Кирил Български

Кирил е висш български православен духовник, историк и академик, пловдивски митрополит и пръв патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 г. Кирил е критикуван, че не се противопоставя на атеистическата комунистическа власт в България.

Кирил Български
български патриарх
Портретна снимка на патриарх Кирил. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Константин Марков Константинов 3 януари 1901 г. София, Княжество България
Починал	7 март 1971 г. София, Народна република България
Погребан	Бачковски манастир, Република България
Религия	православие
Учил в	Софийска духовна семинария Черновицки университет
Награди	Праведници на света (11 ноември 2001)
Кирил Български в Общомедия

Биография

Произход и образование

Роден е на 16 януари (3 януари по стар стил) 1901 г. със светското име Константин Марков Константинов в Ючбунар — един от бежанските работнически квартали на София. Той е четвърти син в седемчленното православно семейство на Марко и Поликсена Константинови, в което свещеническият сан се предава по наследство. Баща му Марко Константинов е роден през 1846 г. в корчанското влашко село Грабова и е син на Константин Пачу и на Кирана Константинова. Марко се преселва в столицата София на Княжество България през 1886 г., където работи като готвач, гостилничар и търговец. Умира в София на 11 декември 1933 г. Майката на Кирил — Поликсена Наумова Глава, е родена през 1871 г. във влашкото корчанско село Москополе и е дъщеря на Наум Костов Глава и на Трендафила Михаил Балаури Кавалиоти; умира в София на 28 февруари 1963 г. Според самия Кирил брат на прабаба му хаджи Марина е епископ хаджи Михаил Горомокренски, издал в 1741 година в Москополе службата на Светите 15 тивериополски мъченици.

Начално и прогимназиално образование Константин Марков получава в Софийското народно училище „Христо Ботев“ с общ успех „добър“. През есента на 1914 г. постъпва в първия клас на Софийската духовна семинария, която завършва през пролетта на 1920 г. с общ успех „много добър“. Като ученик се увлича по анархокомунизма, поради което през лятото на 1920 г. заедно с брат си Георги участва в антиправителствени акции и е принуден да напусне България. През есента на 1920 г. той се записва в Богословския факултет на Белградския университет, където учи шест семестъра. В този период учи и философия във Философския факултет на Загребския университет.

Завръща се в България през есента на 1923 г. На 29 декември 1923 г. е замонашен от митрополит Стефан Софийски в катедралния храм „Света Неделя“ с името Кирил, а духовен възприемник му става протосингелът на Софийската митрополия архимандрит Борис. На следния ден, неделя, пак в същия храм, монах Кирил е ръкоположен в чин йеродякон. От 1 януари 1924 г. йеродякон Кирил е назначен за учител възпитател в Софийската духовна семинария. През есента на същата 1924 година започва да учи в Богословския факултет на Черновицкия университет, който тогава е в Румъния. В Черновиц към сръбския език добавя румънски и немски — езиците, които се преподават в университета. В Черновиц завършва оставащите му четири семестъра по богословие и след завършване на висшето си образование през 1926 г. се връща в София.

В началото на 1926 година Светият синод назначава йеродякон Кирил за секретар на Рилския манастир при игумена епископ Варлаам Левкийски. Кирил проучва богатата библиотека на манастира. След шестмесечна служба в Рилския манастир Синодът отново го назначава за учител възпитател в Софийската духовна семинария. През лятото на 1927 г. Кирил защитава докторат по богословие в Черновицкия университет и през есента заминава да специализира философия в Берлинския университет. В Берлин под влияние на Адолф фон Харнак насочва интереса си към историята на Църквата.

По решение на Синода, на 23 юни 1930 г. митрополит Павел Старозагорски ръкополага йеродякон д-р Кирил в чин йеромонах; ритуалът е извършен в храма на Семинарията „Свети Йоан Рилски“. На 5 декември 1931 г. Кирил е назначен за протосингел на Софийската митрополия. На 9 януари 1932 г. (Стефановден по стар стил) Кирил получава офикията архимандрит и през септември 1932 година Синодът го назначава за началник на Културно-просветния отдел при Синодната канцелария. През септември 1934 година Кирил става главен секретар на Синода.

Стобийски епископ и пловдивски митрополит

От ляво надясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростолски и Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

Като главен секретар на Синода, на 12 юли 1936 г. архимандрит Кирил е ръкоположен по решение на Синода и е възведен в епископски сан с титлата на древнопросиялата Стобийска епархия.

След смъртта на митрополит Максим Пловдивски, на 12 май 1938 г. епископ Кирил Стобийски е избран и на 29 май е канонично утвърден за пловдивски митрополит. В Пловдив — най-голямата южнобългарска митрополия, Кирил се грижи за поддържането на църквите и строежа на нови храмове, за манастирите и земеделските стопанства, развива усърдна благотворителна дейност, като създава пет сиропиталища и четири трапезарии и пише проповедническа литература за подпомагане на клира. През 1939 година той предлага план за принудително покръстване на помаците в Родопите, който трябва да повтори модела на Кръстилката от Балканската война, но остава нереализиран.

