Зима: Разлика между версии

ЦиматаЗимата, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ѝ по орбитата през годината.

'''ЦиматаЗимата''' е един от четирите [[сезон]]а в [[умерен пояс|умерения пояс]], заедно с [[пролет]]та, [[лято]]то и [[есен]]та. [[астрономия|Астрономично]] тя започва със [[зимно слънцестоене|зимното слънцестоене]] (около [[21 декември]] в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] и [[21 юни]] в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]]) и завършва с пролетното равноденствие (около [[21 март]] в Северното полукълбо и [[23 септември]] в Южното полукълбо. В [[метеорология]]та се използва различна конвенция – месеците [[юни]], [[юли]] и [[август]] в Южното полукълбо и [[декември]], [[януари]] и [[февруари]] в Северното полукълбо.

* През 2018 г. астрономическата циматазима (слънцестоене) в [[Северното полукълбо]] започва<ref>http://astrocalendar.50webs.com/suncordrs.html</ref> на [[22 декември]] в 00:22 ч. българско време.

ЦиматаЗимата е сезонът с най-къси дни, което варира значително в зависимост от [[географска ширина|географската ширина]], и с най-ниски температури. В районите, по-отдалечени от [[екватор]]а, през циматазимата има значителни [[сняг|снеговалежи]].

[[Файл:Windbuchencom.jpg|мини|300px|ляво|В много части на света циматазимата се свързва със [[сняг]].]]

[[Файл:Ecka-ice-rimes.jpg|мини|300px|ляво|Цима Зима – [[Панония]], [[Войводина]], [[Сърбия]].]]

ЦиматаЗимата, както и останалите сезони се дължи на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята . Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на [[Слънце]]то при движението ѝ по орбитата през годината. Вследствие на това през този период, лъчите падат под много малък ъгъл спрямо земната повърхност, като това води до разпръскването им (снопът от лъчи) на по-голяма повърхност – вода или суша, а не се фокусира на по-малка площ, както е през лятото, когато снопът лъчи идва почти вертикално. През циматазимата Слънцето е и ниско над хоризонта, за по-кратко време през деня, в сравнение с лятото. Земята е осветена, но значително по-малко количество енергия попада върху континентите и океаните на това полукълбо на планетата, в чиято част лъчите падат под малък ъгъл. Освен това, тъмната част на денонощието (нощта) се увеличава значително, като повече от половината от съответното полукълбо през този период се намира в нощ във всеки един момент. Така за единица площ се пада по-малко количество енергия и се приема по-малко топлина. Още и слънцето залязва напълно в зоната зад полярния кръг и там настъпва полярната нощ. Всички тези фактори водят до увеличена загубата на топлина от съответното полукълбо (южно или северно) в Космоса, което не може да се компенсира от ниския приток на енергия и слънчево греене през този сезон, в сравнение с лятото. Въздухът, водата и земната повърхност изстиват и над тях се образуват масивни студени – полярни и арктични въздушни маси с много ниски температури, които нахлуват все по-на юг (в северното полукълбо) или все по-на север (в южното).

Соларната цимазима е такъв период от годината, през който даденото полукълбо получава най-малко слънчева енергия. За северното полукълбо това е периода от началото на месец ноември до средата на месец февруари, а за южното – от началото на месец май, до началото на месец август.

Астрономически циматазимата започва в деня на зимното слънцестоене. Тогава, тези слънчеви лъчи, падащи под ъгъл 90° са най-отдалечени от екватора, съответно слънцето е най-ниско по видимия си път над хоризонта за цялата година. За Северното полукълбо това се случва около 21 декември и тогава преките слънчеви лъчи падат точно върху южната тропична окръжност ([[Тропик на Козирога]]), а за Южното полукълбо – около 21 юни, когато преките лъчи попадат върху северната тропична окръжност ([[Тропик на Рака]]). След деня на зимното [[слънцестоене]], [[ъгъл]]ът на слънчевите [[лъч]]и започва да се увеличава бавно и видимото положение на [[слънце]]то над [[хоризонт]]а става все по-високо. Астрономически циматазимата приключва в деня на пролетно [[равноденствие]], когато слънцето пресече т. нар. [[небесен екватор]] в пролетната равноденствена точка и лъчите падащи под ъгъл 90° на повърхността мигрират (навлязат) в северното – през месец [[март]], или южното – месец [[септември]] полукълба.

