Ингуши
Ингушите (самоназвание галгай) са севернокавказки народ. Говорят на ингушки език от нахско-дагестанската група. Използват кирилицата за писменост. Вярващите ингуши са мюсюлмани-сунити.
| Ингуши ГIалгIай | |
 Ингуш в началото на XX век | |
| Общ брой | 1 000 000 |
|---|---|
| По места |  Русия: 444 833 (2010)[1]∟  Ингушетия: 385 537 (2010)[2] Казахстан: 18 000 (2016)[3] Украйна: 455 (2001)[4] |
| Език | ингушки език, руски |
| Религия | ислям (сунити) |
| Сродни групи | чеченци |
| Ингуши в Общомедия | |
Числеността на ингушите в Руската федерация възлиза на 412 хиляди души, като по-голямата част от тях живеят на територията на Ингушката република – 361 хиляди. Раждаемостта на ингушите е една от най-високите сред народите, живеещи в Русия.
Древни ингушки селища са се намирали в съвременния Джейрахски район на Ингушетия, като и от части в Чечня и Северна Осетия. Най-известните ингушки общества (тейпи, кланове) са Джераховски, Фенински, Галаевски, Цорински и Мецкалски.
Преселението на ингушите в равнината започва през 16 – 17 век. Особено интензивно е преселението през 30-те и 60-те години на XIX век, което е принудително, предизвикано от руското правителство. Едно от първите селища е аулът Ангуш (Ингуш), намиращ се на мястото на сегашното село Тарское, от където произлиза и съвременното руско название на народа.
В края на 1943 и началото на 1944 година ингушите са обвинени в сътрудничество с германските нашественици и били принудително преселени в Казахстан. След смъртта на Сталин (1953) били върнати обратно в Северен Кавказ през 1957 г. Част от населените места, където са живели ингушите, останали в състава на република Северна Осетия, което след разпадането на Съветския съюз довежда до въоръжен конфликт между осетинци и ингуши.
Източници
редактиране- ↑ www.gks.ru
- ↑ www.gks.ru
- ↑ Ingush in Kazakhstan // Посетен на 2016-02-21. (на английски)
- ↑ 2001.ukrcensus.gov.ua