Черноменска битка
Битката при Марица, или битка при Черномен, се състоява край река Марица, близо до село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г. между силите на османския военначалник от гръцки произход на Мурад I - Лала Шахин и сборна войска под предводителството на братята Мърнявчеви.
| Черноменска битка | |||
| Българо-османски войни | |||
 Османското настъпление след битката при Черномен | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 26 септември 1371 | ||
| Място | река Марица (близо до село Черномен, днес Орменио, Западна Тракия, Гърция) | ||
| Резултат | Убедителна османска победа, след нощно нападение | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Черноменска битка в Общомедия | |||
След 1365 г. Вълкашин е вече с кралско достойнство и е обявен от Стефан Урош V за съуправник на Душановото царство. Неговият брат Йоан Углеша, по това време е деспот на Сяр. Християнските сили са събрани под християнското имперско знаме, но се състоят предимно от българи от Македония и югозападните български земи, сърби от Требине и Далмация, и малко албанци [1], наброяващи според монаха Исайа - около 60 000 души; според Димитър Кантакузин - 70 000 души, а според Мавро Орбини - 20 000 'отбрана войска'.
Причини и последствия от загубата
Двете основни причини за загубата, въпреки тоталното приемущество на християнските сили, са българо-сръбският антагонизъм след войната за Хум, понеже сръбските части от Хум под предводителството на крал Вълкашин извършили предателство, след което се отдали на мародерстване.
Втората основна и социална причина била, че в резултат от многобройните военни действия по времето на цар Стефан Душан, армията била демотивирана. Защитата на Тракия от османците се падала на Душановото царство, а защитата на Софийско след прохода Траянови врата - на Търновското царство.
В резултат от страшната загуба за християнството, се формирал най-големият санджак в историята на Османската империя - Паша (санджак), а след превземането на София от Търновското царство бил формиран и Румелийски еялет.
Предистория
Османските завоевания на Балканите се изразяват в последователно подчинение на остатъците от Византийската империя и останалите християнски феодални държави. Великата схизма тегне над християнския свят, а и политическите реалности в Централна Европа, като например конфликтите между Свещената Римска империя и Унгарското кралство, както и неефективната секуларизация на католическата църква оставят народите на Балканите сами срещу конниците на Мурад I. Според немския историк Цинхайзен, който се позовава на османски източници, casus belli за военните действия завършили с Черноменската битка, е превземането на Пловдив от османците. През втората половина на XIV век османската експанзия достига своя пик на Балканския полуостров.
Тактика
Крал Вълкашин и деспот Углеша поемат на поход за да направят изненадваща атака срещу османците в тяхната столица Одрин, докато Мурад I е в Мала Азия. Османската армия е много по-малка, но поради използваната от нея удачна тактика (нощно нападение на християнския лагер, при която караулните постове не са си на мястото), Хаджъ Илбеги, който е подчинен на Лала Шахин успява да победи християнската армия и да убие Вълкашин и Углеша. Случилото се дължи най-вече на лошата дисциплина сред християнската войска, както и на поведението на сръбските части, които след поражението се отдали на мародерство. Като следствие от битката частта от Душановото царство наричана Романия, попада под властта на османците. В периода след битката са най-многобройни съобщенията за отведени в робство българи - предимно от Македония.
Стратегия и последствия от битката
Битката е част от османската кампания за завладяване на Балканите, и е предшествана от завземането на Созопол от османците, а е последвана от превземането на градовете Драма, Кавала и Сяр в днешна Егейска Македония. Битката предшества с 18 години битката на Косово поле от 1389 г., в която пък сръбските сили търпят поражение и не успяват да се противопоставят успешно на османската агресия и след която част от останалите извън османска власт земи, попадат под васална зависимост от османците. В Косовската битка на османска страна пък са сина на убития крал Вълкашин Крали Марко и Константин Деян, а Вук Бранкович (книжовното му име е Вълкашин) не оказва сериозна съпротива и в резултат от изхода от тази битка и Хум който е под властта на княз Лазар дотогва след разделянето на земята на Войновичи, започва да плаща харадж в Одрин на османците.
Княз Лазар е убит на косово поле, понеже преди това е убит с коварство и провокативно от някакъв херцеговинец (прераснал в легендарния-митологичен образ на Милош Обилич) султан Мурад I.
Съвременникът на събитията Исая Серски описва последиците така:
| „ | Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад... Уви! Какво прескръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой мужду людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обърнали на слаби женски сърца... И наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите...” В посладие от 1373 г. на папа Григорий ХІ до архиепископа на Гран папата пише: „Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи..., от не много време и особено от 20 месеца насам нападаха с постоянни враждебности, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощасното робство, като някои от тях, уви! – се отрекоха от христовото име... | “ |
Източници
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
- Turnbull, Stephen R. The Ottoman Empire 1326-1699, Osprey Publishing, 2003.
- Stavrianos, L. S. The Balkans Since 1453, C. Hurst & Co. Publishers, 2000.
Външни препратки
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Maritsa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
