Съюзна контролна комисия|Съюзната контролна комисия]] ОФ се съгласява да включи в правителството опозиционни водачи, но преговорите с тях се провалят. През март 1946 г. е създадено ново правителство на ОФ, начело с [[Кимон Георгиев]]. По време на тази изборна кампания за пръв път получават изборни права жените и военнослужещите. В парламента за пръв път са избрани 14 жени. През 1945 г. се провежда разширен пленум на БКП, където се установява партийният стаж и социалното положение на 94 от общо 120 членове на Областните комитети на БКП. По социално положение работници са 38 от членовете (включително индустриални и занаятчийски работници), 50 са интелигенция (50 са студенти и др., 13 са учители, 2 са инженери, 3 са счетоводители, 3 са адвокати, 1 лекар и 1 техник), 3 са дребни собственици (селски стопани), 3 са занаятчии.<ref name="politburo.archives.bg">[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2739---v------27-28---1--1945-- Протокол от VІІІ разширен пленум на ЦК на БРП/к/ от 27, 28 февруари и 1 март 1945 г., с. 5]</ref> По партиен стаж преобладават хората с 11 до 15 години – 38 души, следвани от тези с 6 до 10 години – 21 души и 21 – 25 години – 16 души. От 16 до 20 години стаж имат 6 души, 1 до 5 години стаж имат 10 души и с най-много партиен стаж от 26 до 30 години са 3 души.<ref name="politburo.archives.bg"/>

През [[1946]] г. БРП (к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда [[референдум]] за държавното устройство на България – дали тя да бъде [[република]] или [[монархия]]. Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката. Преследвани и постепенно разгромени са нелегалните организации [[ВМРО]], „Цар„[[Цар Крум“Крум]]“, „Хан Кубрат“, [[Съюз на българските национални легиони]] и други.

След скъсването на отношенията между [[Коминформбюро]], в което участва и България, и [[СФРЮ|Югославия]] през лятото на 1948 годинаг. в БКП започват масови чистки на партийни членове, подозирани в симпатии към югославската политика. Това става в обстановка на конфликти между различни клики вътре в партията – „вътрешни“ дейци срещу завърнали се от Съветския съюз, млади срещу стари и други.{{hrf|Огнянов|2008|13 – 14}}

След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 годинаг. основните претенденти за поста му са Васил Коларов, [[Вълко Червенков]], [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]]. Взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на [[Йосиф Сталин]], като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, зет на Георги Димитров.{{hrf|Огнянов|2008|23 – 24}}

През 1949 годинаг. протича нова кампания на вътрешни чистки, от юли до средата на септември над 11 хиляди комунисти са изключени от БКП.{{hrf|Огнянов|2008|29}} Сред жертвите на прочистването е и най-видният „вътрешен“ деец на партията [[Трайчо Костов]]. На политически процес, с помощта на показанията на [[Цола Драгойчева]], той е осъден на смърт и обесен през декември 1949 г.

През следващите години БКП извършва значителни промени в обществения и икономическия живот на България. В политическата област практически премахва гражданските права и свободи и репресира противопоставящите се на [[тоталитаризъм|тоталитарната]] система хора. Официално страната се управлява от коалицията Отечествен фронт, в който партньор е [[БЗНС (казионен)]], но безспорна водеща роля има БКП, въз основа на което някои определят системата като еднопартийна.

През 1954 годинаг. за първи секретар на ЦК е избран [[Тодор Живков]]. Вълко Червенков и Антон Югов са последователно отстранени по обвинения в [[сталинизъм]] след смъртта на Йосиф Сталин и разобличаването му от [[Никита Хрушчов]] в СССР.

В икономическата област почти всички предприятия са [[национализацияНационализация|национализирани]] със закон в края на 1947 г. Започва интензивен процес на индустриализация. По-късно, с други закони ([[Закон за трудовата поземлена собственост]] и Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от 1948 г.) започва постепенното ограничаване на жилищната и поземлената собственост на българските граждани.

