Магнетит
Магнетитът е феримагнитен минерал.[1] Химическата формула е Fe3O4, един от няколкото оксиди на желязото и част от групата на шпинелите. Магнетитът притежава най-силни магнитни свойства от всички естествено срещани минерали на Земята.[2]
| Магнетит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Fe²⁺Fe³⁺₂O₄ |
| Класификация на Щрунц | 4.BB.05 |
| Класификация на Дана | 7.2.2.3 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 6 |
| Цвят на чертата | черно |
| Плътност | 5,175 g/cm³ |
| Магнетит в Общомедия | |
Източници
редактиране- ↑ магнетит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Harrison, R. J. Direct imaging of nanoscale magnetic interactions in minerals (free-download pdf) // Proceedings of the National Academy of Sciences 99. 2002. DOI:10.1073/pnas.262514499. с. 16556.
Литература
редактиране- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 84-93. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 81-89. Посетен на 3 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 173-179.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 233 – 235.
- Костов-Китин, Владислав. Магнетит Magnetite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 380-381.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 140.
Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.