Черноменска битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 34:
Битката е част от османската кампания за завладяване на [[Балкани]]те, и е предшествана от завземането на [[Созопол]] от османците, а е последвана от превземането на градовете [[Драма (град)|Драма]], [[Кавала]] и [[Сяр]] в днешна [[Егейска Македония]]. Битката предшества с 18 години [[Косовска битка|битката на Косово поле]] от [[1389]], в която християнските сили за пореден път не успяват да се противопоставят успешно на османската агресия и след която част от останалите извън османска власт земи, попадат под [[васал]]на зависимост от османците.
Съвременникът на събитията [[Исая Серски (XIV век)|Исая Серски]] описва последиците така:
Съвременникът на събитията [[Исая Серски]] описва последиците така: ''„Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад... Уви! Какво прескръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой мужду людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обълнали на слаби женски сърца... И наистина '''тогава живите облажаваха по-рано умрелите'''...”'' В посладие от 1373г. на папа Григорий ХІ до архиепископа на Гран папата пише: ''„Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи..., от не много време и особено от 20 месеца насам нападаха с постоянни враждебности, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощасното робство, като някои от тях, уви! – се отрекоха от христовото име...”''▼
▲
В посладие от 1373г. на папа Григорий ХІ до архиепископа на Гран папата пише:
{{цитат|Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи..., от не много време и особено от 20 месеца насам нападаха с постоянни враждебности, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощастното робство, като някои от тях, уви! – се отрекоха от Христовото име.}}
== Източници ==
| |||