Започва се „доброволна“ [[Колективизация в България|колективизация]] в земеделското стопанство, образувани са [[ТКЗС|трудово-кооперативни земеделски стопанства]]. След провала на т.нар. „доброволна колективизация“ и потушаването на съпротивата на българските земеделци (т.нар. „[[Кулски събития]]“ през 1951 – 1952 г.) след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] от 1956 г. БКП, под ръководството на Тодор Живков, предприема курс на т. нар. „масовизация“ и през 1956 – 1958 г., чрез различни способи на агитация и убеждаване е напълно ликвидирана частната поземлена собственост и частните земеделски стопанства. През 1970-те години са създадени т.нар. обединени ТКЗС и [[Аграрно-промишлен комплекс|аграрно-промишлени комплекси]].

Българската икономика като цяло се намира в период на стабилност при управлението на БКП. България успява бързо да се възстанови от разрушенията от войната и да постигне невиждани дотогава икономически резултати. Безработицата е сведена до абсолютен минимум, макар и с цената на неефективност на работата и бюрокрация. Успехите на българската икономика обаче не са така блестящи, както твърди правителствената пропаганда. Апокрифно се разпространява думата „'''стъкмистика'''“ (подигравателно за „статистика“ от глагола „стъкмявам“), която символизира преувеличените данни (в смисъл „нагласени данни“) за икономически успехи. Относителната стабилност до голяма степен е осигурена от икономическата подкрепа на СССР, който осигурява пазар за българската продукция, важни суровини на преференциални (понякога) цени, периодично предоставя безвъзмездни помощи.

Заедно с военни формирования от Организацията на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] български военни части участват в ликвидирането на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] в [[Чехословакия]] през [[1968]] г. Български военни инструктори са изпратени на страната на [[Виет Мин]] във [[Виетнамска война|Виетнамската война]] в помощ на социалистически [[Виетнам]]. Българските висши училища дават образование на множество младежи от [[Третия свят]]. Български специалисти и работници преподават, работят и изграждат големи строителни обекти в СССР, [[Африка]] и Арабския свят.

По време на краткотрайна кампания, инспирирана от [[Йосиф Сталин]], през 1940-те години над 250 000 [[българи]] в [[Пиринска Македония]] са обявени за етнически [[македонци]] заради сближаването с [[Тито]]ва [[Югославия]] и проекта за създаване на [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]]. Известно време след провала на проекта за федерация, БКП се отказва от позициите на [[македонизъм|македонизма]], но официално запазва мълчание. НаПо време на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. позицията по македонския въпрос от 1940-те години е официално отречена.

По отношение на [[Западните покрайнини]], БКП следва постоянна политика в защита на българския им характер. Издействано е преподаване на български в тамошните училища, през 1940-те години известно време се преподава по български учебници. През 1968 г. се прави опит за изграждане с пари от България на електроцентрала в района на [[Босилеград]].

По отношение на малцинствените въпроси БКП също променя политиката си с течение на времето. В първите години след 9 септември 1944 г. БКП позволява на много [[български турци]] и [[евреи]] да се изселят съответно в [[Турция]] и [[Израел]]. През 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП взема ''Решение за подобряване на работата на партията сред турското население''. На турското малцинство са предоставени широки права за самоопределение. В районите с преобладаващо турско население се позволява изучаването на турски език, излъчват се радиопрограми на [[турски]], създават се турски културни състави. Турските младежи влизат с привилегия във висшите училища. До края на 1970-те години са сключени няколко изселнически спогодби с Турция.

След посещение на турския президент в София, на което той заявява, че повече няма да се сключват изселнически спогодби, отношенията между България и Турция се изострят едновременно с тези между правителството и турското малцинствонаселение. През 1980-те години БКП организира т. нар. ''[[Възродителен процес]]'' за смяна на турско-арабските имена на българските [[турци]], [[помаци|българите-мохамедани]] и изповядващите [[ислям]]а [[цигани]] с български имена.

