Клод Адриан Хелвеций

Клод Адриан Хелвеций (фр.Claude-Adrien Helvétius, 1715-1771) е френски литератор и философ-материалист, един от идеолозите на френската буржоазия от епохата на Просвещението.

Клод Адриан Хелвеций
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

• Ако искаш да постъпваш честно, вземай предвид и вярвай само на обществения интерес. Личният интерес често води до заблуждение.

• Ако искаш да си богат, не мисли да увеличаваш своето имущество, а само намали своята алчност.

• Ако някой търси обществото на образовани хора, ако живее обикновено с хора, които го превъзхождат по ум, то от това той става по-просветен.

• Ако нямат довод, привеждат цитат.

• Ако хората не вярват в приказките за феи и за духове, то съвсем не се дължи на нелепостта на тези приказки, а защото не им е било наредено да вярват в тях.

• Ако човек от най-ранни години е усвоил навика да се труди, то трудът му е приятен. Ако няма този навик, то леността прави всеки труд ненавистен.

• Бащата казал на сина си: "Ти си глупав, но бъди поне решителен и това ще изкупи донякъде твоята глупост."

• Бъди гражданин, защото родината е необходима и за твоята безопасност, и за твоето удоволствие, и за твоето благополучие.

• В младостта у човека се пораждат само възвишени мисли, които трябва впоследствие да го направят знаменит.

• Великите умове стигат по еднакъв начин и до великите пороци, и до великите добродетели.

• Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.

• Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.

• Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.

• Всяка религиозна догма е зародиш на престъпления и на раздори между хората.

• Във всяка страна изкуството да се формират хората е така тясно свързано с формата на управление, че едва ли е възможно някаква значима промяна в общественото възпитание без промяна в самия държавен строй.

• Във всяка сфера на знанието появата на една превъзходна книга предполага наличието на множество лоши.

• Възпитанието има за задача да засее в сърцата полезни и за индивида, и за обществото навици.

• Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същност.

• Вярата в предразсъдъците минава сред хората за здрав разум.

• Геният е просто непрекъснато внимание

• Глупакът винаги има само глупави приятели.

• Гордостта не бива нито да се потиска, нито дори да се отслабва: тя трябва само да бъде насочвана към достойни цели.

• Да забраниш на човека да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същност.

• Да се отъждествява бог и нравственост, значи да се изпада в идолопоклонство, значи да се обожествояват творенията на хората.

• Да се удивиш е достатъчна една минута; за да направиш нещо удивително, са необходими много години.

• Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.

• Деспотизмът властва единствено над безропотни подчинени. Хората придобиват характер само в свободни страни.

• Добродетелта е просто мъдрост, която ни заставя да съгласуваме страстта с разума и насладата с дълга.

• Добродетелта има много проповедници и малко мъченици.

• Дребните недостатъци във великото произведение са трохите, които хвърлят завист.

• Дълбоките идеи приличат на чистите води, чиято прозрачност е затъмнена от дълбочината им.

• Държавите и армиите често приличат на кораби, на които именно големият им размер им пречи да плуват.

• Едва след като повечето религии бъдат унищожени, може да се заложат основите на здравата нравственост в държавите.

• Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора му на книги и приятели.

• Еднакво е щастието да бъдеш победител или победен в битките на любовта.

• Едни и същи добродетели се оценяват в различни времена съвсем по различному – в зависимост от полезността им за епохата.

• Желанието е движеща сила на душата; душата, лишена от желания, закърнява. Трябва да желаеш, за да действаш, и да действаш, за да бъдеш щастлив.

• Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.

• Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.

• За да бъдем съвършено лишени от смелост, трябва да сме съвършено лишени от желания.

• За да бъдеш честен, трябва да присъединиш към благородството на душата и просветен ум. Този, у когото са съединени тези различни дарове на природата, винаги се ръководи от компаса на обществената полза.

• За да предадеш своите мисли, е необходим доста повече ум, отколкото да се сдобиеш с тях.

• За да се постигне пълен успех, трябва към красотата на стила да се прибавят и забележителни идеи. Без това литературното произведение не може да издържи изпитанието на времето.

• Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

• Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.

• Законите дължат своята сила на нравите.

• Знанието на някои принципи лесно замества незнанието на някои фактори.

• … И само краткостта на човешкия живот принуждава изтъкнатите умове да се ограничават и да се затварят в една-единствена сфера на знанието.

• Изкуството на политиката е изкуството да се прави така, че всекиму да е изгодно да бъде добродетелен.

• Има хора, които трябва да ги изумиш, за да ги убедиш.

• Инквизиторът, осъдил Галилей, навярно се е отнасял с презрение към злодейството и тъпоумието на съдиите на Сократ.

• Интересът винаги изостря ума. Моите арендатори ме мамеха винаги, когато искаха: първо, защото много по-добре познаваха това, за което става дума; второ, защото бяха много по-заинтересовани да ме измамят, понеже те бяха бедни, а аз – богат.

