Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².

Азия
Площ	44 579 000 km²
Население	4 307 252 000 души
Гъстота	97 души/km²
Държави	48
Езици	мандарин, хинди, бенгалски и други
Градове	Токио, Джакарта, Делхи, Карачи, Сеул и други
Азия в Общомедия

Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тази с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, по протока Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – Арктичния; на изток – Тихия, а на юг – Индийския океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).

Дефиниране и граници

Спътникова снимка на Азия

Три океана – Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 km. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента – Арабски, Индостан и Индокитай. Бреговете ѝ са относително слабо разчленени.

История

За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава – на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – лагидите.

Вижте също

• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XX в.)

Държави и територии

Държава или територия	Площ, km²	Население (2014)	Гъстота на населението, д./km²	Столица
Средна Азия:	3 732 127		16,3
Казахстан	2 455 027	17 100 000	5,7	Астана
Киргизстан	198 500	5 550 900	24,3	Бишкек
Таджикистан	143 100	8 000 000	47,0	Душанбе
Туркменистан	488 100	5 240 000	9,6	Ашхабат
Узбекистан	447 400	30 183 400	57,1	Ташкент
Източна Азия:	11 839 773		131,4
Китайска народна република	9 641 938	1 400 020 000	137,9	Пекин
Хонг Конг (Специален административен регион на КНР)
Монголия	1 565 000	2 754 685	1,7	Улан Батор
Северна Корея	120 540	24 895 000	184,4	Пхенян
Република Китай (Тайван)	35 980	23 360 147	626,7	Тайпе
Южна Корея	98 480	50 219 669	490,7	Сеул
Япония	377 835	127 300 000	336,1	Токио
Макао (Специален административен регион на КНР)
Северна Азия:	13 115 400		2,4
Русия	13 115 400	39 130 000	2,4	Москва
Югоизточна Азия:	4 510 885		127,8
Бруней	5770	393 162	66,1	Бандар Сери Бегаван
Виетнам	331 690	90 388 000	259,6	Ханой
Източен Тимор	15 007	1 066 109	73,8	Дили
Индонезия	1 919 440	260 640 326	120,1	Джакарта
Камбоджа	181 035	15 135 000	74,0	Пном Пен
Кокосови острови	14	676	42	Уест Айлънд
Лаос	236 800	6 580 800	28,2	Виентян
Малайзия	329 847	29 792 900	84,2	Куала Лумпур
Мианмар	676 578	53 259 000	70,3	Найпидо
Остров Рождество	135	1493	8,2	Флаинг Фиш Коув
Сингапур	704	5 400 200	6545,7	Сингапур
Тайланд	514 000	67 926 260	127,4	Банкок
Филипини	300 000	100 639 000	308,9	Манила
Южна Азия:	5 137 758		302,4
Афганистан	647 500	25 500 100	42,9	Кабул
Бангладеш	147 570	152 518 015	1040,5	Дака
Бутан	38 394	740 700	17,8	Тхимпху
Индия	3 287 263	1 250 330 000	349,2	Делхи
Малдиви	300	317 280	1263,3	Мале
Непал	147 181	26 494 504	200,5	Катманду
Пакистан	803 940	190 780 000	208,7	Исламабад
Шри Ланка	65 610	20 277 597	322,0	Шри Джаяварданапура Коте
Югозападна Азия:	6 169 191		45,2
Абхазия (Частично призната, не е в ООН)	8600	242 862	29	Сухуми
Азербайджан	86 600	9 235 100	105,8	Баку
Акротири и Декелия	254	15 700		Епископи
Армения	29 743	3 024 100	108,9	Ереван
Бахрейн	665	1 234 570	987,1	Манама
Израел	20 770	8 092 700	290,3	Йерусалим
Ирак	437 072	35 035 000	54,9	Багдад
Иран	1 648 195	78 100 000	42,8	Техеран
Йемен	527 970	24 527 000	35,4	Сана
Йордания	92 300	6 509 900	57,5	Аман
Катар	11 437	2 035 106	69,4	Доха
Кипър			83,9	Никозия
Кувейт	17 820	3 582 054	118,5	Кувейт
Ливан	10 452	4 822 000	353,6	Бейрут
Нагорни Карабах (Частично призната, не е в ООН)				Степанакерт
Обединени арабски емирства	82 880	8 264 070	29,5	Абу Даби
Оман	212 460	3 929 000	12,8	Маскат
Палестинска автономия (Частично призната, „observer“ е на ООН)	6257	4 420 549	683,5	Рамала
Саудитска Арабия	1 960 582	30 195 895	12,0	Рияд
Грузия				Тбилиси
Северен Кипър (Частично призната, не е в ООН)				Никозия
Сирия	185 180	21 898 000	92,6	Дамаск
Турция	759 798	69 697 738	82,6	Анкара
Южна Осетия (Частично призната, не е в ООН)				Цхинвали
Азия	44 505 120		91,1

