Константин Преславски
Константин епископ Преславски (9 век-10 век) е старобългарски писател и църковен деец, представител на Преславската книжовна школа. Той е една от най-значителните фигури в историята на старобългарската духовна култура.
| Константин Преславски | |
| епископ, български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Литература | |
| Жанрове | химнична поезия |
| Направление | Преславска книжовна школа |
| Известни творби | „Азбучна молитва“, „Учително евангелие“ |
| Константин Преславски в Общомедия | |
Той е непосредствен ученик на славянския първоучител св. Методий. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че след смъртта на Методий заедно с други негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. След окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав, презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа). Починал е в началото на X в.
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „Учителното евангелие“, едно от връхните постижения от Златния век на българската литература, написано през 893–894 г. — неделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник. Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия — стихотворна молитва, известна като „Азбучна молитва“ и прозаическа част. Също и „Църковно сказание“, „Историкии“[1] и др. части. Съчинението съдържа беседи за различни църковни празници. Въпреки компилативния си характер, Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език. През 894 съставя първия славянски летописен труд — „Историкии“. През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда „Четири слова против арианите“ от Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението „Проглас към Евангелието“, което по съдържание и композиция е близо до „Азбучната молитва“ и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура. Някои учени дори твърдят, че именно К.Преславски е бил Черноризец Храбър (и е написал "За буквите"), но засега последната теза не е окончателно възприета в българската историография, а се изказва по-скоро като предположение.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в.
Неговото име носят Шуменският университет и Националната хуманитарна гимназия във Варна.
Бележки
- ↑ Авторството на „Историкии“ се подлага на съмнение от някои историографи — виж Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII–ХХ век, Велико Търново 2006, с. 30–34
Литература
- Велинова, В. Слово за епископ Константин Преславски. София: Време, 1998 (Библиотека „Старобългарски книжовници“ 4). ESBN 954-4568-12-8
- Gallucci, E. Ucitel’noe Evangelie di Costantino di Preslav (IX-X sec.). Tradizione testuale, redazioni, fonti greche. - Europa Orientalis, XX (2001), 49-138
- Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски (ред. Уханова, Е.В.). Freiburg im Breisgau, 2012