Група 47
Група 47 (Шаблон:Lang-de) е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. "Група 47" определя облика на културния живот във Федерална република Германия до края на шестдесетте години, когато сдружението прекратява съществуването си.
Предистория
След разрухата на Германия от Втората световна война немската книжовност слиза на "нулевата точка" в своето развитие - настъпва "епоха на изсечената гора". През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал една година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието "Дер Руф" ("Призив") с подзаглавие "Независим орган на младото поколение". Пограмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само шестнадесет броя. През юли същата година сътрудници на "Дер Руф" основават ново литературно списание под заглавие "Дер Скорпион", преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.
Възникване
През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение "Група 47". Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип — на заседанията ѝ, провеждани два пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към един прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи — през петдесетте години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.
Влияние
Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература "Група 47" бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.
Разпадане
Малко преди началото на студентсткото движение през 1968 г. групата се разпада поради възникналите в нея политически разногласия.
Литературна награда на "Група 47"
През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда на още неизвестни писатели.
- Носители на наградата:
- 1950 Гюнтер Айх - за стихотворения от книгата "Отдалечени дворове"
- 1951 Хайнрих Бьол - за сатирата "Черните овце"
- 1952 Илзе Айхингер - за разказа "Огледална история"
- 1953 Ингеборг Бахман - за четири стихотворениа от книгата "Разсроченото време"
- 1954 Адриан Мориен - за сатирата "Прекаленото гостоприемство прогонва гостите"
- 1955 Мартин Валзер - за разказа "Краят на Темплоне"
- 1958 Гюнтер Грас - за първата глава на романа "Тенекиеният барабан"
- 1962 Йоханес Бобровски - за стихотворения от книгата "Сарматско време"
- 1965 Петер Биксел - за четенето на откъс от романа "Годишните времена"
- 1967 Юрген Бекер - за четенето от ръкопис на "Покрайнини"
По-важни участници в срещите
Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.