Държави с променени имена

Голяма част от страните в Азия претърпяват съществени промени

Предишно име	Години	Настоящо име
Доминион Индия, преди това Британска Индия	1950	Република Индия
Провинция Източна Бенгалия	1905 – 1911 и 1947 – 1955 1955 – 1971 1971	Източен Пакистан Народна република Бангладеш
Демократична Кампучия	1975	Кралство Камбоджа
Китайска империя на династията Цин	1912 1949	Република Китай Народна република Китай
Португалски Тимор	1975 2002	Тимор Тимур (провинция в Индонезия) Демократична република Източен Тимор
Холандски Източни Индии	1949	Република Индонезия
Персия	1935 1979	Иран Ислямска република Иран
Трансйордания	1946	Кралство Йордания
Киргизка ССР (СССР)	1991	Република Киргизстан
Федерация Малайзия, Северно Борнео, Саравак и Сингапур	1963 1965	Малайзия (включва Сингапур) Малайзия и Сингапур (две отделни държави)
Бирма	1989	Съюз Мианмар
Мускат	1971	Султанство Оман
Доминион Пакистан	1947 – 1956 1956 – 1970 1971	Ислямска държава Западен Пакистан Ислямска република Пакистан
Филипински острови	1946	Република Филипини
Кралство Хеджаз – Нежд	1932	Кралство Саудитска Арабия
Цейлон	1972	Демократична социалистическа република Шри Ланка
Таджикска ССР (СССР)	1991	Република Таджикистан
Сиам	1939	Кралство Тайланд
Османска империя	1923	Република Турция
Туркменска ССР (USSR)	1991	Туркменистан
Договорен Оман	1971	Обединени Арабски Емирства
Френски Индо-Китай	1949	Кралство Камбоджа Народнодемократична република Лаос Социалистическа република Виетнам
Народна демократична република Йемен и Южен Йемен	1990	Република Йемен

Икономика

Хонг Конг е един от най-важните финансови центрове в света

Азия е третият континент по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) по номинална стойност след Северна Америка и Европа и първият, при отчитане на покупателната способност. Към 2007 г. държавите с най-голям БВП са Китай, Япония, Индия, Южна Корея и Индонезия. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея и Тайван, а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, като Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бруней, през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.

В продължение на голяма част от човешката история до 19 век Китай е най-голямата икономика в света. През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света след Съединените щати, изпреварвайки Западна Германия през 1968 г. и Съветския съюз през 1986 г. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 г. почти се изравнява с този на САЩ.

Повечето азиатски държави участват в поне една от няколкото големи международни организации за икономическо сътрудничество – Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Асоциация на страните от Югоизточна Азия, Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Общност на независимите държави, Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.

Любопитни факти

• Най-голяма държава: Русия
• Най-малка държава: Малдиви
• Най-висока точка: връх Еверест – 8848 m (Китай/Непал)
• Най-ниска точка: депресията на Мъртво море – 420 m под м.р. (Израел)
• Най-дълга река: Яндзъ – 6380 km (Китай)
• Най-голямо езеро: Каспийско море – 378 400 km²
• Най-големи валежи (средно годишно): Подножието на Хималаите (Черапунджи) – 11 430 mm (12 m)

Езици

Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни на Етнолог в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.

В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.

Език	Езикова група	Брой говорещи (1996)	Държави
Мандарински китайски	Сино-тибетска	885 милиона	Китай
Хиндустани	Индоарийска	474 милиона	Индия Пакистан
Бенгали	Индоарийска	189 милиона	Бангладеш Индия
Руски	Славянска	170 милиона	Русия
Японски	изолиран	125 милиона	Япония
Панджабски	Индоарийска	88 милиона	Индия Пакистан
У	Сино-тибетска	77 милиона	Китай
Явански	Австронезийска	75 милиона	Индонезия Източен Тимор Малайзия Суринам
Корейски	изолиран	75 милиона	Северна Корея Южна Корея Китай
Виетнамски	Мон-кхмерска	68 милиона	Виетнам
Телугу	Дравидска	66 милиона	Индия
Кантонски китайски	Сино-тибетска	66 милиона	Китай
Маратхийски	Индоарийска	65 милиона	Индия
Тамилски	Дравидска	63 милиона	Индия
Мин китайски	Сино-тибетска	60 милиона	Китай
Турски	Тюркска	59 милиона	Турция  Северен Кипър
Пущунски	Иранска	49 милиона	Афганистан Пакистан
Тагалог	Малайско-полинезийска	48 милиона	Филипини
Гуджарати	Индоарийска	46 милиона	Индия

Религии

От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички нехристиянски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.

Авраамически религии

Кааба в Мека

Авраамическите религии юдаизъм, християнство, ислям и бахайство се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света. Католицизмът е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър и Русия преобладава източното православие. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението са християни. В Близкия изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.

Ислямът се изповядва от около 960 милиона души в Азия или почти 62% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.

Дхармически религии

Желязната пагода (1049 г.) в Кайфън, Китай

Основните дхармически религии хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират в конфуцианство, таоизъм и дзен будизъм. В Япония се изповядва и шинтоизмът, който се приема за изконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официално Народна република Китай е атеистична страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и подобно на японците, често обявяват принадлежност към повече от една религия.

Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.

Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население

Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.

Нерелигиозност

Нерелигиозността обхваща атеистите, агностиците и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни на Gallup International цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.

Климатични пояси

Климатът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента между Северния полюс и екватора, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите на релефа.

1. Екваториален пояс – заема по-голямата част от полуостров Малака, Малайския архипелаг, южната част на остров Шри Ланка. Има само един сезон – лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.

2. Арктични – обхващат малка част от Северна Азия. Почвите са блатни и каменисти. Климатът е полярен. Растенията са лишеи, мъхове и животните които се срещат са бяла мечка, бял ястреб, морж, тюлен.

3. Тундра и лесотундра – обхваща Сибир. Почвите са тундрови и блатни. Климатът е субполярен. Растенията са лишеи, мъхове и боровинка. Животните са бяла мечка, полярна лисица и птици.

4. Тайга – обхваща широка ивица от Урал до Тихия океан. Климатът е умерен. Почвите са кафяви-горски. Растенията са предимно иглолистни. Животните са кафява мечка, лисица, лос, катерица и други.

5. Широколистни и смесени гори – обхваща ивица от река Амур и северните и западните части на Корейския полуостров. Почвите са кафяви-горски. Климатът е умерен. Растенията са дъб, бук, ясен, липа, люляк. Животните са елен, дива коза, фазан, синигери.

6. Степи и лесостепи – обхваща зони на широколистните и смесени гори и част от пустините и полупустините. Почвите са кафяви-горски и са плодородни. Климатът е умерен. Растенията са дъб, клен, ясен, бук, липа, пелин. Животните са див заек, лалугер, сова, ястреб, полска мишка.

7. Пустини и полупустини – обхващат пустините. Почвите са солени – жълтоземни. Климатът е субтропичен и тропичен. Растенията са финикова палма, бархани и други. Животните са гущер, скорпиони, камила, антилопа Оронго и други.

8. Твърдолистни гори и храсти – обхваща ивица от Амур до Средиземно море. Почвите са кафяви канелени, климатът е субтропичен. Растенията са портокали, маслини, лимони, вечно зелен дъб, кипарис и кедър. Животните са рис, зайци, чакал, бамбукова мечка и други. 

9. Савани – обхващат Индостан Индокитай. Почвите са червеноземни, климатът е субекваториален. Растенията са бамбук, акация и палми. Животните са бивол, носорог, Индийки слон, мангуста, маймуна, фазан, паун.

10. Влажни екваториални и тропични гори – обхващат зоните около екватора, както и Малайския архипелаг. Почвите са червеноземни. Климатът е екваториален. Растенията са бамбук, лиани; има джунгли. Животните са тапир, носорог, паун, тигър, черна пантера и други.

