Уикипедия

Карибско море: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
4-цифрени без интервал
Ред 28:
 
== Геология ==
Карибско море е разположено върху Карибската [[Тектоника на плочите|тектонична плоча]]. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез [[хребет]]и и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина – 7 6867686 метра. Между [[Мексико]] и [[Куба]] е разположен ЮкатанскияЮкатанският провлак, който отделя Карибско море от [[Мексиканския залив]].
 
РайонаРайонът около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни [[земетресение|земетресения]], които понякога образуват опустошителни вълни [[цунами]]. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.,5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението на 12 януари 2010 г.]], поразило [[Хаити]].
 
== Фауна ==
Морската фауна на региона е с произход от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], попаднали в Карибско море в периода преди възникването на [[Панамски провлак|Панамския провлак]], преди около 4 млн. години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба<ref name="nature">{{cite web|url=http://www.nature.org/wherewework/southamerica/venezuela/work/art5339.html|title=Southern Caribbean Basin of Venezuela|publisher=The Nature Conservacy|accessdate=24 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/611ZL64mp|archivedate=18 август 2011|lang=en}}</ref>, в това число [[акули]] ([[Бича акула]], [[Тигрова акула]], [[копринена акула]] и [[карибска рифова акула]]), [[Летящи риби]], [[Манта]], ''[[Acanthurus bahianus]]'', [[Ангелски риби]] (''Pomacanthus''), ''[[Chaetodon ocellatus]]'', [[Каменен костур голиат]] (''Epinephelus itajara''), [[Тарпон]] (''Megalops)'' и [[мурени]] (''Muraena)''. В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на [[лангусти]], [[сардина]], [[риба тон]]. Риби като баракуди, [[марлин]] и [[уаху]] (''Acanthocybium solandri'') са обект на спортен риболов.
 
== Екология ==
9% от кораловите рифове в света се намират в Карибско море, съсредоточени главно по карибските острови и брега на Централна Америка. Общата площ на рифовете е 52 000 км².
 
В последните десет години, необичайно топлитоплите карибски води заплашват рифовете. Рифовете представялват един от най-разнообразните [[морски хабитати]], но също така са неустойчиви екосистеми. Когато тропическите води станат необичайно топли саза по-продължителен период от време, загиват микроскопични растения, които са в симбиоза с кораловите тъкани. Тези растения осигуряват храна на коралите и им придават цвят. Резултатът от смъртта и разпиляването на тези растения се нарича коралово обезцветяване и може да доведе до унищожаването на големи площи рифове.
 
Туристически дейности като подводно гмуркане и риболов носят между 3 и 5 милиарда долара годишно на карибските нации. Туристите са привлечени от уникалните хабитати, оцеляващи благодарение на рифовете. Разрушаването на рифовете би сериозно навредило сериозно на икономиката на региона. През 1986 бешебе приет протокол за защита и развитие на морската природа в карибския регион, който забранява някои човешки дейности, които биха навредили на рифовете. Към настоящия момент, протоколът е ратифициран от 15 държави. Също така няколко благотворителни организации са се появилизаели с цел опазване на морските създания.
 
== История ==
Първите хора, които пресичат Карибско море и се заселват на Антилските острови, са [[таино]], уседнали племена, които се прехранват със земеделие и риболов. Те говорят на езици от [[Аравакски езици|аравакското семейство]] и пристигат на островите от [[Южна Америка]] в началото на 1I хилядолетие пр.н.е. По-късно таино са изтласкани или подчинени от [[кариби]]те, които идват от областта около река [[Ориноко]]. Когато в края на 15 век първите европейци достигат до Карибския регион, островите са заселени главно от кариби, които дават и името на морето.
 
За първи път европейците достигат до Антилските острови още с първата експедиция на [[Христофор Колумб]] през 1492 година. Те са и сред първите части от [[Америка|Новия свят]], колонизирани от европейците. Още през 1495 година [[Испания|испанските]] владетели дават разрешение на всички свои поданици, които имат желание, да заминат за новооткритите земи. През следващите десетилетия Карибско море се превръща в средоточие на испанските завоевателни експедиции към различни части на Америка, както и на транспортните и търговски пътища и на свързаното с тях [[пиратство]]. Засилващата се заплаха от пиратството довежда до изграждането на първите укрепления в ключови испански пристанища, като [[Картахена (Колумбия)|Картахена]] и [[Хавана]]. Нуждата от работна ръка за мините и селското стопанство в новите колонии дава тласък на вноса в Карибския регион на голям брой [[Робство|роби]] от [[Африка]].
Ред 50:
 