След освобождението на Македония и Западна Тракия, от 1941 г. до 1944 г. Кирил Пловдивски е и временно управляващ Маронийската епархия.

През 1943 г. Кирил играе главна роля в координирането на акциите на Българската православна църква за спасяване на подготвените за депортиране в лагерите на смъртта български евреи. Митрополит Кирил взема под своя закрила събраните за депортиране евреи и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело е провъзгласен през 2000 г. от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи няколко месеца в затвора, където е малтретиран. Освободен е след застъпничество на еврейската общност в България.

През 1946 г. митрополит Кирил публикува в Пловдив книга с богословски размисли за личността и делото на Спасителя и за силата на Христовото учение в живота на вярващите, събрани под общото заглавие „При извора“ (Братско слово, 1946 г.).

Български патриарх

На 3 януари 1951 г. Светият синод избира за свой наместник-председател митрополит Кирил Пловдивски и приема нов устав на Българската православна църква, който провъзгласява Българската църква за Българска патриаршия. На 8 май 1953 г. в София започва Третият църковно-народен събор, председателстван от Кирил Пловдивски. Съборът утвърждава новия устав и два дена по-късно преминава в патриаршески избирателен събор. На 10 май 1953 г. в Тържествената зала на Синода със 104 от общо 107 гласа съборът избира Кирил за български патриарх и софийски митрополит. Един час след избора той е интронизиран в катедралата „Свети Александър Невски“. Кирил се опитва да консолидира канонически Българската православна църква и да възстанови нормалното ѝ общение с православния свят. Започва тежки преговори с Вселенската патриаршия за признаване на акта от 1953 г. и през август 1961 г. патриарх Атинагор I Константинополски признава патриаршеското достойнство на Българската църква.

При управлението си патриарх Кирил централизира църковната администрация, заздравява финансите на БПЦ, увеличава заплатите на свещениците и на църковните служители. Полага грижи за Духовната семинария при гара Черепиш и Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Патриарх Кирил създава и много връзки с останалите поместни православни църкви. Запазва управлението на Пловдивската епархия до края на 1968 г.

Кирил се опитва да работи за преодоляване на разделението на Христовите църкви. Той заявява: „Голяма съблазън за вярващи и невярващи е разделението на църквата в различни изповедания. Това е не само нарушаване нейния мир, но и разкъсване нейното единство, разкъсване на хитона Христов.“ Според него трябва да се превъзмогне „самосъзнанието за превъзходство на една от разделените църкви и за изключителност в изповядване на Христовата истина. Само така ще може да се излезе на по-широк път, където ще могат да се срещнат всички вярващи в Иисус Христос за общо дело в Негово име, за взаимно обогатяване с богатствата на всяка църква и за намиране на най-висшето благо на единство във вярата.“ На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите.

На 18 юли 1968 г. Синодът и патриарх Кирил обявяват решението си за смяна на Юлианския църковен календар с т.нар. Новоюлиански календар.

Кирил е критикуван, че прави отстъпки на комунистическата власт. Той пише: „В едно семейство може да има вярващи и невярващи, но те се обичат, защото са кръвно свързани. Такова е нашето отечествено семейство. В него има и невярващи, и вярващи, но всички задружно работят за благополучието на страната ни. Това се нарича творчески диалог, който твърде съществено се отличава от словесния.“

Научни дейности

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история — предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архиви. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.

Патриарх Кирил е почетен доктор на Софийския университет, а през 1954 г. става и почетен доктор по богословие на Московската духовна академия.

Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г. в град София, България. Погребан е в църквата „Света Богородица“ в Бачковския манастир.

Библиография

Бюст-паметник на патриарх Кирил в Пловдив.

• При извора.III, Пловдив, 1946.
• Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. София, 1948.
• Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820 – 1906 г.). 1952.
• Съпротивата срещу Берлинския договор – Кресненското въстание. 1955.
• Екзарх Антим (1816 – 1888 г.). 1956.
• Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. 1958.
• Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 1962.
• Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879 – 1895 г.). 1968.
• Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Т. I. 1969.
• Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. II. 1970.
• 100 години от учредяването на Българската екзархия. 1971.

Външни препратки

• Списък с публикации от и за приснопаметния Български патриарх академик д-р Кирил. Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.
• „Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание“, София, 1955 г.

Източници

• Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).
• Димов, свещ. Янко. Кирил – „патриарх български“. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
• Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
• Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.

Бележки

Борис	→	стобийски епископ (12 юли 1936 – 29 май 1938)	→	Никодим
Максим	→	пловдивски митрополит (29 май 1938 – 31 декември 1968)	→	Варлаам
Паисий Врачански	→	наместник-председател на Светия синод (3 януари 1951 – 10 май 1953)	→	…
Стефан	→	софийски митрополит (10 май 1953 – 7 март 1971)	→	Максим
Стефан (екзарх)	→	български патриарх (10 май 1953 – 7 март 1971)	→	Максим