11. Планинска зона – обхваща всички по-високи части на континента. Почвите са кафяви-горски, а климатът е планински. Растенията са лишеи, еделвайс, каменоломка и др. Животните са дива коза, елени, вълк, виторог козел, лешояди и орли.

Физикогеографско райониране

Континентът Азия е единствения континент на Земята, който се разполага в пределите на всички климатични прояси, от арктичния до екваториалния. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 9 големи региона: 1. Арктически острови; 2. Западен и Среден Сибир; 3. Източен и Южен Сибир; 4. Далечен Изток; 5. Средна и Централна Азия; 6. Предноазиатски планински земи; 7. Южна Азия; 8. Югоизточна Азия и 9. Арабия – Мала Азия и Кавказки регион. Всички те от своя страна се поделят на 29 сектора, които включват 90 области и 67 подобласти.

1. Арктически острови – включват архипелазите Северна земя и Новосибирските острови и остров Врангел.

1.1. Острови от Западноазиатския сектор – включва архипелага Северна земя и други по-малки острови в Карско море. Имат обособено положение, малко по-топъл климат от Източноазиатския сектор, съвременно заледяване и са заети от полярна пустиня.

1.2. Острови от Източноазиатския сектор – включва Новосибирските острови и остров Врангел. Имат обособено положение, малко по-студен климат от Западноазиатския сектор и са заети от полярно-пустинно-планински ландшафт и полярна пустиня.

2. Западен и Среден Сибир

2.1. Западен Сибир – представлява обширна акумулативна силно заблатена равнина с умереноконтинентален климат.

2.1.1. Ямало-Гиданска област – обхваща полуостровите Ямал и Гидански.

2.1.2. Зауралска област – обхваща източните подножия на Урал.

2.1.3. Обско-Енисейска област – обхваща северните най-ниски части на Западносибирската равнина.

2.1.4. Прииртишка област – обхваща южните по-високи части на Западносибирската равнина в района на долното течение на река Иртиш.

2.2. Казахска хълмиста земя – представлява средновисока денудационна равнина с нагънати пластове и единични островни възвишения. Климатът е остроконтинентален.

2.2.1. Тургайска област – обхваща Тургайска падина, разположена между Казахската хълмиста земя на изток и планината Мугоджари на запад.

2.2.2. Хълмиста област – обхваща цялата Казахската хълмиста земя.

2.3. Северен и Среден Сибир – състои се от редуващи се равнини, хълмове и плата с остроконтинентален климат.

2.3.1. Планини Биранга – заема почти цялата територия на полуостров Таймир.

2.3.2. Северосибирска низина – простира се от запад на изток между планината Биранга на север и Средносибирското плато на юг.

2.3.3. Северна част на Средносибирското плато

2.4. Централен Сибир – представлява обширно средновисоко плато с остроконтинентален климат.

2.4.1. Ангаро-Тунгуска област – заема южната част на Средносибирското плато.

2.4.2. Енисейско възвишение – разположено покрай десния бряг на река Енисей

2.4.3. Приленска област – обхваща част от средното и цялото долно течение на река Лена.

3. Източен и Южен Сибир

3.1. Алтай и Саяни – заемат високите нагънато-блокови и нагънати планини Алтай и Саяни, характеризиращи се с дълбоко ерозионно разчленение и умереноконтинентален климат.

3.1.1. Кузнецко-Минусинска област – заема ниската планина Кузнецки Алатау и Минусинската котловина.

3.1.2. Саяни – обхваща планините на Западните и Източните Саяни.

3.1.3. Алтай – обхваща планините Алтай и Монголски Алтай.

3.2. Прибайкалие и Забайкалие – заема обширни територии в Югоизточен Сибир, като включва множество средновисоки блоково-нагънати планини, а климатът е рязкоконтинентален.

3.2.1. Витимско-Алданска планинска земя – обхваща Витимската и Алданската планински земи.

3.2.2. Байкало-Станова планинска земя – обхваща района на езерото Байкал и Становата планинска земя.

3.2.3. Витимско плато – заема обширното Витимско плато.

3.2.4. Забайкалско средногорие – обхваща районите между езерото Байкал на запад и река Аргун на изток.