[[Файл:Carte antilles 1843.jpg|мини|ляво|200px|Френска карта на ''Антилско море'' и островите, 1843 г.]]
От началото на 19 век започва процесапроцесът на получаване на независимост от повечето страни в Карибския регион от европейските си метрополии, макар че и до днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. В резултат на [[Хаитянска революция|въстанието на робите]], френската колония [[Сан Доминго]] първа получава независимост през 1804 г. Останалата част от Еспаньола е завоювана от хаитяните през 1821 г., но през 1844 г. на тази територия е [[История на Доминиканската република|образувана Доминиканската република]]. След [[Война за независимост на Куба|серия от войни]], Куба ([[Испано-американска война|при намесата на САЩ]]) получава независимост от Испания през 1898 г., а остров [[Пуерто Рико]] преминава към Съединените американски щати, които започват да играят доминираща роля в региона. През 1903 г., при участието на САЩ след отделянето на [[Панама]] от Колумбия, е започнат строежа на [[Панамски канал|Панамския канал]], свързващ Карибско море с [[Тихи океан|Тихия океан]]. Той е открит на 15 август 1914 г. и се намира под американско управление до 31 декември 1999 г. През 1917 г. Дания продава на САЩ владенията си, които получават името [[Американски Вирджински острови]]. В периода от 1958 до 1962 г. голяма част от контролираните от Великобритания острови са отделени във [[Федерация Западна Индия|Западноиндийска федерация]], коятораякоято скоро се разпада на отделни държави.
 
На 12 декември 2001 г. държавните глави и правителствата на страните- членки на [[Асоциация на карибските държави|Асоциацията на карибските държави]] се събират на остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] (Венецуела) и подписват „Маргаритската декларация“, която признава Карибско море за общо наследство и безценен актив, и задават курс на сътрудничество на страните по въпросите за търговията, туризма, транспорта и ликвидирането на последствията от стихийни бедствия.<ref>{{cite web|date=December 11 – 12, 2001|url=http://www.acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm|title=Declaration of Margarita|publisher=Association of Caribbean States|accessdate=12 март 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8au8A5|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref> На 29 юли 2005 г., на среща в град [[Панама (град)|Панама]], членовете на асоциацията подтвърждаватпотвърждават намеренията си.
 
=== История на изследванията ===
Ред 59:
 
[[Файл:1500 map by Juan de la Cosa-North up.jpg|200px|мини|ляво|Карта на новите открития, съставена от Хуан де ла Коса през 1500 г.]]
Продължавайки изследванията на новите земи, испанският [[конкистадор]] [[Алонсо де Охеда]] открива през 1499 г. остров [[Кюрасао]] и езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]],<ref>[https://slovar.cc/enc/bse/2026511.html Охеда БСЕ]</ref> а експедиция под ръководството на [[Родриго де Бастидас]] и [[Васко Нунес де Балбоа]] изследва устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]] и около 1 0001000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива [[Ураба]].<ref>{{cite web|url=http://www.slovopedia.com/2/193/209533.html|title=Бастидас Родриго|work=Большой энциклопедический словарь|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dEsQ8|archivedate=13 август 2011}}</ref> През 1507 г. [[Мартин Валдземюлер]], по данни от дотогавашните изследвания, съставя [[карта на Валдземюлер|свой вариант на карта на света]], в която за първи път се появява името ''[[Америка]]''. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф [[Герардус Меркатор]] издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.<ref name="gulf">{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/|title=Mexican Gulf Exploration History|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dxa9J|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>
 
Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на 17 век внася английскияанглийският [[пират|буканиер]] и изследовател [[Уилям Дампир]].<ref name="britannica" /> Немският пътешественик и изследовател [[Александър фон Хумболт]] посвещава няколко години (1799 – 1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.
 
През 1856 г. във френско навигационно ръководство се появява точна карта на Карибско море, включваща схема на преобладаващите течения.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/kerhallet.php|title=Map by De Kerhallet, 1853|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8ehX5t|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref> През 1873 г. Карибско море е изучавано в хода на британската експедиция на „Чалънджър“, след което в периода 1877 – 1889 г. този район е изследван по-подробно от американците.<ref name="britannica">{{cite web|author=Robert James Menzies, John C. Ogden.|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/95846/Caribbean-Sea|title=Caribbean Sea (sea, Atlantic Ocean)|work=Britannica Online Encyclopedia|accessdate=1 май 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fr6pF|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref> От 1872 до 1878 г. сътрудниците на [[NOAA]] провеждат точни [[хидролокатор|сонарни]] измервания и съставят първата съвременна [[Батиметрия|батиметрична]] карта на Карибско море и Мексиканския залив.<ref>{{cite web|url=http://oceanexplorer.noaa.gov/history/timeline/timeline.html|title=History of NOAA Ocean Exploration|publisher=[[NOAA]]|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fENqA|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>
Ред 155:
 
== Релеф ==
Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4 1204120 m), Венецуелска (5 4205420 m<ref name="bse">[http://bse.sci-lib.com/article059220.html БСЕ. Карибское море]</ref> или 5 6305630 m<ref name="britannica" />), Колумбийска (4 5324532 m<ref name="bse" /> или 4 2634263 m<ref name="britannica" />), Кайманова (Бартлет, 7 6867686 m) и Юкатанска (5 0555055 m<ref name="bse" /> или 4 3524352 m<ref name="britannica" />). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение.
 