• Интригите и маневрите, необходими ни да се сдобием с добра репутация, ни пречат да я заслужим.

• Историята е роман на събитията, а романът – история на чувствата.

• Кажи ми с кого си близък, и аз ще ти кажа кой си ти.

• Казват, че великият човек не е такъв в очите на своята жена или своя прислужник. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на когото се налага твърде често да се възхищава?

• Какво е това нравственост? Наука за споразуменията, измислени от хората, за да могат да живеят съвместно по възможно най-щастливия начин. Истинската цел на тази наука е щастието на колкото се може по-голям брой хора.

• Книга, чието достойнство се заключава в тънкото наблюдение на нещата и човешката природа, никога няма да престане да се харесва.

• Който сам себе си счита за нещастен, той наистина става нещастен.

• Колкото по-съвършено е възпитанието, толкова по-щастливи са народите.

• Любовта гори по разному в съответствие с различните характери. У лъва парещият и кръвожаден пламък се изразява в ръмжене, у високомерните души – в пренебрежение, в нежните души – в сълзи и униние.

• Любовта е дар небесен, за когото следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслаждения се укротяват от брака, небесният дар се изгубва под влияние на грубия и безвкусен разврат, а изгодата го превръща в стока.

• Любовта за човека е могъщ източник на активност.

• Любовта към истината е най-сигурното условие за нейното намиране.

• Любовта към отечеството е съвместима с любовта към целия свят. Народът, придобил светлината на знанието, не нанася вреда на своите съседи. Напротив, колкото държавите са по-просветени, толкова повече те си обменят една с друга идеи и толкова повече се увеличава силата и действеността на световния ум.

• Любовта към славата е само желание да се харесаш на себеподобните си.

• Любовта се превръща в морален грях, когато стане основно занимание. Тя отслабва ума и заставя душата да деградира.

• Между религията и добродетелта няма нищо общо.

• Много трудно е да се похвали този, който наистина заслужава похвала.

• Мнозина кой знае защо мислят, че несправедливите завоевания позорят държавата много по-малко, отколкото кражбите на отделни лица.

• Може да се счита за напълно свободен от завист само този, който никога не е изучавал себе си.

• Мъдростта води в съветите, а съдбата – в събитията.

• На земята няма нищо по-достойно за уважение от ума.

• На какво ни учи историята на религиите? Те навсякъде са раздухвали пламъка на нетърпимостта, застилали са равнини с трупове, поили са земята с кръв, изгаряли са градове, опустошавали са цели държави; ни не са направили хората по-добри.

• На страстите науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.

• На хората им е необходим човешки морал, основан на човешката природа, на опита и на разума.

• Най-мъжествена страна е тази, в която най-често се награждава доблестта и най-силно се наказва страхливостта.

• Некрасивите хора обикновено имат повече ум, защото всъщност имат по-малко възможности за удоволствие и повече време за учене.

• Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.

• Ние обичаме уважението не заради самото уважение, а заради ползата от него.

• Новата мисъл се появява при сравняване на два предмета, които все още не са били сравнявани.

• Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.

• Няма нищо по-опасно от страсти, които разумът управлява твърде разпалено.

• Няма такова лъжливо съждение, което да не е следствие или на нашите страсти, или на нашето невежество.

• Обществото признава и уважава само тези достойнства, които са доказани на дело. Който иска наистина да разбере колко струва, може да го разбере от народа и следователно трябва да се предаде на неговия съд.

• Опитът показва, че човек счита за заблуден всеки човек и за лоша всяка книга, чиито възгледи не съвпадат с неговите.

• Орловият поглед на страстите прониква в най-мъгливата пропаст на бъдещето; равнодушието именно е сляпо и тъпо по рождение.

• Основата на хорските нрави съвсем не се заключава в умозрителните принципи, а във вкусовете и чувствата.

• От всички способи да се направи човека хуманен и състрадателен най-сигурният е да бъде от най-ранна възраст научен да отъждествява себе си с нещастните и да вижда себе си в тях.

• От всички страсти завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, предателството и интригата.

• От момента, когато хората започват да различават удоволствието от страданието, изпитваното зло и причиняваното зло, оттогава се появява и някакво понятие за справедливост.

• Повечето от авторите се държат в своите съчинения като светски хора на беседа: заети със стремежа си да се харесват, те твърде малко се интересуват как ще го достигнат – с лъжа или с истина.

• По-голямата или по-малка степен на уважение, изпитвана към автора, зависи от по-голямото или по-малко сходство на неговите идеи с идеите на читателя.

• Покровителите на невежеството са в действителност най-ожесточените врагове на човечеството.

• Правилността на нашите съждения и постъпки не е нищо повече от съвпадение на нашие интерес с обществения.

• Преди да пристъпиш към изграждането на двореца на вселената, колко все още материал трябва да добиеш от рудниците на опита!