3.3. Централна Якутия – заема централните части на Якутия. Преобладават акумулативните равнини, а климатът е рязкоконтинентален, предимно засушлив.

3.3.1. Централноякутска низина – заема северната равнинна част на сектора.

3.3.2. Лено-Алданско плато – заема южната по-висока част на сектора.

3.4. Североизточен Сибир – заема източните части на Якутия. Релефът се характеризира с редуване на средновисоки планини и равнини и рязкоконтинентален климат.

3.4.1. Яно-Колимска област – обхваща силно заблатените Яно-Индигирска и Колимска низини.

3.4.2. Долноленска низина – заема най-долното течение на река Лена.

3.4.3. Верхоянски планини

3.4.4. Централни планини на Североизточен Сибир – заема планините източно от Верхоянските планини в източната част на Якутия и в западната част на Магаданска област.

3.4.5. Охотско-Чаунска област – обхваща крайните югоизточни части на Якутия и крайните северни части на Хабаровски край и включва планините Сунтар-Хаята и др.

4. Далечен Изток

4.1. Далечен Североизток – заема крайния североизток на Русия и е съчетание от средновисоки планини и равнини с остатъци от древен вулканизъм. Климатът е субарктичен.

4.1.1. Чукотско-Магаданска област – обхваща голяма част от територията на Магаданска област, в т.ч. и полуостров Чукотка.

4.1.2. Анадиро-Пенжинска област – обширни равнини, простиращи се около долните течения на реките Анадир и Пенжина.

4.1.3. Корякска област – заема територията на Корякската планинска земя.

4.2. Камчатско-Курилски сектор – простира се на териториите на полуостров Камчатка и Курилските острови. Има съвременен вулканизъм и океански климат.

4.2.1. Западна Камчатка – заема западната, преобладаващо равнинна част на полуостров Камчатка.

4.2.2. Източна Камчатка – заема източната, преобладаващо планинска част на полуостров Камчатка.

4.2.3. Курилски острови

4.3. Приамурско-Корейски сектор – заема Приамурието и Приморския край на Русия, Северна и Източна Манджурия на Китай и целия Корейски полуостров. Представлява съчетание от средновисоки планини и равнини с умерен климат.

4.3.1. Приамурско-Охотска област – обхваща района на долното течение на река Амур и остров Сахалин.

4.3.1.1. Приамурие – заема района на долното течение на река Амур.

4.3.1.2. Остров Сахалин

4.3.2. Зейско-Бурейнска област – заема водосборните басейни на реките Зея и Бурея (леви притоци на Амур)

4.3.3. Амуро-Усурийска област – заема Амурско-Зейската равнина и долината на река Усури (ляв приток на Амур).

4.3.4. Сихоте Алин – обхваща планината Сихоте Алин в Приморския край на Русия.

4.3.5. Сунляо-Хинганска област – простира се в северната и източната на Манджурия в Китай.

4.3.5.1. Голям и Малък Хинган – простира се в северната част на Манджурия, като обхваща планините Голям и Малък Хинган.

4.3.5.2. Сунляо – обширна акумулативна равнина простираща се покрай долното течение на река Сунгари (десен приток на Амур).

4.3.5.3. Планини Ляоси – простират се в източната част на Манджурия.

4.3.6. Корейска област – заема целия Корейски полуостров и Манджуро-Корейските планини.

4.3.6.1. Манджуро-Корейски планини – издигат се в югоизточната част на Манджурия в Китай и в КНДР.

4.3.6.2. Корейски полуостров – заема южната част на полуострова, на територията на Южна Корея.

4.4. Източен Китай – заема източните части на Китай и представлява съчетание от средновисоки планини и равнини и има субтропичен, мусонен климат.

4.4.1. Велики равнини и ниски планини на север – заема териториите на Голямата Китайска равнина, Полуостров Шандун и планината Тайханшан

4.4.1.1. Голяма Китайска равнина

4.4.1.2. Полуостров Шандун

4.4.1.3. Планина Тайханшан

4.4.2. Цинлин и Централен планински пояс – обхваща простиращата се по паралела средновисока планина Цинлин.

4.4.3. Планински юг – обхваща планините в Южен Китай.

4.4.3.1. Съчуанска котловина

4.4.3.2. Южнокитайски планини

4.4.3.3. Гуейджоуска и Юннанска планинска земя

4.4.4. Приморие и остров Тайван – обхваща югоизточното крайбрежие на Китай и остров Тайван.

4.5. Японски острови – дълга островна дъга с обособено положение. Има съвременен вулканизъм, дълбоко тектонско разчленение и океански климат.

4.5.1. Големи Японски острови – обхваща четирите големи японски острови: Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу.

4.5.1.1. Севернояпонска подобласт – заема остров Хокайдо.

4.5.1.2. Централнояпонска подобласт – заема островите Хоншу и Шикоку.

4.5.1.3. Южнояпонска подобласт – заема остров Кюшу.

4.5.2. Острови Рюкю

5. Средна и Централна Азия

5.1. Прикаспийски и Турански сектор – обхваща обширните равнини, пустинни и полупустинни пространства на Прикаспийската и Туранска низини и се характеризира със сух климат, високо стоене на подпочвените води и слабо ерозионно разчленение.

5.1.1. Прикаспийска низина

5.1.2. Туранска област – обхваща Туранската низина с пресъхващото Аралско море, платото Устюрт и Прикаспийските възвишения в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.

5.1.2.1. Туранска низина – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.

5.1.2.2. Плато Устюрт – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.

5.1.2.3. Прикаспийски възвишения – обхваща възвишенията в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.

5.2. Планини в Средна и Централна Азия – заема високите планини Тяншан, Памиро-Алай и Хиндукуш. има съвременно заледяване, сезонно сух климат и дълбоко ерозионно разчленение.

5.2.1. Тяншан – в Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Китай

5.2.2. Памиро-Алай – в Узбекистан, Киргизстан, Тяджикистан и Китай.

5.2.3. Хиндукуш – в Афганистан и Пакистан.

5.3. Райони в Централна Азия – обхваща пустинните райони на Гоби, Алашан, Джунгария и Таримската котловина, Котловината на Големите езера, Льосовото плато и високите, подложени на физическо изветряне и дефлация планини Алашан и Бейшан. Повеччето от реките са с епизодичен отток.

5.3.1. Източни райони – обхваща пустините Гоби и Алашан, планината Алашан и Льосовото плато.

5.3.1.1. Пустиня Гоби – в Китай и Монголия.

5.3.1.2. Планина Алашан – в Китай.

5.3.1.3. Льосово плато – в Китай.

5.3.2. Област на междупланински котловини – обхваща Котловината на Големите езера, историко-географската област Джунгария и Таримската котловина.

5.3.2.1. Котловина на Големите езера – в западната част на Монголия.

5.3.2.2. Джунгария – в Северозападен Китай.

5.3.2.3. Таримска котловина – в Западен Китай.

5.3.3. Бейшан – планина в Западен Китай.

5.4. Тибетска планинска земя – висока планинска земя с чести и резки колебания на височината и експозицията на склоновете в Югозападен Китай, между планините Кунлун на север и Хималаите на юг. Преобладават древните акумулативни форми, подложени на физическо изветряне, а климатът е рязкоконтинентален.

5.4.1. Планинско обкръжение на Северен Тибет – заема планините Кунлун, Каракорум и Наншан и котловината Цайдам.

5.4.1.1. Каракорум и Западен Кунлун – в Западен Китай, Пакистан и индия.

5.4.1.2. Западен Наншан и Източен Кунлун – в Западен Китай.

5.4.1.3. Източен Наншан – в Западен Китай.

5.4.1.4. Цайдам – в Западен Китай.

5.4.2. Западен Тибет

5.4.3. Източен Тибет

5.4.3.1. Североизточен Тибет

5.4.3.2. Югоизточен Тибет

5.4.4. Южен Тибет

6. Предноазиатски планински земи

6.1. Иранска планинска земя – обхваща обширни територии в Иран, Афганистан, Пакистан и Туркменистан. Представлява съчетание от средновисоки планини, плата и котловини. Климатът е сух и преобладава храстовата растителност.

6.1.1. Планина Елбурс – в северозападната част на Иран.

6.1.2. Северноирански крайни планини – обхваща Туркмено-Хорасанските планини, в т.ч. планините Копетдаг и Нишапурски в Иран, Туркменистан и Афганистан.