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 6001600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протирапростира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 2001200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 1212121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 0004000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" />
 
В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: проливапроливът [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|НаветренияНаветреният пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 9501950 до 2 3502350 m, а на Наветрения пролива – от 1 6001600 до 1 6301630 m.<ref name="britannica" /><ref>{{cite web|url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/ibcca/ibcca.html|title=International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico|publisher=[[NOAA]]|accessdate=23 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8hKaie|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>
 
{|class="graytable"
Ред 204:
=== Брегова линия ===
[[Файл:Guajirapeninsula1.png|мини|200px|Спътникова фотография на Венецуелския залив и езерото Маракайбо]]
Бреговата линия на Карибско море е силно насечена, някои брегове са гористи, на места – ниски ([[Прикарибска низина]]). В плитководните райони съществуват различни [[корал]]ови отлагания и многобройни [[риф]]ове. На континенталното крайбрежие (западната и южната част на морето) са разположени няколко залива, най-големите от които са [[Хондураски залив|Хондураския]], залива [[Москитос]], [[Дариенски залив|Дариенския]] и [[Венецуелски залив|Венецуелския]]. В северната част се намират заливите [[Батабано]], [[Ана Мария]] и [[Гуаканаябо]] (на южния бряг на остров Куба), както и заливазаливът [[Гонав (залив)|Гонав]] в западната част на остров Хаити.
 
На източния бряг на [[Юкатан]] има няколко малки залива, в това число [[Асенсион (залив)|Асенсион]], [[Еспириту Санту (залив)|еспириту Санту]] и [[Четумал (залив)|Четумал]]. Хондураският залив завършва с по-малкия [[Аматике]], разположен на границата между Белиз и Гватемала. Северният бряг на Хондурас е слабо насечен, а в Москитовия бряг се врязват няколко [[Лагуна|лагуни]], сред които са [[Каратаска]], [[Бисмуна]], [[Перлас]] и заливазаливът [[Блуфийлдс (залив)|Блуфийлдс]]. На изток от Панама е разположена голямата лагуна [[Чирики (лагуна)|Чирики]]. По бреговете на Южна Америка Дариенският залив завършва със залива [[Ураба]], а ограденияограденият от полуостров [[Гуахира (полуостров)|Гуахира]] Венецуелски залив – с езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]]. На запад от остров Тринидад лежи заливазаливът [[Пария (залив)|Пария]], който се счита за част от [[Атлантическия океан]].
 
=== Острови ===
Ред 212:
[[Файл:El gran roque.jpg|мини|ляво|200px|Остров Гран Роке от архипелага [[Лос Рокес]] (Венецуела)]]
 
В понятието [[Западни Индии]] е прието да се включват [[АнтильскиАнтилски острови|Антилските]] и Бахамските острови. Карибско море мие бреговете само на Антилските острови, които се делят на Големи и Малки Антилски острови. Големите Антилски острови определят северната граница на морето и включват следните четири големи острова: [[Куба (остров)|Куба]], [[Хаити (остров)|Хаити]] (по-рано наричан Испаньола), [[Ямайка]] и [[Пуерто Рико]], както и малките близки архипелази [[Лос Канареос]] (с най-голям остров [[Хувентуд]]) и [[Хардинес де ла Рейна]], лежащи край южните брегове на Куба.
 
Малките Антилски острови се делят на [[Наветрени острови|Наветрени]] и [[Подветрени острови]] (Южни Антилски острови), наричани така според разположението си спрямо северозападния [[пасат]]. Първата група лежи на източната граница на морето и се състои от около 50 острова, най-големите от които са [[Санта Крус (Вирджински острови)|Санта Крус]], [[Сейнт Томас]] ([[Вирджински острови]]), [[Ангуила]], [[Сен Мартин]], [[Сейнт Китс]], [[Барбуда]], [[Антигуа]] ([[Антигуа и Барбуда]]), [[Гранд Тер]] и [[Бас Тер (остров)|Бас Тер]] ([[Гваделупа]]), [[Доминика]], [[Мартиника]], [[Сейнт Лусия]], [[Сейнт Винсънт (остров)|Сейнт Винсънт]], [[Барбадос]], [[Гренада]], [[Тобаго]] и [[Тринидад (остров)|Тринидад]]. Южните Антилски острови са разположени край брега на Южна Америка и включват островите [[Аруба]], [[Кюрасао]], [[Бонайре]] ([[Нидерландски Антилски острови|владения на Нидерландия]]), [[Маргарита (остров)|Маргарита]], архипелазите [[Лас Авес]] и [[Лос Рокес]] (Венецуела) и редица други, по-малки по площ.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Карибско_море“.