Стефан Душан: Разлика между версии

{{цитат|1=Цар Душан е една твърде интересна личност в [[История на България|българската история]], искам да кажа в историята на българския народ и в оная [[Сръбско царство|сръбско-българска държава]] на [[Неманчи|Немановци]]. Официално за [[Византия]], [[Кралство Унгария|Унгария]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Дубровник]], Източното българско царство, той е [[сърби|сръбски]] отначало [[крал]], а сетне [[цар]]! Но фактически той е повече [[българи|български]], сиреч западно-български цар, отколкото сръбски крал. Поне такова е впечатлението от неговата [[политика|политическа]] и [[култура|културна]] дейност за сръбските му съвременници-[[властел]]и и особено за [[духовенство]]то на [[Печка патриаршия|Пекската патриаршия]]. Съвременниците му [[сърби]] и следующите поколения на сръбската духовна и светска [[интелигенция]] са запазили едно явно осъждане на всичката му [[политика|политическа]] и [[култура|културна]] дейност, която се схваща от тях като измена на националната сръбска кауза за обединение на [[сръбски земи|сръбските земи]], за постигане на един [[империя|империалистически блен]] от временен характер. Всички правдини и предимства, които получи местната българо-македонска [[аристокрация]] от [[Душанова империя|Душановата империя]], както и пренасянето на [[столица|държавния център]] на [[българско землище|етнически българска територия]] в [[град]] [[Скопие]], който е бил след [[1018]] година [[резидент|резиденция]] на византийския управител на покорена тогава целокупна [[Първа българска държава|България]], е увреждало националното чувство на съвременните на Душана [[патриот]]и, и е дало подтик след смъртта му те да се отметнат от оная създадена от Душана [[Душанова империя|„сръбска“ империя]], в която [[българи|македонските българи]] играеха ръководяща роля.}} <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Сърбите и Душановата империя, София. |year= 8 март 1919 |publisher= вестник Мир, XXV, бр. 5850}}</ref>