Зисо Попов
Живко (Зисо) Москов Николов Попов е български военен и революционер, Бабчорски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Зисо Попов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Зисо Попов в Общомедия | |
Биография
редактиранеЗисо Попов е роден на 3 май 1882 година в Бабчор,[1] тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и в периода 1901 – 1902 участва в пренасянето на оръжие от Кюстендил към Костур. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета на Бабчор[2] и участва в сборната чета на Иван Попов, Манол Розов, Михаил Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов и в сраженията при Невеска и Апоскеп.
| Чета на Зисо Николов, 11 декември 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Зисо Николов | Бабчор | Костурска | |
| 2. | Ставро Николов | Охрид | Охридска | |
| 3. | Илия Костадинов | Ресен | Ресенска | [3] |
Зисо Попов участва във възстановяването на революционната организация след потушаването на въстанието. По-късно емигрира в Сейнт Луис, САЩ. Там го застига вестта за предстоящата Балканска война, заради която се завръща в България. След Междусъюзническата война се установява в София. Като ефрейтор участва в Първата световна война.
През 1919 година Зисо Попов участва в откриването на чешма-паметник на Втора армия в Левуново, а в периода 1919 – 1921 година е кмет на селото. Участва в дейността на възобновената от Тодор Александров ВМРО и е неин главен организатор в Мелнишко. Една година от 1923 – 1924 е общински кмет на Свети Врач.
В края на август 1924 година Зисо Попов заминава за Мелнишко, като е избран за делегат на несъстоялия се конгрес на ВМРО в местността Лопово. Там го заварва вестта за убийството на Тодор Александров и се присъединява към десницата във ВМРО под водачеството на Иван Михайлов. Членува в Спомагателната организация на ВМРО, а лидерът на ВМРО го нарича:
| „ | Много буденъ и родолюбивъ човѣкъ. Преданъ на народното дело.[4] | “ |
През 1925 година, по време на Петричкия инцидент, Зисо Попов е комендант на четите по левия бряг на Струма и има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Делегат е на окръжния конгрес на ВМРО в Банско на 11 – 12 януари 1926 година и подкрепя въоръжената разправа с левицата в организацията, а през 1931 година е избран за член на окръжното ръководство.
Зисо Попов е кмет на Свети Врач повторно от 1930 до 30 май 1932 година като участва в изграждането на околийската лечебница „Тодор Александров“ и хижа „Велебит“. В началото на 1934 година свидетелства пред Страхил Развигоров, а по-късно и пред самия Иван Михайлов, за разложението в редовете на организацията:
| „ | С изключение на малки единици целият апарат от функционери трябва да бъде коренно променен. Навсякъде се влагат лични интереси под маската на доброто на делото и по такъв начин създава се настроение срещу движението и руши се самото дело. Това важи от най-малките до най-големите функционери в окръга. | “ |
През 1934 – 1935 година, след Деветнадесетомайския преврат, Зисо Попов е интерниран в Плевен, лежи и в Горноджумайския затвор.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е арестуван и заедно с още 30 световрачани е разстрелян край Латрово, Демирхисарско от местния партизански отряд „Яне Сандански“.
Зисо Попов е женен и има три деца.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Или през 1878 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 382.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 858.
- ↑ Вестник Струма, бр. 176 от 1-2.VII.1998 г.; Ангелов, В. Премълчани истини..., цит сб., с. 212-218 [1][неработеща препратка] – взето от форума на Де зората