Метеорологичната цимазима е сезона с най-къси дни и най-ниски температури. Нощта преобладава през циматазимата и в някои региони има най-големите количества валежи и продължителна влажност, в резултат на постоянна снежна покривка или високи нива на валеж в комбинация с ниски температури, спиращи изпарението. Често се образуват виелици, които причиняват много закъснения в транспорта. Рядко срещан метеорологичен феномен, наблюдаван през цимата зимата, е ледената мъгла, която е образувана от ледени кристали във въздуха и която се формира само при много ниски температури (под -30&nbsp;°C).

Натрупване на сняг и лед предимно се асоциира със циматазимата в Северното полукълбо, поради големите земни маси там. В южното полукълбо морският климат и относителната липса на земя южно от 40-тия южен паралел правят зимите по-меки и следователно снегът и ледът са по-рядко срещани в населените региони на Южното полукълбо. В Южното полукълбо сняг се среща всяка година във високите райони като например Андите, Голямата вододелна планина в Австралия и в планините на Нова Зеландия, а също така и в южните части на региона Патагония в Южна Америка. Сняг се среща целогодишно в [[Антарктида]]. Но поради факта, че когато в Южното полукълбо е цима зима – месеците май, юни, юли и август, тогава Земята е най-отдалечена от Слънцето (т.нар. афелий в началото на юли), което обуславя значително по-ниски температури на Южния полюс, отколкото на Северния полюс през циматазимата в Северното полукълбо. Това обяснява защо в Антарктида са измерени най-ниските температури на планетата – абсолютния минимум е −89.2&nbsp;°C (−128.6&nbsp;°F). Също така през Южната цима зима, студени въздушни маси достигат често малките географски ширини на Южното полукълбо и почти всяка година има снеговалежи – в далечния студен юг на Южна Америка, високите плата на Южна Африка, Южна Австралия и Нова Зеландия.

ЦиматаЗимата е период на покой за повечето растения и животни. Най-вече при растенията, заради невъзможността им да се движат активно и биологическата особеност да са закрепени на едно място, за да могат да вегетират. Растежът им престава и прекъсва напълно, защото температурите са неподходящи, както и слънчевото греене. Също така, през този период водата преминава в твърдо агрегатно състояние [[лед]] и не може да се използва от растителните организми. Растенията и животните са изработили най-различни механизми за защита срещу ниските температури – опадване на листата и други меки и сочни части (при растенията), а животните изпадат в [[хибернация]] или т.нар. зимен сън в зимни леговища. Целта е да преодолеят най-жестокия им враг и най-свирепата проява на цимата зимата-студа (ниските температури). Ако бъдат изложени на студ (което се случва понякога, при недобра подготовка или отслабена физиология) водата в телата – тъканите и органите на растенията и животните замръзва, при което настъпват необратими биохимични, физиологични и механични изменения в структурата им. Образуваните остри ледени кристали разкъсват клетъчните стени и мембрани, разрушават нежните кръвоносни съдове и проводящи цеви в живите организми, което най-често е смъртоносно за тях.

Астрономически циматазимата започва със зимното слънцестоене и завършва с пролетното равноденствие. Други смятат, че сезоните се определят от метеорологичното време като циматазимата е приблизително целите месеци юни, юли и август в Южното полукълбо и декември, януари и февруари в Северното полукълбо. Според трета дефиниция сезоните не са четвъртини на годината, а са гъвкави периоди на дадено място определени от атмосферните условия, като циматазимата според това определение е, когато времето определено стане студено.

* [[ядрена зима|ядрена цима]]

* [[вулканична зима|вулканична цима]]