Юнес Ел Айнауи (на арабски: يونس العيناوي) е марокански тенисист. Най-високото му класиране в световната ранглиста за мъже е достигането до 14-о място през 2003 година.

Юнес Ел Айнауи
Younes El Aynaoui
Информация
Държава Мароко
Роден
12 септември 1971 г.  (на 53 г.)
Живее вРабат, Мароко
Височина / Тегло193 cm / 86 kg
Кариера
Професионална1990
Оттеглил се2010
Пари от наградни фондове$ 4 044 667
Сингъл
Победи-загуби265–227
Титли от ATP5
Най-висока позиция14 (11 март 2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
2000, 2003
Ролан Гарос4-ти кръг
1995, 2000
Уимбълдън3-ти кръг
2000, 2001, 2003
ОП на САЩ1/4 финал
2002, 2003
Двойки
Победи-загуби24–56
Най-висока позиция85 (14 юли 2003)
Отборно
Купа ДейвисМароко (1990-1995, 1999-2003, 2005, 2007-2008)
Информацията е актуална към 21 август 2024
Юнес Ел Айнауи в Общомедия

Има пет титли от турнирите на ATP и 11 загубени финала. Най-добрите му постижения в турнирите от Големия шлем са достигане до четвъртфинали на Откритото първенство на Австралия и Откритото първенство на САЩ. През цялата си кариера е измъчван от редица контузии, което го спира от игра за дълги периоди от време. След 16 месечно отсъствие от корта изиграва последния си професионален мач през 2010 г. в Доха.

Биография

редактиране

Юнес Ел Айнауи е роден на 12 септември 1971 в Рабат, Мароко.

Ел Айнауи е изключително популярен в родината си. В анкета от 2003 г. в мароканския вестник L'Economiste, читателите поставят тенисиста на първо място като модел за подражание на обществото, преди министър-председателя и лекоатлета Хишам ел Геруж. Централният корт на Кралския тенис клуб в Маракеш носи неговото име.

През 1990 на 18-годишна възраст Юнес Ел Айнауи постъпва в академията на Ник Болетиери в Брадентън (Флорида). Подготвя се там в продължение на две години, като се издържа с управление на училищния автобус, почистване на фитнес зали, наплитане на ракети и др.

Тежка контузия в глезена през 1996 и претърпяната впоследствие операция води до дългото му отсъствие от корта. През 1998 г. печели наградата на ATP за „Завръщане на годината“.

През 2003 г. достига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, побеждавайки актуалния №1 в световната ранглиста Лейтън Хюит с резултат 6-7, 7-6, 7-6, 6-4. В последвалия петсетов мач губи от бъдещия №1 Анди Родик с 4-6, 7-6, 4-6, 6-4, 21-19. Тайбрекът в петия сет се превръща в най-дългия по брой на изиграните геймове в историята на тениса. Рекордът е подобрен през 2010 г. от Джон Иснър и Никола Маю на Уимбълдън (6-4, 3-6, 6-7(7), 7-6(3), 70-68).

На 3 декември 2005 Ел Айнауи дава положителна допинг проба за канабис на турнир от вътрешното първенство на Италия.[1] Тенисистът отрича употребата на забранени вещества.[2]

През периода 2004-2007 г. Ел Айнауи почти не играе в турнири от ATP Tour поради травми. Завръща се в игра след седем месечно отсъствие, печели два по-малки турнира и през май 2008 достига до полуфинал на турнира БМВ Оупън, където губи от Фернандо Гонзалес. С това се превръща във втория най-възрастен играч, достигал до полуфинал на турнири от ATP след Джими Конърс през 1993.

Юнес Ел Айнауи слага край на кариерата си през януари 2010 година. Впоследствие участва само на турнири за ветерани.

Кариерна статистика

редактиране

ATP финали (5 титли; 16 финала)

редактиране
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1993   Гран При Хасан Втори Световни серии клей   Гилермо Перес Ролдан 4–6, 3–6
Загуба 0–2 1996   Катар Оупън Световни серии Твърда   Петер Корда 6–7(5–7), 6–2, 6–7(5–7)
Загуба 0–3 1996   Джакарта Оупън Световни серии Твърда   Шенг Схалкен 3–6, 2–6
Загуба 0–4 1996   Нидерландия Оупън Световни серии клей   Франсиско Клавет 5–7, 1–6, 1–6
Загуба 0–5 1998   Чили Оупън Световни серии клей   Франсиско Клавет 2–6, 4–6
Победа 1–5 1999   Нидерландия Оупън Световни серии клей   Мариано Сабалета 6–0, 6–3
Загуба 1–6 2000   Банколумбия Оупън Международни клей   Мариано Пуерта 4–6, 6–7(5–7)
Загуба 1–7 2001   Нидерландия Оупън Международни клей   Алекс Кореча 3–6, 7–5, 6–7(0–7), 6–3, 4–6
Победа 2–7 2001   Румъния Оупън Международни клей   Алберт Монтанес 7–6(7–5), 7–6(7–2)
Загуба 2–8 2001   Сюд дьо Франс Оупън Международни Килим (з)   Иван Любичич 3–6, 2–6
Победа 3–8 2001   Катар Оупън Международни Твърда   Феликс Мантиля 4–6, 6–2, 6–2
Загуба 3–9 2002   Дубай Чемпиъншипс Межд. Голд Твърда   Фабрис Санторо 4–6, 6–3, 3–6
Победа 4–9 2002   Гран При Хасан Втори Международни клей   Гилермо Каняс 3–6, 6–3, 6–2
Победа 5–9 2002   Баварски шампионат Международни Клей   Райнер Шютлер 6–4, 6–4
Загуба 5–10 2002   Швеция Оупън Международни Клей   Карлос Моя 3–6, 6–2, 5–7
Загуба 5–11 2003   Гран При Хасан Втори Международни клей   Жулиен Бутер 2–6, 6–2, 1–6

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране