Ангел Константинов
- Тази статия е за българския възрожденец. За хоровия диригент вижте Ангел Попконстантинов.
Ангел Константинов Аврамов (Аврамчов) е български учител, духовник, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония.[1]
Ангел Константинов | |
български духовник | |
Роден |
1834 г.
|
---|---|
Починал |
Биография
редактиранеАнгел Константинов е роден в 1834 година в лъгадинското село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. Той е син на уважавания селски първенец, учител и патриот Константин Аврамов.[2] На младини учителства из солунските села. Ръкоположен е за свещеник и служи в родното си село след 1870 година.[3] Проповядва божието слово на разбираем народен език, ползвайки евангелие преведено на български, но записано с гръцки букви.[4] Заради усилията си за утвърждаване на българската църква е преследван от гръцките църковни власти.[5][6] На Петровден 1875 година извършва първата служба в българския параклис в Сяр.[7][8]
Умира през 1915 година в Горна Джумая.[9] Синове на Ангел Константинов са Димитър Попангелов и Гьорче Попангелов.[10]
Външни препратки
редактиране- „Дедо поп Ангел. Спомени“, спомени на Коста Терзиев за Ангел Константинов
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 29.
- ↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 39-40.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.
- ↑ Терзиев, К. Дедо поп Ангел. Спомени. Вестник „Воля“, София, бр.671/23 април 1915.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 723.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 128.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 39.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 158.
- ↑ Терзиев, К. Дедо поп Ангел. Спомени. Вестник „Воля“, София, бр.671/23 април 1915.
- ↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 85.