• При невежеството умът изнемощява поради липса на храна.

• Пълното невежество води до пълно тъпоумие.

• Разликата между ума и здравия смисъл се състои в разликата между причините, които ги пораждат. Първият е следствие на силни страсти, а втория е следствие на тяхното отсъствие.

• Реформата на нравите следва да се започва с реформа на законите…

• С недостига на ума не следва да обяснява недостига на памет.

• Само по постъпки ние можем да съдим за вътрешните движения, за мислите, за действията, за другите чувства.

• Само по постъпките на хората обществото може да съди за техните добродетели.

• Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.

• Сентенциите не създават герои.

• След храбростта няма нищо по-прекрасно от признание в страхливост.

• Сред книгите, както и сред хората можеш да попаднеш и в добро, и в лошо общество.

• Степента на ума, необходима да ни се хареса на нас самите, служи като доста точна мярка за нашия собствен ум.

• Стиснатите хора приличат на хипохондриците, които живеят в постоянен страх, навсякъде виждат опасности и се боят да не повредят от съприкосновение с каквото и да било.

• Страстите ни въвеждат в заблуждения, понеже съсредоточават цялото ни внимание към една от страните на разглеждания обект и не ни дават възможност да го изследваме всестранно.

• Страстите са пълзящи влечуги, когато влизат в сърцето, и буйни дракони, когато в вече са влезли в него.

• Страхът пред възможността за грешка не бива да ни отказва от търсенето на истина.

• Суровите съвети не пораждат действие – те са като чук, който винаги се отблъсква от наковалнята.

• Съдбата ни продава много скъпо онова, което ни е обещала да ни подари.

• Съревнованието създава гении, а желанието за прослава ражда таланти.

• Съществуват само два начина да се самопохвалите: единият е да говорите добре за себе си, а вторият – да клеветите другите.

• Същността на любовта се заключава в това никога да не бъдем щастливи.

• Твърде често човек е прекалено благоразумен, за да бъде велик. Необходим е малко фанатизъм, за да се добие слава и в литературата, и в държавните дела.

• Ти искаш да се харесаш на хората? Ценѝ техния ум.

• Този, който дълбоко изследва своята душа, толкова често се хваща в грешки, че по неволя става скромен. Той вече не се гордее със своята просветеност и не счита себе си за нещо повече от другите.

• Този, който постоянно се сдържа, е винаги нещастен – заради страха да не бъде нещастен някога.

• Трябва да задълбочаваш своя ум, а не да го разширяваш, и – като фокуса на увеличителната леща – да събереш цялата топлина и всички лъчи на ума в една точка.

• Търпимостта в държавата е признак на равновесие на силите.

• Угризенията на съвестта започват там, където завършва безнаказаността.

• Удоволствието трябва да бъде награда за труда.

• Умът е подобен на здравето: този, който го притежава, не го забелязва.

• Умът, ако може така да се каже, започва там, където завършва здравият смисъл.

• Ученият може да разбере невежия, защото той самият е бил такъв в детството си; невежият не може да разбере учения, тъй като никога не е бил такъв.

• Фалшивите хора най-малко познават хората – защото са твърде заети да крият собствената си същност.

• …Физическата чувствителност е събудила у нас любов към удоволствието и отвращение към страданието… после чувствата на удоволствие и страдание са посели и способствали израстването в нашите сърца на семената на себелюбието, които развивайки се, са породили страстите, от които са произтекли всички наши пороци и добродетели.

• Ханибал бил едноок. Той осмял онзи художник, който го нарисувал с две очи, и наградил другия, който го нарисувал в профил. Никой не желае твърде евтини ласкателства, но всеки изпитва приятно облекчение, когато прикриват неговите недостатъци.

• Хората не се "раждат" такива, а "стават" такива, каквито са.

• Хората обикновено считат, че е по-добре да се заблуждават с тълпата, отколкото самостоятелно да търсят истината.

• Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях.

• Хората, наричани слаби, са само равнодушни, тъй като у всеки винаги ще се намери сила, когато се окаже, че е засегнат обектът на неговите страсти.

• Хуманността у човека е резултат от спомените за страдания, които са му познати или от собствен опит, или от опита на други хора.

• Цялото изкуство на възпитанието се състои в това да се поставят младите хора в условия, способни да развиват в кълновете на ум и добродетел.

• Често жертват най-големите радости на живота, за да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.

• Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят.

• Човек, незапознат с изкуството на язденето, няма да започне да дава съвети как да се обяздват коне. Но в морала ние не сме така недоверчиви. Тук винаги считаме себе си за знаещи и способни да даваме съвети на всички останали хора.

• Широтата на ума се измерва с броя на идеите и тяхното съчетание.

• Щастието на хората се заключава в това да обичат да правят това, което са длъжни да правят.

• Щастието се заключава не толкова в притежанието, колкото в процеса на овладяване обекта на нашите желания.