Група 47
Група 47 (Шаблон:Lang-de) е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. То определя облика на културния живот в Западна Германия до края на 1960-те години, когато сдружението прекратява съществуването си.
Предистория
След разрухата на Германия от Втората световна война германската книжовност слиза на „нулевата точка“ в своето развитие – настъпва „епоха на изсечената гора“. През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието „Дер Руф“ („Призив“) с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. Програмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само 16 броя. През юли същата година сътрудници на „Дер Руф“ основават ново литературно списание под заглавие „Дер Скорпион“, преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.
Възникване
През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип – на заседанията ѝ, провеждани 2 пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи – през 1950-те години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.
Влияние
Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература „Група 47“ бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.
Разпадане
Малко преди началото на студентското движение през 1968 г. групата се разпада поради възникналите в нея политически разногласия.
Литературна награда на „Група 47“
През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда на още неизвестни писатели.
- Носители на наградата:
- 1950 Гюнтер Айх – за стихотворения от книгата „Отдалечени дворове“
- 1951 Хайнрих Бьол – за сатирата „Черните овце“
- 1952 Илзе Айхингер – за разказа „Огледална история“
- 1953 Ингеборг Бахман – за четири стихотворениа от книгата „Разсроченото време“
- 1954 Адриан Мориен – за сатирата „Прекаленото гостоприемство прогонва гостите“
- 1955 Мартин Валзер – за разказа „Краят на Темплоне“
- 1958 Гюнтер Грас – за първата глава на романа „Тенекиеният барабан“
- 1962 Йоханес Бобровски – за стихотворения от книгата „Сарматско време“
- 1965 Петер Биксел – за четенето на откъс от романа „Годишните времена“
- 1967 Юрген Бекер – за четенето от ръкопис на „Покрайнини“
По-важни участници в срещите
Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.