6.1.3. Централноиранска планинска земя – обхваща планините Кайен, Кухруд и др. в Централен и Източен Иран.

6.1.4. Южни и Източни крайни планини – обхваща планините Загрос, Серхед, Мекранските, Сюлеймановите и Средноафганските – в Източен, Югозападен и Южен Иран, Афганистан и Пакистан.

6.1.4.1. Загрос – в Югоападен Иран.

6.1.4.2. Южни крайни планини – заема Мекранските планини в Южен и Югоизточен Иран.

6.1.4.3. Източни крайни планини – заема планините Серхед, Сюлеймановите и Средноафганските в Източен Иран, Афганистан и Пакистан.

6.2. Арменска планинска земя – простира се на териториите на Турция, Армения, Азербайджан, Северозападен Иран и Северен Ирак. Представлява средновисока планинска земя с древен вулканизам и съвременно дълбоко ерозионно разчленение. Климатът е сезонно засушлив с планински храстово-лесо-степен средиземноморски ландшафт в субтропичния пояс.

7. Южна Азия

7.1. Хималаи – много висока планина с алпо-хималайска геосинклинална структура, със съвременно заледяване и дълбоко ерозионно разчленение. Простират се на териториите на Китай, Индия, Непал и Бутан.

7.1.1. Западни Хималаи – в индия, Китай и Непал.

7.1.2. Източни Хималаи – в Непал, Китай, Бутан и Индия

7.1.3. Тибетски склонове на Хималаите – в Китай.

7.2. Индо-Гангска низина – обширна акумулативна равнина простираща се на териториите на Пакистан, Индия, Непал и Бангладеш.

7.2.1. Низина на река Инд – в Пакистан и Индия.

7.2.1.1. Пенджаб – в Пакистан и Индия.

7.2.1.2. Пустиня Тар – в Пакистан и Индия.

7.2.1.3. Синд – обхваща делтата на река Инд в Пакистан.

7.2.1.4. Къч – засолена полупустинна област в Западна Индия.

7.2.2. Низина на река Ганг – простира се на териториите на Индия, Бангладеш и Непал.

7.2.2.1. Среден Ганг – в Индия и Непал.

7.2.2.2. Долен Ганг – в Индия и Бангладеш.

7.2.2.3. Бенгалия и долината Асам – в Индия и Бангладеш.

7.2.2.4. Сундарбан – обхваща общата делта на реките Ганг и Брахмапутра.

7.3. Полуостров Индостан – заема централните и южни части на Индия и остров Шри Ланка. Представлява средновисоко цокълно плато и обхваща Индостанския щит. Климатът е мусонен и е със съвременно гъсто ерозионно разчленение.

7.3.1. Северен Индостран – заема централните нископланински и хълмисти части на Индия.

7.3.1.1. Аравали и Катхиявар – ниски възвишения в западната част на Индия.

7.3.1.2. Плато Малва – в Централна индия.

7.3.1.3. Плато Чхота-Нагпур – в Източна Индия.

7.3.2. Западни Гхати и Малабарско крайбрежие – простират се покрай западния бряг на Индия.

7.3.3. Декан – заема централните и южни части на полуостров Индостан.

7.3.3.1. Плато Декан – заема централните части на полуостров Индостан.

7.3.3.2. Източни Гхати и Короманделско крайбрежие – простират се покрай източния бряг на Индия.

7.3.3.3. Плато Майсур – заема южните части на полуостров Индостан.

7.3.4. Остров Шри Ланка

7.3.4.1. Северна Шри Ланка

7.3.4.2. Южна Шри Ланка

8. Югоизточна Азия

8.1. Полуостров Индокитай – съчетание от средновисоки планини и равнини, мусонен климат и преобладаване на дървесна растителност.

8.1.1. Планински запад – обхваща планините Анамски и Аракан Йома в Индия, Мианмар и Бангладеш.

8.1.2. Иравадийска равнина – обхваща средното и долното течение на река Иравади.

8.1.2.1. Централноиравадска подобласт – обхваща средното течение на река Иравади.

8.1.2.2. Долноиравадска подобласт – обхваща долното течение на река Иравади.

8.1.3. Централни планини – обхваща части от Юннанска планинска земя, цялата Шанска планинска земя и планините по границата между Мианмар и Тайланд.

