Резовска река
Шаблон:Река инфо Резовска река (или Резова река, Резвая) (Шаблон:Lang-tr, Мутлудере) е река в Турция и България, Област Бургас — общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море, където се намира и най-югоизточната точка на България[1]. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и Турция[2].
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 м н.в., на 2,3 км южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на и 666 м н.в., на 3,6 км северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган", а след изтичането си от него — в източна.
След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 км тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ Делиевска река. От тук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборният басейн на реката е 738 km², от които 183 km2 на българска територия, като границите му са следните:
- на север — с водосборния басейн на река Велека;
- на югозапад, по билото на Странджа — с водосборния басейн на река Марица;
- на юг — с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.
Притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Чаирлък (в Турция)
- → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир "Армаган")
- → Чешме (в Турция)
- ← Велика (в Турция, дясна съставяща)
- → Делиевска река (протича по българо-турската граница)
- → Църногоровска река
- ← Киречнова река (в Турция)
- → Дълбокия дол
- ← Киранлък (в Турция)
- ← Арпалък (в Турция)
- → Върли дол
- ← Ченгене баир (в Турция)
- → Карадереджик
- → Живачки дол
- → Керетарски дол
- → Лопушница
- → Тепавичарски дол
- → Церов дол
- → Каменски дол
- → Милоряк
- → Водицата
- → Суровята
- → Василев дол
- → Селския дол
Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. [3]
Хидроложки показатели
Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Бяло. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.
Селища
Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села — Бургазджик (Гечетаджи) и Дерекьой, а в устието е разположено българското село Резово.
Флора и фауна, резервати
Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. [4]По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна - най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.[5]
Етимология
Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос[6].
Други
При устието на реката откъм българска страна в село Резово се издига съграденият наскоро параклис „Свети Иван”.
Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.[7] На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. [8]
Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.
Вижте още
Бележки
- ↑ Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море Обн. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999 г.
- ↑ Устието на река Резовска
- ↑ Дигата на река Резовска е застрашена от разрушаване
- ↑ река Резовска
- ↑ Резовска река покрай резерват Лопушна
- ↑ Странджа - Синеморец - Силистар
- ↑ Неукротеното устие на Резовска река може да измести морската ни граница
- ↑ Дигата на Резовска пред разрушаване
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 100. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/