Леринска, Преспанска и Еордейска епархия

(пренасочване от Леринска епархия)
Тази статия е за православната епархия. За римокатолическата вижте Мъгленска епархия (Римокатолическа църква).

Леринската, Преспанска и Еордейска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας, катаревуса Ἱερὰ Μητρόπολις Φλωρίνης, Πρεσπῶν καἰ Ἑορδαίας) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Лерин (Флорина). Начело на епархията от 2000 година е митрополит Теоклит. Епархията обхваща енориите в дем Лерин, Преспанско, Суровичево и Еордея.[1][2]

Леринска, Преспанска и Еордейска епархия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας
ЦъркваВселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърЛерин
Катедрална църкваСвети Пантелеймон
ПредстоятелИриней
Санмитрополит
Брой манастири8
Сайтimflorinas.gr
Катедралата „Свети Пантелеймон“ в Лерин

Мъгленската епископия е наследник на Хераклийската - с център Хераклея Линкестис. Епархията носи името на областта Мъглен и вероятно е с център крепостта Мъглен.[3] Първото споменаване на епископията е в грамотата на император Василий II Българоубиец от 1018 година, с която се установяват границите на Охридската архиепископия.[4] При археологическите разкопки в крепостта е разкрита епископската базилика, катедрала на Мъгленската епархия.[5]

След разрушаването на крепостта Мъглен, центърът на епископията се мести в богатото планинско село Нъте.[3] Епископ Антим (1691 – 1699) е споменат като Мъгленски и Молисхи (Μογλαινών και Μολεσχών) и вероятно Молиската епархия е слята с Мъгленската. Тази титла се задържа до XVIII век в различни форми: Мъгленски и Молиски (Μογλενών και Μολισκού), Мъгленски и Молосхи (Μογλενών και Μολοσχών, Μογλενών και Μολισχού).[6] В 1719 година Мъгленската епископия с център в Нъте е превърната в митрополия (Μογλενών).[3]

В 1762 година, след потурчването на мъгленския епископ в 1759 година, седалището на митрополията е преместено в Катраница и митрополитската титла става Мъгленски и Катранишки (Μογλενών και Κατρανίτζης). За мъгленски и катранишки епископ през декември 1762 година е избран Герман.[3][7] Понякога името е само Катранишки (Κατρανίτζης).[3]

След това седалището за кратко е преместено в Емборе, като катедрална църква е „Свети Мина“.[8] Центърът ѝ става Лерин при Неофит (1824 - 1858).[9] В 1925 година името на епархия е сменено от Мъгленска и Леринска (Μογλενών και Φλωρίνης) на Леринска и Мъгленска (Φλωρίνης και Αλμωπίας). В 1924 година от епархията е отделено Кайлярско и е образувана новата Неапелагонийска епархия, закрита в 1935 година.[10] До 1943 година епархията е Леринска, Преспанска и Мъгленска (Φλωρίνης, Πρεσπών και Αλμωπίας). От 1943 година е Леринска, Мъгленска и Еордейска (Φλωρίνης, Αλμωπίας και Εορδαίας). С решение на Светия Синод на Църквата на Гърция от 22 юни 1967 година носи сегашното си име, след като Мъглен е предаден на Воденската епархия.[11]

Епископи

редактиране
 
Подписът на църковнославянски на анонимния епископ на Мъглен под акта за сваляне на патриарх Йоасаф II Константинополски в 1565 г.
 
Различни печати на Мъгленската митрополия
 
Кондика на Мъгленската митрополия при митрополит Антим и секретаря му Аристид Т. Янопулос от Бунар Хисар, 7 март 1907 г.
 
Документ на Мъгленската митрополия, 1912 - 1913 г.
 
