Еклектика

Еклектика (от гръцки: εκλέγω – избирам, отбирам) се нарича подход (например в изкуството, архитектурата или духовните учения, а също и в науката), при който човек не се придържа изцяло към една и съща парадигма, принципи или стил, а съчетава различни теории, стилове или парадигми - в някои случаи за да добие изчерпателна представа за някой феномен чрез определен теоретичен модел или за да създаде произведение на изкуството.

В науката такъв подход обикновено не е особено елегантен и еклектиците са критикувани за непостоянство в мисленето, но въпреки това еклектичният подход често е практичен в различни области на познанието. Например физиката използва Законите на Нютон, за да предвиди движението на футболната топка, теорията на относителността за движението на галактиките и квантовата механика за движението на електроните.

В изкуството, и по-специално в архитектурата и приложните изкуства, терминът еклектика означава използване на елементи от различни периоди в една творба.

В психологията застъпниците на еклектиката твърдят, че толкова много фактори влияят на поведението, че е невъзможно да не се вземат предвид всички перспективи, за да се идентифицира, промени, обясни и определи човешкото поведение.

Еклектиката се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са стоиците Панетий Родоски и Посидоний, а от римската школа – Цицерон и Сенека.

Еклектиката в архитектурата и вътрешния дизайн

Катедралата Саграда Фамилия в Барселона от архитекта Антони Гауди – ярък пример за еклектична архитектура. Катедралата съчетава различни стилове и, започнала да се строи през пика от развитието на еклектиката (1883 – 1926 г.), строежът продължава до ден днешен (2021 г.).

Храм на всички религии в Казан (Русия) от арх. Ильдара Ханова – пример за конфесионална и архитектурна еклектика.

Дом Севастьянова (1863 – 1866 г.) в Екатеринбург съчетава неоготически, необароков и неомавритански стилове.

Еклектичен сграда: Palacio de Cibeles (седалище на градската администрация, някогашната централна поща) в Мадрид

Историзъм, Съдебната палата в Брюксел (1866 – 1883 г.) от Йозеф Пьолерт: „Смесицата от стилове на регистъра от форми (еклектиката) е смайваща: барок, ренесанс, римска (архитектура), гръцка (архитектура) и дори асирийска (архитектура) са свързани едно с друго.“

В дословен превод от старогръцки думата означава способност за избор на най-доброто от чуждите творби, но в интериора този термин означава по-скоро лишено от принципи съчетаване на разнородни художествени мотиви.

„Дойдохме тук заводите да видим

не с цел по-мъдри пак да си отидем,

а само в случай, че попаднем в ада,

за нас да няма вече изненада.“

Робърт Бърнс, 1787 г.

Наистина, това стихотворение на Робърт Бърнс показва отношението към заводската продукция и фабричното производство в началото. Дотогава интериорите са дело на ограничен кръг от художници и занаятчии и достъпни за малко платежоспособни граждани. Именно серийното производство с всички негови недостатъци помага да се стопи поне малко границата между богати и бедни и прави достъпни дори и за низшите слоеве уюта, красотата и изяществото. Това е епоха, в която думи като честен, порядъчен, благочестив, се употребяват по-скоро в ироничен смисъл. Но това е и епохата на електричеството, на влака, на стоманата, на голямата химия, на автомобила, на пощата.

Забогатялата едра, средна и дребна буржоазия иска да подражава по показност и разкош на обеднялата аристокрация. За тази цел тя притежава пари, но ѝ липсват художествени традиции.

За кратко време се „осъвременяват“ почти всички стилове на предходните столетия.

Осъвременяват се и имената на стиловете: нова готика, нов ренесанс, ново рококо, втори ампир. По историческа инерция в някои държави те отново се свързват с имената на владетелите: стил „Луи Филип“, стил „Наполеон ІІІ“, викториански стил.

