Иван Маразов
Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия (БСП). На президентските избори през 1996 г. е кандидат за президент от листата на БСП. В правителството на Жан Виденов е министър на културата.
Иван Маразов | |
български изкуствовед и политик | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Санктпетербургска художествена академия „Иля Репин“ |
Политика | |
Партия | БСП (1990 – 1997) БКП (1974 – 1990) |
Народен представител | |
XXXVII НС | |
Министър на културата | |
10 юни 1996 – 12 февруари 1997 | |
Семейство | |
Баща | Руси Иванов Маразов |
Деца | Елена Иванова Маразова |
Биография
редактиранеДетство и образование
редактиранеИван Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград (СССР) през 1967 г.
Професионална кариера (1969 – 2012)
редактиранеСлед завръщането си от Съветския съюз работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.
Между 1969 и 1989 е заместник главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990 – 1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998 – 1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр.н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр.н.е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.
Първи носител на годишната награда за принос в изучаването на тракийската култура „Александър Фол“ (2011).[1][2]
На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“.[3]
Сътрудничество с Държавна сигурност
редактиранеОт 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.[4]
Политическа кариера (1974 – 1996)
редактиранеМинистър на културата е в правителството на Жан Виденов от 10 юни 1996 година, когато замества на този пост Георги Костов, до падането на правителството на 12 февруари 1997.[5] През този период е издигнат и за кандидат за президент на България от БСП на изборите през октомври 1996 г. , но губи срещу кандидата на десницата Петър Стоянов (40,27% срещу 59,73% за Стоянов).
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Библиография[6]
редактиране- „Йеронимус Бош“. „Български художник“, София (1970)
- „Албрехт Дюрер“. „Български художник“, София (1971)
- „Вера Лукова“. „Български художник“, София (1972)
- „Димитър Киров“. „Български художник“, София (1974)
- „Иван Кирков“. „Български художник“, София (1977)
- (With Al. Fol) „Thrace and the Thracians“. London, Cassel (1977)
- „Ритоните в древна Тракия“ (1978)
- „Съкровището от Якимово“ (1979)
- „Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
- „24 тракийски съда“. „Български художник“, София (1980)
- „Йоан Левиев“. „Български художник“, София (1980)
- „Марко Бехар“. „Български художник“, София (1982)
- „Наколенникът от Враца“ (1980)
- „The Rogozen Treasure“. Sofia, Svyat Publisher (1989)
- (With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) „Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron“. Najade Press, Amsterdam (1991)
- „Видимият мит“ (1992)
- „Човек, мит, култура“ (1992)
- „Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София (1992)
- „Митологията на златото“ (1994)
- „Митология на траките“ (1994)
- „Съкровището от Рогозен“. „Секор“, София (1996)
- (General ed.). „Ancient Gold: The Wealth of the Thracians“. Catalog of the exhibition. New York. Abrams (1998)
- „Thracians and the Wine. Траките и виното“. (bilingua). Dunav Press, Rouse (2000)
- „Художествени модели на древността“. Деп. История на културата, Нов български университет, София (2003)
- „Тракийският войн.“ (2005)
- „Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог.“, Фондация „Тракия“, София (2005)
Бележки
редактиране- ↑ Надежда Ушева, „Иван Маразов стана първият носител на Почетния знак Александър Фол“, в-к „Дума“, бр. 26, 1 февруари 2011 г.
- ↑ Христо Христов, „Иван Маразов с наградата „Александър Фол“, в-к „Дума“, бр. 203, 3 септември 2011 г.
- ↑ Иван Маразов сред Почетните професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
- ↑ Решение №25/12.02.2008 г. (PDF) // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. с. 30. Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 5 септември 2008.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Гичева, Р. и др. πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, ИК „Анубис“, 2002. ISBN 978-954-426-431-4.
Външни препратки
редактиране- От и за Иван Маразов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Иван Маразов в Моята библиотека
- Дора Каменова, „Сърдечно за колегата (Иван Маразов на 60 години)“, в. „Култура“, бр. 11, 15 март 2002 г.
- Владимир Гаджев, „Бродът на Маразов“, в. „Култура“, бр. 13 (2022), 3 април 1998 г.
- Красимира Коева, „Войните са тук, къде са поетите? (Щрихи към посттракийската „Маразиада“)“, в. „Култура“, 23 (2032), 12 юни 1998 г.
- „Проф. Иван Маразов: Виното е един от най-важните културни продукти, то е начин за общуване с боговете“, интервю на Росица Ангелова, радио „Фокус“, 14 януари 2012 г.
- „Проф. Иван Маразов: Политиката е отрова, чрез която една върхушка живее“, интервю на Валерия Велева, pogled.info, 7 юни 2012 г.
- „Проф. Иван Маразов: От траките сме наследили ДНК-то на корупцията“, интервю на Мила Вачева, в. „24 часа“, 27 март 2013 г.