8.1.3.1. Шанско-Юннански планини – обхваща части от Юннанска планинска земя, цялата Шанска планинска земя.

8.1.3.2. Тенасерим – обхваща планините по границата между Мианмар и Тайланд.

8.1.4. Източен Индокитай – заема териториите на Виетнам, Лаос и източните части от Камбоджа.

8.1.5. Централни равнини – заема части от Тайланд и Камбоджа и най-южните райони на Виетнам.

8.1.5.1. Плато Корат – в Източен Тайланд.

8.1.5.2. Райони на реките Меконг и Менам-Чао Прая – заема Камбоджанската равнина в Камбоджа и Южен Виетнам и низината на река Менам-Чао Прая в Тайланд.

8.2. Малайско-Филипински сектор – обхваща Малайския и Филипинския архипелази, които са с обособено разположение, с ниски и средновисоки планини с действащи вулкани.

8.2.1. Филипинска област – заема Филипинския архипелаг

8.2.2. Централномалайска област – заема района на Големите Зондски острови

8.2.2.1. Западна подобласт – обхваща остров Суматра и околните малки острови.

8.2.2.2. Централна подобласт – обхваща островите Борнео и Ява

8.2.2.3. Източна подобласт – обхваща остров Сулавеси

8.2.3. Малки Зондски острови

8.2.4. Полуостров Малака

9. Арабия – Мала Азия – Кавказки регион

9.1. Арабско-Месопотамски регион – обхваща Арабския и Синайския полуострови и низината на Месопотамия. Преобладават пустинните и полупустинните равнини с тропичен, сух климат.

9.1.1. Арабия – обхваща Арабския и Синайския полуострови.

9.1.1.1. Сирийска пустиня – в Сирия, Ирак, Йордания и Саудитска Арабия.

9.1.1.2. Пустини Руб ал-Хали и Нефуд – в централната и югоизточната част на Арабския полуостров.

9.1.1.3. Западноарабско плато – заема планините в западната част на Арабския полуостров.

9.1.1.4. Централноарабска подобласт – заема пустините в централната част на Арабския полуостров.

9.1.1.5. Планини в Оман – заема планините в югоизточните части на Арабския полуостров.

9.1.1.6. Йемен – Хадрамаут – заема планините в югозападната и южната част на Арабския полуостров.

9.1.2. Месопотамия – в Ирак и Югоизточна Турция.

9.1.2.1. Северна Месопотамия – в Ирак и Югоизточна Турция.

9.1.2.2. Южна Месопотамия – в Ирак.

9.2. Мала Азия – заема почти цялата територия на Турция. Преобладават средновисоките вътрешни плата и окрайни планини с дълбоко тектонско разчленение. Климатът е средиземноморски.

9.2.1. Понтийски планини – в северната част на Турция

9.2.2. Егейски Анадол – обхваща западното и южно крайбрежие на Мала Азия

9.2.3. Анадол – заема централните части на Турция.

9.2.4. Тавър – заема южните райони на Турция

9.2.5. Левант – обхваща източното крайбрежие на Средиземно море.

9.3. Кавказки регион – обхваща Кавказките планини и равнините северно от тях, образувани по време на алпийската нагъвателна фаза със следи от плейстоценско заледяване и средиземноморски климат.

9.3.1. Голям Кавказ – в Русия, Грузия и Азербайджан.

9.3.2. Рионска низина – в западната част на Грузия.

9.3.3. Куро-Аракска низина – в Азербайджан и Източна Грузия.

9.3.4. Причерноморска низина – заема средното и долно течение на река Кубан.

9.3.5. Ставрополско възвишение

Източници

• Dahlman, Carl J и др. China and the Knowledge Economy: Seizing the 21st Century // WBI Development Studies. World Bank Publications. Посетен на 30 януари 2010.
• Asia // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2006. Посетен на 12 април 2010.
• Nalapat, M.D. Ensuring China's „Peaceful Rise“ // Архивиран от оригинала на 2010-01-10. Посетен на 30 януари 2008.
• Patten, Chris. Comment & Analysis: Why Europe is getting China so wrong // Financial Times. Архивиран от оригинала на 2008-03-05. Посетен на 30 януари 2008.

Външни препратки

• Карти на Азия