Асен Тошев

Асен Тошев
	Асен Тошев
български военноморски офицер
Войни	Първа световна война; Втора световна война
Образование	Национален военен университет; Санкт-Петербургски военно-морски институт
Дата и място на раждане	16 юни 1893 г. Русе, Княжество България
Дата и място на смърт	19 януари 1966 г. (72 г.)
	Асен Тошев в Общомедия

Контраадмирал Асен Константинов Тошев е български военноморски офицер.

През периода 26 ноември 1939 – 25 септември 1944 г. е началник на Българския военноморски Флот – Беломорски флот, Черноморски флот, Охридска и Дунавска флотилии, в годините на връщането на Беломорието и Македония. Носител е на Военния орден за храброст от 10 юли 1918 г.

Асен Тошев е роден е на 16 юни (нов стил 29 юни) 1893 г. в Русе. Роден в семейството на капитан Коста Тошев и Данка Данева. Неговата баба по майчина линия, Мария Станева Данева е родна сестра на Петър Винаров и на генерал Върбан Винаров. Асен Тошев има двама братя Георги Тошев и Коста Тошев. Учи в гимназията при Военното на Н. В. училище – 1912 г., Морския кадетски корпус в Петербург – 1912 г. На 18 август 1912 г. постъпва на крайцера „Надежда“ като матрос. На 27 септември 1914 г. започва да следва в офицерския курс при Флота, на 16 октомври същата година е повишен в чин офицерски кандидат. Завършва специалния офицерски курс при Флота през 1915 г. и на 2 юни 1915 г. получава звание мичман II ранг (дн. лейтенант), но със старшинство от 1913 г., след като е издържал изпитите

От 3 юли 1915 г. е амбаркуван на миноносец „Смели“, на 6 август 1915 г. е повишен в звание мичман I ранг, от 19 септември 1915 г. е адютант-ковчежник на Дунавската част, от 21 юни 1916 г. е младши офицер на торпедоносец, от 10 май 1917 г. е командир на Прожекторната рота при Неподвижната част. На 10 май 1917 г. (всъщност от 12 януари 1917 г.) е командирован за плаване с първата българска подводница „Подводник 18“, от 1 септември 1917 г. е адютант в Черноморската част, на 18 септември 1917 г. е повишен в звание лейтенант (дн. капитан-лейтенант), от 13 януари 1918 г. е командир на Бреговата наблюдателна служба, от 9 февруари същата година е временен командир на торпедоносец „Храбри“, от 22 март 1918 г. е командирован към Щаба на Черноморската част, от 2 август 1918 г. отново е временен командир на торпедоносец, от 1 ноември 1918 г. е титулярен командир на торпедоносец „Смели“.

От 1 януари 1919 до 15 октомври 1919 г. е комендант на пристанище Деде Агач, от 15 октомври 1919 г. служи в Дунавската флотилия като командир на Минната рота, от 27 януари 1920 г. е началник на специалните школи при Учебната част, от 1 януари 1921 г. е командир на торпедоносец „Дръзки“ и на група торпедоносци, от 12 юли 1924 г. e командир на рота в Крайбрежната жандармерийска дружина.

Завършва щаб-офицерски курс в София (1924/1925), от 7 май 1925 г. е началник на електро-техническия отдел в Морското машинно училище, от 22 май 1926 г. началник на Бургаския район от Семафорно-наблюдателната и спасителна служба, от 25 юни 1926 г. началник на II крайбрежен участък, от 1 април 1926 г. е началник на I крайбрежен участък. На 6 май 1928 г. е повишен в звание капитан II ранг (в заповедта е посочено подполковник), от 11 юни 1928 г. е домакин на Флота (длъжност, аналогична на началник на Тила на Флота), от 5 май 1931 г. е началник на Подвижната полицейска служба (Корабната дружина), от 24 октомври 1931 г. е началник на кандидат-подофицерската школа, от 1 август 1932 г. е командир на смесения дивизион, от 6 юни 1933 г. е командир на торпедния дивизион, от 11 април 1934 г. е командир на Учебната дружина и на кандидат-подофицерската школа.

На 10 май 1935 г. е командирован към Щаба на Черноморския флот, от 6 май 1935 г. е повишен в звание капитан I ранг, от 15 май 1935 г. е началник на Морското училище (считано от 15 януари 1935 г.), от 22 май 1935 г. е командир на Черноморската флотилия, от 21 декември 1935 г. е командир на Дунавската флотилия. През 1936 г. завършва Школата за полкови командири. От 2 май 1936 г. е командир на Черноморската флотилия, от 15 юни 1937 г. е началник-щаб на Морската на Н.В. дивизия.

От 27 ноември 1939 г. е началник на Флота, на 21 септември 1940 г. на борда на кораба „Бургас“ води Морския отряд при десанта на пристанищата Балчик и Каварна при освобождаването им от румънска окупация, от 8 март 1941 г. е с длъжност командир на Морските на Н.В. войски. На 3 октомври 1942 г. е повишен в звание контраадмирал. Няколко дни след преврата на 9 септември 1944 г. е уволнен от новите власти, а като повод е използван факта, че адмиралът навършва 25 г. служба.

Съден е от т. нар. Народен съд, но е оправдан през 1945 г. със застъпничеството на участващи в новия режим дейци на Военния съюз.^[1] Контраадмирал Тошев умира на 19 януари 1966 г.

Военни звания

Подпоручик (18 май 1915)
Поручик (2 август 1915)
Капитан (18 септември 1917)
Майор (6 май 1924)
Подполковник (6 май 1928)
Полковник (6 май 1935)
Контраадмирал (3 октомври 1942)

Бележки

↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.

Източници и литература

[везенков-1] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.

[1]