Димитър Ганев (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ганев.
Димитър Ганев Върбанов е български политик от БКП. Секретар е на Централния комитет (ЦК) на БКП (1952 – 1957), член на Политбюро (1942 – 1944, 1957 – 1964) и ЦК на БКП (1948 – 1949), и председател на Президиума на Народното събрание (1958 – 1964).
| Димитър Ганев | |
| Председател на Президиума на НС на НРБ | |
| Мандат | 1 декември 1958 – 20 април 1964 |
|---|---|
| Назначен от | Народното събрание |
| Подпредседат. на Президиума на НС на НРБ | |
| 1958 – 1964 | Георги Кулишев |
| 1958 – 1964 | Николай Иванов |
| Предшественик | Георги Дамянов |
| Наследник | Георги Трайков |
| Лична информация | |
| Роден |
28 октомври 1898 г.
|
| Починал | |
| Полит. партия | БКП (1921 – 1964) |
| Професия | учител • политик |
| Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС IV НС | |
Портал  Политика | |
Биография
редактиранеПроизход, образование и ранни години
редактиранеДимитър Ганев е роден на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1898 година в село Градец, Котленско. Завършва гимназия в Сливен и Варна, след което участва в Първата световна война. Става член на Съюза на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ) през 1918 година и на БРП (т.с) през 1921 година.[1]
От 1921 година е учител в Ново село, но за участието си в Септемврийското въстание през 1923 година е арестуван за кратко и уволнен. Заминава за София, където през 1924 година става секретар на Съюза на продоволствените работници, а между 1925 и 1929 година е член на Централния комитет на комунистическите Независими работнически професионални съюзи (НРПС).[1]
През 1929 година е изпратен в Южна Добруджа, която по това време е под румънско управление, и става секретар на Добруджанската революционна организация.[1] През 1934 година става член на Централния комитет на Румънската комунистическа партия, [2] но е арестуван на следващата година от румънските власти и осъден на 10 годишен затвор. Освободен е след Крайовската спогодба от 1940 година.[1]
Професионална кариера
редактиранеСлед освобождаването си е секретар на Околийската организация на БРП (к.) в Добрич, а през 1942 година става член на Политбюрото на ЦК на БРП (к.), секретар на Окръжната организация в София и редактор на партийния вестник „Работническо дело“.[1] От февруари 1944 година е пълномощник на ЦК на БРП (к.) за Десета Варненска въстаническа оперативна зона.[1] След Деветосептемврийския преврат участва в делегацията до щаба на Трети украински фронт за искане на примирие със Съветския съюз.[3]
През следващите години работи като завеждащ отдел „Масов“ при ЦК, главен редактор на „Работническо дело“, първи секретар на Софийския областен и градски комитет на партията. През 1947 – 1948 година е посланик на България в Румъния, а през 1948 – 1952 година е министър на външната търговия в правителството на Георги Димитров и Васил Коларов и в правителствата на Васил Коларов и Вълко Червенков. От 4 януари 1948 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и член на Централния комитет на партията от 27 декември 1948 до 4 август 1949.[1]
Между 1952 – 1954 година е посланик в Чехословакия, на 25 януари 1954 година става секретар на ЦК на БКП, а от 11 юли 1957 година е пълноправен член на Политбюрото на партията. От 1 декември 1958 година до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание на Народна република България.
През 1958 година получава отличие „Герой на социалистическия труд“.[1] Умира на 20 април 1964 година в София, България.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 106 – 107.
- ↑ Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник на България, Народна просвета, София, 1983 г., стр. 168
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., стр. 254