Телеграма от Поликарп Лерински до премиера Венизелос с молба военните да освободят сградата на бившата българска община в Лерин, за да може да се използва като гимназия, 1914 г.
Мъгленски (Μογλαίνων, Μογλενών)
Име Име Години Бележки
Иларион Ἱλαρίων 1134 – 1164[3][12] Обявен за преподобен от Православната църква[12]
Анонимен Ανώνυμος 1217 – 1235 Споменат от охридския архиепископ Димитър Хоматиан, като „Светия Мъгленски“ (Ιερώτατο επίσκοπον Μογλαίνων), получил подкрепата му срещу обвиненията, че е ръкополагал в диоцеза на Вселенската патриаршия[12]
Нифонт Νήφων 1321[12]
Нифонт Νήφων 1390 В ктиторския надпис на „Възнесение Господне“ в Емборе (Μογλαίνων)[12]
Пахомий Παχώμιος 1532[12]
Анонимен Ανώνυμος 1565 подписал на църковнославянски (Мегленски) през януари 156 година акта на Цариграския събор, свалил патриарх Йоасаф II Константинополски[13][12]
Теофан Θεοφάνης 1589 Заминал в Русия за набиране на средства и присъствал на ръкополагането на Михаил Киевски[12]
Йосиф Ιωσήφ 1606[12]
Теофан Θεοφάνης 1624 Подписал в 1624 година заедно с архиепископ Порфирий Охридски писмо до папа Урбан VIII[12]
Козма Κοσμάς 1629 Споменат в писмо на Аврамий Охридски от 31 януари 1629 година[6]
Харитон Χαρίτων 1631 – 1634 Споменат в писмо на Аврамий Охридски до Русия за набиране на средства, в което изброява йерарсите си[6]
Софроний Σοφρώνιος 1634[6]
Дионисий I Διονύσιος Α ́ 1644 – 1649[6]
Игнатий I Ιγνάτιος Α ́ 1653 – 1670[6]
Никодим Νικόδημος в 1668, 1670, 1676 Управлението му е прекъснато по неизвестни причини[6]
Паладий Παλλάδιος 1683[6]
Антим Άνθιμος 1691 – 1699 Споменат като Мъгленски и Молесхи (Μογλαινών και Μολεσχών)[6]
Дионисий Кокинос Διονύσιος Β ́ Κόκκινος 1691 – 1699 Уволнен от Синода на Охридската архиепископия за симония[6]
Игнатий II Ιγνάτιος Β ́ 1706 В синтагмата на йерусалимския патриарх е наречен Мъгленски и Молиски, тоест Хлорински (Μογλενών και Μολισκού ήτοι Χλωρινού)[6]
Гавриил I Γαβριήλ Α ́ 1714 – 1719 Мъгленски и Молосхи (Μογλενών και Μολοσχών)[6]
Партений Παρθένιος 1725 Мъгленски и Молисхи (Μογλενών και Μολισχού)[6]
Прохор Πρόχορος 1736[6]
Теодорит Θεοδώρητος 1740[6]
Антим Άνθιμος 1740[6]
Гавриил II Γαβριήλ Β ́ 1743 – 1762[6]
Йоаким Мъгленски Ιωακείμ 1743 – 1762[6] Името му като Мъгленски и Катранишки митрополит (Μητροπολίτου Μογλενών ή Μογλενών και Κατρανίτσης)[6] се среща в много документи с подписа му, при него в 1759 или 1770 година е ислямизиран Мъглен и седалището се мести в Катраница[14]
Герман I Мъгленски Γερμανός 1762 – 1767[3] Подава оставка няколко месеца след закриването на Охридската архиепископия[14]
Натанаил Мъгленски Ναθαναήλ 1767[15] В пелагонийски митрополит
Гедеон Мъгленски Γεδεών[15] 1767 – 1774[14]
Агатангел Мъгленски Αγαθάγγελος 1774 – 1783[14]
Герман II Мъгленски Γερμανός 1783 – 1798[14]
Тимотей Мъгленски Τιμόθεος януари 1798[15] – 1824[14]
Неофит Мъгленски Νεόφυτος 1824 – 1858[15] Мести седалището си в Лерин[14]
Мелетий Мъгленски Μελέτιος 1858 - 1865[15] От дебърски митрополит
Прокопий Мъгленски Προκόπιος 1865 - 1877[15] От клавдиуполски епископ, в берски и негушки митрополит[14]
Герман Апостолидис Γερμανός Αποστολίδης 1877 - 1881[15] От иринуполски епископ, в силиврийски митрополит[14]
Калиник Мъгленски Καλλίνικος 1881 - 1891[15] От дебърски и велешки митрополит, подал оставка[14]
Аверкий Мъгленски Αβέρκιος 1891 - 1894[15] От галиполски и мадитоски епископ, подал оставка поради старост[16]
Йоаникий Маргаритиадис Ιωαννίκιος Μαργαριτιάδης 1894 - 1905[15] От бивш дискатски митрополит, в имброски митрополит
Антим Саридис Άνθιμος Σαρίδης 1905 - 1908[15] От родостолски епископ, във визенски и мидийски митрополит
Смарагд Хадзиевстатиу Σμάραγδος Χατζηευσταθίου 1908 - 1910[15] ОТ мириофитски и перистаски епископ, в пловдивски митрополит
Константий Русис Κωνστάντιος Ρούσης 1911 - 1912[15] Във воденски митрополит
Мъгленски и Лерински (Μογλενών και Φλωρίνης)
Име Име Години Бележки
Поликарп Сакеларопулос Πολύκαρπος Σακελλαρόπουλος 1912 - 1926[15] От олимпийски петренски епископ, по-късно берски и негушки митрополит
Лерински (Φλωρίνης)
Име Име Години Бележки
Хрисостом Кавуридис Χρυσόστομος Καβουρίδης 1926 - 1932[15] От филиатонски и гиромерийски митрополит, подал оставка поради неприемане на григорианския календар
Лерински, Мъгленски и Еордейски (Φλωρίνης, Αλμωπίας και Εορδαίας)
Име Име Години Бележки
Василий Пападопулос Βασίλειος Παπαδόπουλος 1932 - 1967[17] От ениджевардарски и гумендженски митрополит, подал оставка поради старост
Доротей Костурски януари 1967 – юни 1967, наместник[17]
Лерински, Преспански и Еордейски (Φλωρίνης, Πρεσπών & Εορδαίας)
Име Име Години Бележки
Августин Кандиотис Αυγουστίνος Καντιώτης 1967 – 2000[17] Подал оставка поради старост
Теоклит Пасалис Θεόκλητος Πασσαλής 2010 – 2023 Подал оставка поради старост
Ириней Лафцис Ειρηναίος Λαφτσής 2023 –

