Никола Гологанов
Никола Илиев (Попилиев) Гологанов е български възрожденски просветен и църковен деец в Източна Македония, архимандрит.[1][2]
| Никола Гологанов | |
| български просветен и църковен деец | |
| Роден |
около 1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
| Религия | православие |
Биография
редактиранеРоден е в неврокопското село Търлис в свещеническо семейство и е по-малък брат на възрожденците Иван Гологанов и Теодосий Гологанов. Получава образование на гръцки език. Първоначално учи в град Сяр, а по-късно в Цариград в патриаршеското училище на Фенер. Проявява се като фанатичен гъркоманин. Издава и разпространява в Сяр и Неврокоп сатиричен вестник „Пальовулгарос“ с антибългарско съдържание.
Под влияние на брат си Теодосий Гологанов се записва в Пловдивската българска гимназия, където учи три години. Там осъзнава българските си корени и започва да работи за българщината. Гологанов става учител и преподава в селата Зърнево (1871), Скрижево (1873-1874), Старчища (1875-1878) и българското училище в Цариград (1880[3] , 1883-1884), където е главен учител. В годините 1873 – 1876 участва активно в дейността на учителско дружество „Просвещение“, което го изпраща за учител в Скрижово и поема заплатата му за една година. През 1884 е преназначен за секретар на Училищното попечителство при Българската Екзархия.[4]
По-късно Гологанов приема монашески сан под името Николай. Председател е на Сярската българска община (1889-1890)[5], Горноджумайската българска община (1890-1894)[6] и Ениджевардарската българска община (1895-1896). В Сяр преподава Закон Божий в Българското четирикласно училище.[7] Заема длъжността игумен на Мулдавския манастир[8] и Араповския манастир (1912-1913). Почива през 1913 година.[9]
Родословие
редактиране| Лазар Гологанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1810 – 1865) | Теодосий Гологанов (1800 – 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Гологанов (1839 – 1895) | Теодосий Гологанов (1846 – 1926) | Никола Гологанов (1850 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1865 – 1910) | Иван Гологанов (1870 – 1908) | Спиро Гологанов (1880 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Гологанов (1893 – 1916) | Иван Гологанов (1899 – 1969) | Димитър Гологанов (1901 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 59-61.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.484.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.596.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 67.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 159.
- ↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
- ↑ Списание "Тракия", кн.1, Пловдив, 1994, стр. 52.
- ↑ Туризъм и бизнес. Забележителност Араповски манастир[неработеща препратка]
| ? | → | председател на Ениджевардарската българска община (1895 – 1896) |
→ | свещеник Григор Алексиев |