След [[1985]] г. България изпада в икономическа [[стагнация]]. Ръководството на БКП възприема линията на „[[гласност]]“ и „[[преустройство]]“ ({{lang|ru|„гласность“}} и ''„перестройка“'') на новия партиен и държавен ръководител в СССР [[Михаил Горбачов]].

В периода 1944 – 1989 г. БКП увеличава членската си маса около 40 пъти, като към края на 1989 г. тя наброява около 1 милион членове. Някои хора се присъединяват към БКП веднага след [[9 септември 1944]], тъй като не са имали възможност да го направят, докато тя е била в нелегалност. Голям брой хора обаче се присъединяват от кариеристични подбуди и заради големите привилегии на членовете на БКП в обществото. Самата процедура по членство е доста бюрократизирана и сложна, което създава условия за развитието на [[корупция]] и шуробаджанащина при осъществяването ѝ. ''Първичните партийни организации'' по месторабота или местоживеене са основен инструмент за пълен контрол върху дейността на предприятията от страна на БКП, както и за намеса в бита на хората. Затова едно от първите искания на опозицията на Кръглата маса е тяхното разформироване.

На [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум]] ([[1989]]) [[ЦК на БКП]] приема предложената още през 1988 г. оставка на Тодор Живков от поста [[генерален секретар на ЦК на БКП]]. С това фактически се слага начало на процеса на демократизация. Смяната на Т. Живков е поставена на дневен ред от група членове на Политбюро, всичките партизани от неговата бригада „Чавдар“: [[Димитър Станишев (политик)|Димитър Станишев]], [[Йордан Йотов]] и [[Добри Джуров]]. За нов лидер на партията е избран [[Петър Младенов]]. Новото ръководство обявява курс към демократични реформи и развитие на пазарна икономика.

В началото на [[1990]] г. на ХІV извънреден конгрес ръководството на БКП се обявява за промяна на ценностната система на партията, обновление в духа на плурализма и демокрацията и възприемане на [[демократиченДемократичен социализъм|демократичния социализъм]] като основна идеология. Конгресът приема „Манифест за демократичен социализъм“ и нов устав. На мястото на Централния комитет се появява нов ръководен орган – Висш партиен съвет, оглавен от [[Александър Лилов]], и се предлага смяна на името на партията.{{hrf|Кралевска|2011|258}} След предварителен вътрешнопартиен референдум, одобрил промяната, БКП се преименува на [[Българска социалистическа партия]] на 3 април 1990 г.

След 1990 годинаг. възникват нови партии и формации, които се именуват Българска комунистическа партия (или с производни имена от нейните названия през годините), като претендират да са наследници на нейните традиции и идеология – например [[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]] (с председател [[Владимир Спасов]]), [[Съюз на комунистите в България]], [[Комунистическа партия на България]], [[Партия на българските комунисти]] и др.

Няколко години след завземането на държавната власт в България на [[9 септември 1944]] г., управляващата коалиция на [[Отечествения фронт]] от 5 партии е свита до коалиция на БКП и [[БЗНС (казионен)|БЗНС]] при отсъствие на други партии (поради саморазпускане и забрана). По този начин фактически е наложен модел на [[двупартийна система]] в [[политическаПолитическа система|политическата система]] на страната. В конституцията на държавата изрично е записана ръководната роля на БКП, поради което периодът на управление начело с БКП впоследствие е наричан от нейните критици „тоталитарен“ и „комунистически“. Според идеологическата доктрина на БКП обаче в страната, докато тя е на власт, се строи и се развива [[социализъмСоциализъм|социалистическо]] общество, след изграждането на което следва етап на строителство (както в [[СССР]]) на безкласово [[комунизъмКомунизъм|комунистическо]] общество.

