Група 47
Група 47 (Шаблон:Lang-de) е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. То определя облика на културния живот в Западна Германия до края на 1960-те години, когато сдружението прекратява съществуването си.
Предистория
След разрухата на Германия от Втората световна война германската книжовност слиза на „нулевата точка“ в своето развитие – настъпва „епоха на изсечената гора“, възниква т.н. „литература на развалините“. През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието „Дер Руф“ („Призив“) с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. Програмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само 16 броя. През юли същата година сътрудници на „Дер Руф“ основават ново литературно списание под заглавие „Дер Скорпион“, преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.
Възникване
През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип – на заседанията ѝ, провеждани 2 пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи – през 1950-те години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Франц Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.
Влияние
Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература „Група 47“ бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.
Разпадане
Малко преди началото на студентското движение през 1968 г. групата се разпада поради възникналите в нея политически разногласия.
Литературна награда на „Група 47“
През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда като поощрение за още неизвестни писатели.
Паричната стойност на наградата варира от 1 000 до 7 000 западногермански марки в зависимост от спонсорството.
- Носители на наградата:
- 1950: Гюнтер Айх – за стихотворения от книгата „Отдалечени дворове“
- 1951: Хайнрих Бьол – за сатирата „Черните овце“
- 1952: Илзе Айхингер – за разказа „Огледална история“
- 1953: Ингеборг Бахман – за четири стихотворениа от книгата „Разсроченото време“
- 1954: Адриан Мориен – за сатирата „Прекаленото гостоприемство прогонва гостите“
- 1955: Мартин Валзер – за разказа „Краят на Темплоне“
- 1958: Гюнтер Грас – за първата глава на романа „Тенекиеният барабан“
- 1962: Йоханес Бобровски – за стихотворения от книгата „Сарматско време“
- 1965: Петер Биксел – за четенето на откъс от романа „Годишните времена“
- 1967: Юрген Бекер – за четенето от ръкопис на „Покрайнини“
По-важни участници в срещите
Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.