Дулово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник |
|||
Ред 24:
В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук — гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца, дълбоки 35–40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората пренасяли [[вода]] с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси ("Долината на кладенците"). Там е имало 45 пълноводни кладенеца.
На 2 септември 1916 г. Първата пехотна софийска дивизия временно освобождава селището от румънска власт. От 20-те години на XX век селището е в [[Румъния]], но след [[Крайовската спогодба]] от [[1940]] г. е върнато на България. На 25 ноември 1940 г. населението на Аккадънлар начело с околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов посреща преселници от Северна Добруджа. Местният клон на [[Червения кръст]] урежда кухни с топла храна за преселниците.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4505&SRV=true&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим информационен седмичник - печ. Варненска поща, Варна / бр. 59, 25 ноември 1940 / стр.3]</ref> През [[1942]] г. селото е преименувано на '''Дулово''', на името на българската династия [[Дуло]]. На [[30 януари]] [[1960]] г. е обявено за [[град]].
В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжия, инструменти, основи на сгради и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.
| |||