Обща характеристика

Общото и най-характерното за тези стилове е претрупаността с предпочетените декоративни мотиви и краткото им съществуване. Защото в изграждането на интериора вече е навлязла модата. Най-често интериорите се украсяват със смесица от всички познати стилове. Стига се до отделен стил за всяка стая: трапезария в стил „Анри ІІ“, гостна „Луи ХV“, спалня „Луи ХVІ“. Забогателите търговци и занаятчии смятат за привилегия да пушат в кресло стил „Регентство“ или да спят в легло стил „Помпадур“. Поверено в ръцете на големи творци това не е лошо.

Лошото е, че в по-скромните жилища навлиза лавина от посредствени имитации. Те идват от фабричното производство, което има производствените мощности, но не и художествения вкус. Производителите черпят от богатия исторически арсенал всяка форма, която им хареса.

Помещения

Помещенията в обикновените жилища са най-често правоъгълни и много често обогатени откъм фасадата с малки еркери или ниши. Височината им е заимствана от дворците, но стаите са сравнително малки и изглеждат подчертано извисени. За освежаване на въздуха при тази ненужна височина се предвиждат дори специални вентилационни канали. Стените са покрити с тапети. В по-представителните помещения те са разчленени на полета, украсени с романтични пейзажи или орнаменти на класицизма. Ако собственикът иска да се самоизтъкне, рисунките и орнаментите обхващат и тавана.

Вратите са сравнително високи, понякога оптически доизвисени с декоративни надстройки. Подовете са с паркет, почти във всяка стая има зидана кахлена печка.

Мебели

Мебелите са с по-тежки от когато и да е било форми. Те са претрупани с резби, украшения, ресни и пискюли. Креслата започват да се превръщат във фотьойл и, като запазват квадратния си или правоъгълен гръб, но подлакътниците им са често заоблени в елегантната дъга на лебедова шия. С претенциозна извивка е и гондолата-кушетка, която започва да се среща в почти всяка стая. Най-много разновидности имат масите: разтегателни при игра на карти с повече партньори, за шах: с чекмедженце за фигурите, за шиене с игленици, за бръснене с легенче, за миене с мивка и т.н. Поради липса на място се появяват комбинираните мебели, например съчетание на разтегателна маса с шкаф, библиотека с витрина за сервизи, работна маса с пиано. Вещите затрупват всяко кътче в жилищата. Картини в пищни рамки, стенни и настолни часовници с чудновата украса и технически ефекти, абажури с ресни и пискюли, поставени върху бродирани ръкоделия, те изпълват витрините и плотовете на мебелите. Най-много се харесват меките и уютни форми на късното рококо. Повечето от тези вещи са сладникаво сантиментални, далеч от зрялата художествена форма на своите праобрази.

Орнаментика

Опасният вкус към копия и подражания не отминава и орнаментиката. Чистите промишлени форми на предметите са скрити под различни фантастични орнаменти: спиците на колелата са превърнати в кентаври,дръжките на тенджерите в претенциозни скулптури, дръжките на вратите във фантастични животни. Облегалките на столовете са разработени като прозорците на готическа катедрала, корнизите завършват с лъвски глави и др. А когато липсват традиционни прототипове се измислят нови форми: електрическите лампи са оформени като свещи с илюзия за полуразмекнат и леко протекъл бронз.

Интериор

Интериорът е претрупан. Липсата на свеж вкус се компенсира с изобилие на лъскави материи и форми. Помещенията са в тежки и тъмни тонове, а прозорците са скрити зад бродирани завеси и тежки драперии от плюш. Стаите са препълнени с мебели, картини и много вещи, като че ли не са предназначени за живеене, а за музейни складове. Картините по стените са скупчени като малки острови и всяка е с различна големина и форма.

Родените под знака на еклектиката интериори от втората половина на 19 век ни показват, как при отсъствието на стилово единство и при претрупаността с вещи пътят към пълноценен жилищен интериор се оказва напълно затворен.

Видове еклектични стилове

Подражателното рококо, премесено с мотиви от класицизъм и ампир е известно във Франция като стил „Луи Филип“, в Англия му съответства викторианският стил. Подражателният ампир във Франция е известен като втори ампир или стил „Наполеон ІІІ“ (1852 – 1870). В Германия около 1880 г. се развива „древногерманският стил“. Между 1860 и 1880 г. е на мода новоренесансов стил, известен като Виенски ренесанс.