Магарево
Магарево (на македонска литературна норма: Магарево; на арумънски: Magaruva; на гръцки: Μεγάροβο, Мегарово, на румънски: Magarova) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония.
| Магарево Магарево | |
| — село — | |
 Изглед към Магарево между двете световни войни | |
  Магарево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 1060 m |
| Население | 87 души (2002) |
| Пощенски код | 7205 |
| МПС код | BT |
| Магарево в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 1060 m надморска височина в планината Пелистер в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.[1]
История
редактиране
За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Макарева с 53 джизие ханета (домакинства).[2]
В селото се заселват власи след разорението през 1769 година на Москополе, Грамоща, Линотопи и Николица.[3] През XIX век Магарево е голямо и богато влашко село в Битолска кааза на Османската империя. В 1834 година е изградена голямата църква „Свети Димитър“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена по-късно. В 1871 година е построен манастирът „Свети Георги“.[4] От 1845 година в селото има гръцко училище, а от 1860 и девическо училище. В гръцкото училище от 1849 до 1856 г. последователно преподават братята Димитър и Константин Миладинови. В 1873 година в селото е основан силогосът „Елпис“, който от 1890 година започва да изнася театрални представления. Гръцките училища са издържани от търговеца Стерьо Стилидис. От Мегарово е и композиторът Димитрис Стерьос Лалас, ученик на Вагнер. Други известни жители на селото са Михаил Сапкас (1867 – 1956), член на Неа Филики Етерия и дългогодишен кмет на Лариса и Алкивиадис Малтос (1871 – 1945), завършил Битолската гимназия и по-късно работил като лекар в Солун.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мегаровон (Mégarovon) живеят 5000 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[6] През 1880 година Димитрие Абеляну открива в Магарево арумънско училище.[7] Част от жителите на Магарево остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:
| „ | Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[8] | “ |
„...потеглихме къмъ Търново и Мегарово, села на западъ отъ Битола и нѣщо 6 км. отдалечени. И двѣтѣ сѫ почти чисто аромѫнски села съ около 6500 души жители. Поради високото разположение на сѣверния наклонъ на Перистери и поради здравия климатъ тукъ сѫ се прѣселили и около 40 мухамедано-албански фамилии; тукъ посѣщаватъ и много хора, които сѫ страдали отъ трѣска. Тѣзи двѣ села сѫ раздѣлени чрѣзъ една рѣкичка и не правятъ такова впечатление, както Невеска и Крушево,[9] които, разбира се, сѫ несравненно по-хубаво разположени; но, при все това, тѣ сѫ доста хубави, иматъ послани улици, прѣкрасни кѫщи и хубави черкви. Въ Търново има и единъ манастиръ съ добъръ приютъ за болни. Въ мегаровската черква има сѫщата рѫчна работа, но е груба, макаръ и да се твърди, че била изработена отъ сѫщия майсторъ.
Учителя Буня и неговата жена сѫ хора любезни и много гостоприемни, тѣ ми помагаха даже и въ моята работа.“[10]
В началото на XX век селото прилича на малко градче с пазарен ден, много дюкяни и няколко текстилни манифактурни работилници.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Магарево има 2400 жители, всички власи християни.[11]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Магарево е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 328 къщи.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Магарево има 2160 власи и функционират две гръцки и едно румънско училище.[13]
Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[14]
През Първата световна война и Магарево и Търново са изелени, а голям брой от къщите са разрушени. След Втората световна война започва интензивно изселване в Битоля и чужбина. В 1961 година Магарево има 159 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 87 жители, самоопределили се както следва:[15]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 62 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 24 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
редактиране
В края на XIX и началото на XX век Магарево е голяма влашка паланка, в която има силна румънска и силна гръцка партия. Видни магаревчани румънци са Василе Дудуми (1865 – ?), румънски лекар и общественик, Йоан Лича (1883 – 1952), арумънски и румънски фолклорист и Петру Вулкан (1866 – 1922), румънски писател, публицист, драматург. Сред магаревчаните гърци изпъкват лекарят Алкивиадис Малтос (1871 – 1945), революционерът Анастасиос Вафиадис и ученият Анастасиос Малтос (1851 – 1927). Същевременно двама магаревчани са видни дейци на българската ВМОРО – Стерьо Наку (? – 1903) и Янаки Магарещанец (? – 1903). По произход от Магарево е видният сръбски писател Бранислав Нушич (1864 – 1938).
Галерия исторически снимки
редактиране-
Панорама към Магарево в началото на XX век -
Манастирът „Свети Георги“ (1871) -
Църквата „Свети Димитър“ (1834)
Литература
редактиране- Αγγέλου, Τηλέμαχος, „Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας“, Θεσσαλονίκη 1954.
- Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., „Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου“, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.
- Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.
- Κίζας, Γεώργιος, „Μεγάροβο“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1910.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Магарево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180.
- ↑ Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Μεγάροβο[неработеща препратка]
- ↑ Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
- ↑ Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 49. (на английски)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 37.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 38.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007