През период на двупартийно управление на страната под „Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката „Партията и Правителството“ се употребява главно през периода 1944 – 1956, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководство което включва Генерален секретар на ЦК на БКП (до 1981 г. Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП – включващ секретари на ЦК на БКП, Постоянно присъствие на БЗНС, включващо Секретар на БЗНС, Секретари на ПсотояннотоПостоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС, Председател, заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател, заместник-председатели на Министерския съвет и министри (членове на МинистескияМинистерския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на [[Народна република България]]. Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на двете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за страната въпроси, както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ), 1 май ([[Ден на труда]]), 7 ноември (Деня на [[Великата Октомврийска социалистическа революция]] и национален празник на СССР) и 24 май ([[Ден на славянската псименостписменост и култура]]) на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-челноветечленовете на Политбюро и скеретаритесекретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, председателя и змаестникзаместник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ, като лицата, заемащи тези длъжности присъстват подредени така и на всикивсички официални президиуми на партийни и държавни мероприятия. Друг такъв пример, касаещ официалната идеология на комунистическо-земеделскотземеделското братсктвобратство и единство е книгата – двутомник на Тодор Живков със заглавие :''„Партията е вярна на своите верни съюзници““съюзници“'', която Генералния секретар на ЦК на БКП издава във време отбелязващо редица кръгли годишнини – по случай 40 годишнината от събитията на 9 септември 1944 г., 1300 годишнината от създаването на българската държава, 100 годишнината на БЗНС. Друг пример легитимиращ Политбюро, секретариата на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС както и ръководствата на Държавния съвет на НР. България и Министерския съвет на НР. България е награждаването на членовете на ръководствата на двете партии и държавното ръководство с най-високия орден на НР.България – орден „Георги Димитров“ при навършване на 50 и 60 години, и награждаването на 7 септември 1984 г. с другия най-висок орден на НРБ – орден „13 века България“ на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС, секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, членовете на ПП на БЗНС, председателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НР. България и председателя, заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НРБ, за което е прието специално решение на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното пристъствиеприсъствие на БЗНС като това е първото награждаване с този орден, откакто е създаден – 1981 г. и в следващи години с него са награждавани по изключение някои чуждестранни партийни и държавни ръководители, активни борци против фашизма и капитализма, един военен деец, писатели, художници и деятели на изкуството. Разбира се също пример за съществуващите атрибути на партийно-държавната власт е и обслужването на Генералния секретар на ЦК на БКП, на членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секертаритесекретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС с луксозни държавни автомобили от Управление за безпастностбезопасност и охрана-УБО, така както и предсдателяпредседателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НРБ и председателя, змаестникзаместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НР. България, а така също и разполагането от лицата, заемащи тези високи длъжности на високочестотен сепциаленспециален телефон в домовете им наричан петолъчка. От друга страна пример за използваната терминология за периода 1944 – 1956 е изказване от 1948 г. на [[Вълко Червенков]]:

Коалиционния партньор на БКП в НРБ е [[БЗНС (казионен)]], а двете партии съставляват Отечествения фронт в периода 1948 – 1990. Коалицията от 1971 г. е на конституционна основа, тъй като съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на НР. България: ''Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с [[БЗНС (казионен)|Българския земеделски народен съюз]]'' и така двете партии имат ръководна роля в държавата.

Началото на социалистическия печат се поставя с вестник „Работник“. Първият му брой излиза във Велико Търново на 1 ноември 1892 г. Той прави обществено достояние създаването на [[Българска социалдемократическа партия (1891)|БСДП]], която е най-ранният предшественик на БКП.<ref>История на БКП. „Партиздат“, 1980, стр. 24</ref> Следват:

* {{cite book | last = Кралевска | first = Нася | year = 2011 | title = Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията | publisher = Работилница за книжнина „Васил Станилов“ | location = София | isbn = 978-954-8248-89-1}}

* {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}}

* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}

* {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}}

* {{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2}}

* {{cite book | last = Цураков | first = Ангел | year = 2008 | title = Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България | publisher = Изд. на „Труд“ | location = София | isbn = 954-528-790-X}}