Архиерейски наместничества

редактиране
Име Име
Лерин Φλώρινας
Кайляри Πτολεμαϊδας
Суровичево Αμυνταίου
Преспа Πρεσπών

Манастири

редактиране
Име Име Селище Селище Мъжки/Женски
Кладоробски манастир „Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Кладороби Κλαδορράχη мъжки
Лъкенският манастир „Света Параскева“ Αγίας Παρασκευής Лъка Μηλοχώρι мъжки
Сълповски манастир „Свети Козма Етолийски“ Αγίου Κοσμά του Αιτωλού Сълпово Άρδασσα мъжки
Кьоселерски манастир „Свети Григорий Палама“ Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά Кьоселер Αντίγονος мъжки
Кабаснишки манастир „Свети Марк“ Αγίου Μάρκου Кабасница Πρώτη женски
Лерински манастир „Свети Августин“ Αγίου Αυγουστίνου Лерин Φλώρινα женски
Пътелейски манастир „Свети Пантелеймон и Еввула“ Αγίου Παντελεήμονα και Ευβούλης Пътеле Άγιος Παντελεήμονας женски
  1. Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας // Архивиран от оригинала на 2012-09-07. Посетен на 2008-06-20.
  2. Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας
  3. а б в г д е ж Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 1 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 10 септември 2015.
  4. Vailhé, Siméon. Dictionnaire d'Histoire et de Géographie ecclésiastiques, vol. I. Paris, 1909. с. 322-323.
  5. Κάστρο Χρυσής // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-03. Посетен на 3 април 2018.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 191.
  7. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 131. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  8. Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 год. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
  9. Η ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΦΛΩΡΙΝΗΣ, архив на оригинала от 27 август 2011, https://web.archive.org/web/20110827135735/http://users.otenet.gr/~foniflo/afieroma_06.htm, посетен на 21 октомври 2012 
  10. Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2-3 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 11 септември 2015.
  11. ΕΤΟΣ 1967 Κύρια Εκκλησιαστικά συμβάντα
  12. а б в г д е ж з и к Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 190.
  13. Crusius, Martin. Turcograecia. Basileae, 1584. с. 174.
  14. а б в г д е ж з и к Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 192.
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 11 септември 2015.
  16. Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 193.
  17. а б в Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 3 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 10 септември 2015.