Синхронно въртене
Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б.[1] От друга страна, не е задължително тяло Б да е обърнато с една и съща страна към спътника си А.
Синхронното въртене е следствие действието на приливните сили между двете тела, които ротират около един общ барицентър. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, но под влияние на приливните сили и двете тела забавят ротацията си, като същевременно голямата полуос на орбитата на спътника нараства, т.е. разстоянието между тях се увеличава. В крайна сметка, след достатъчно дълъг период, по-малкият спътник придобива синхронно въртене. За много от спътниците в Слънчевата система е характерно именно синхронното въртене.
Типичен случай за синхронно въртене са Земята и Луната, т.е. земният наблюдател вижда само едната (видимата) страна на Луната. Обратната страна на Луната не може да се наблюдава от Земята, но това не означава, че тя е тъмна. Затова изразът „тъмната страна на Луната” е погрешен. При Плутон и Харон се наблюдава взаимно синхронно въртене, т.е. и двете тела винаги са обърнати с едни и същи повърхности едно към друго (барицентърът им се намира извън обема на Плутон) [2].
Доказани случаи на синхронно въртене в Слънчевата система:
редактиране| Централно тяло | Тела със синхронно въртене[3] |
|---|---|
| Слънце | Меркурий[4][5] (3:2 орбитален резонанс) |
| Земя | Луна |
| Марс | Фобос[6] · Деймос[7] |
| Юпитер | Метис · Адрастея · Амалтея · Тива · Йо · Европа · Ганимед · Калисто |
| Сатурн | Пан · Атлас · Прометей · Пандора · Епиметей · Янус · Мимас · Енцелад · Телесто · Тетида · Калипсо · Диона · Рея · Титан · Япет |
| Уран | Миранда · Ариел · Умбриел · Титания · Оберон |
| Нептун | Протей · Тритон[6] |
| Плутон | Харон (взаимно синхронно въртене) |
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Двете страни на Луната – ПРОЕКТ: Земята
- ↑ Lewis, John. Physics and Chemistry of the Solar System. Academic Press, 2012. ISBN 978-0323145848. с. 242–243.
- ↑ Nobili, A. M. (April 1978). Secular effects of tidal friction on the planet–satellite systems of the solar system. – Moon and the Planets, 18(2), 203–216, Bibcode 1978M&P....18..203N, doi:10.1007/BF00896743. "The following satellites seem to corotate: Phobos and Deimos, Amalthea, Io, Europa, Ganymede, Callisto, Janus, Mimas, Enceladus, Tethys, Dione, Rhea, Titan, Hyperion, Japetus, Miranda, Ariel, Umbriel, Titania, and Oberon."
- ↑ Peale, S. J. (1988). The rotational dynamics of Mercury and the state of its core. – Mercury. University of Arizona Press, 461–493, Bibcode 1988merc.book..461P.
- ↑ Rivoldini, A. et al. (September 2010). Past and present tidal dissipation in Mercury. – European Planetary Science Congress 2010, 671, Bibcode 2010epsc.conf..671R.
- ↑ а б Correia, Alexandre C. M. (October 2009). Secular Evolution of a Satellite by Tidal Effect: Application to Triton. – The Astrophysical Journal Letters, 704(1), L1–L4, arXiv:0909.4210, Bibcode 2009ApJ...704L...1C, doi:10.1088/0004-637X/704/1/L1.
- ↑ Burns, J. A. (1978). The dynamical evolution and origin of the Martian moons. – Vistas in Astronomy, 22(2), 193–208, Bibcode 1978VA.....22..193B, doi:10.1016/0083-6656(78)90015-6.