Каинчал
Каинчал или Каинчен (на гръцки: Αντίλαλος, Андилалос, до 1927 година, Καϊντζάλ, Каиндзал[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
| Каинчал Αντίλαλος | |
  Каинчал  Каинчал  Каинчал | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
География
редактиранеКаинчал се намира в Родопите. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото (Каинчен) се намира в Неврокопска каза и попада в историко-географската област Чеч,[2] а според Стою Шишков, то (Каинчалъ) попада в историко-географската област Рупчос и в Рупчоската каза.[3] Съседните му села са Пулово, Дерекьой, Карадере, Буйново и Кожари. Селото е разположено в подножието на връх с височина 1398 метра. Близо до него тече река Куру чей (Куру Рема).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Коинчени както следва: немюсюлмани – 19 семейства и 22 неженени.[4]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Каинчен е помашко селище със 170 къщи.[2] Към края на XIX век Стою Шишков също го споменава като помашко селище в Рупчоска каза.[3] Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Каинджалъ се състои от помаци.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Каинчал попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Деремахале и Каинчал (Ντερέ Μαχαλέ και Καϊντζάλ) живеят 119 души.[6][7] В 1920 година селото има 219 жители, от които 142 жени.[7]
През 1923 година жителите на Каинчал са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. В селото са заселени няколко семейства гърци бежанци, които обаче скоро го напускат. Селото продължава да се използва като гранична застава.[7] В 1927 година името на селото е сменено от Каинчал на Андилалос.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 119[7] | 219[7] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ а б Мехмед, Хюсеин. Помаците останали на територията на Османската империя след подписването на Берлинския договор от 01.07.1878 г. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 57. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 106-107.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 166. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012