Либертинецът

Либертинецът или Развратникът (англ. The Libertine, 2004) е британскa историческа драма на режисьора Лорънс Дънмор, адаптация по едноименната пиеса на Стивън Джефри. Посветена е на прочутия английски поет от 17-ти век Джон Уилмът, граф Рочестър, известен с разкрепостения си начин на живот и остро-сатиричната поезия. Във филма участват Джони Деп, Джон Малкович, Саманта Мортън и др.

Диалози

Джон Уилмът:   Позволете да съм искрен от самото начало. Вие няма да ме харесате! Господата ще ми завидят, дамите ще се отвратят. Сега не ме харесвате, а в последствие ще ме харесвате все по-малко.
                         Дами, едно съобщение: готов съм по всяко време. Това не е хвалба, нито лично мнение, а медицински факт. Обичам да си го размахвам. И вие ще гледате как го правя и ще въздишате... По-добре недейте. Ще си навлечете само неприятности. По-добре да гледате отстрани и да си вадите заключения, отколкото да ви бръкна под фустата.
                         Господа, отчаянието не е решение. За вас важи същото предупреждение. Задръжте мижавите си ерекции, докато не се изкажа. А после, когато развъртите сопата, а в това не се съмнявайте, ще очаквам добро представяне. И ще разбера, ако ме изложите. ... Искам да изпитвате онова, което съм изпитвал някога и сега. И да поразмишлявате... И той ли е усетил същото потръпване? Нима е знаел нещо още по-специфично? Или всички блъскаме глава в стената на назиданието, в онзи бляскав, ала тягостен момент?
                         Това е всичко. Това е моят пролог. Без ведри рими и без мнима скромност. Но и надали сте я очаквали. Аз съм Джон Уилмът, втори граф на Рочестър. И не настоявам да ме харесвате.

Елизабет Уилмът: Ще прегръщам само престъпния си похитител.

Джон Уилмът:   Уж бленувам да се върна в Лондон, но се натъквам все на хора като вас. Тук цари пълен хаос. Баща ми рискува живота си за това посмешище Чарлз.
Джордж Етъридж:   Помилва ли те?
Джон Уилмът:   Той мене – да, но аз него – никога.

Джон Уилмът: Аз съм вълнуващо сам. А кралят е обкръжен от мудна тълпа...

Джон Уилмът: В Британия отдавна се гордеят,
че курвите им всичко най умеят

Джон Уилмът: Ако в моята орбита се окаже честен човек, значи не съм чак толкова зла планета.

Радклиф (шивач):   Как ще плаща господинът?
Джон Уилмът:   С кредит. Монети с вулгарната глава на монарха подхвърлям само на слугите.
Радклиф:   Тогава нека бъда покорен ваш слуга.
Джон Уилмът:   Не, г-н Ратклиф, вие сте принцът на тъканите.
Ратклиф:   Принцовете се радват на образа на кралската глава.
Джон Уилмът:   Но не я носят в джоба си.
Ратклиф:   Значи... с кредит.

Джон Уилмът:   На каква възраст сте, г-н Даунс?
Били Даунс:   На 18, милорд.
Джон Уилмът:   Млади момко, тази компания ще ви погуби. Не се смейте. Въпросът е сериозен. ... А изказът ви издава, че сте възпитаник на празнословния Кеймбридж с ангелчета на всеки ъгъл.

Джон Уилмът: Всеки наш житейски експеримент си е за наша сметка. Запомнете го!

Джон Уилмът: Добре, Окур, ще пиеш и ще мърсуваш повече от всички други слуги в кралството. С останалите пари [които преди малко ти отпуснах за ливрея] си плати за курва. Нека е дебела и мазна. Като приключиш, чак тогава се върни. А сега – да те няма!

Чарлз Саквил:   Жалка тълпа. Ще им покажа задника си
Джордж Етъридж:   Виждали са го вече.
Чарлз Саквил :   Тъкмо по-лесно ще преживеят гледката.
(и им го показва)

Джон Уилмът:   Липсвах ли ти?
Джейн:   Парите ти ми липсваха.
Джон Уилмът:   Чудесно. Не понасям курви, които имат чувства.

Чарлз ІІ:   Ще получа пари, ако се мазня на парламента. Но не желая да лапам мухите като баща си.
Джон Уилмът:   Ами тогава лапайте други работи.
Чарлз ІІ:   Когато за пръв път влезе в двореца, ти беше едва на 18 години. Усещаше се полъхът на арогантността, но бе напълно приемливо. Оттогава минаха десет години. Нещата се промениха. Трябва да давам вид на отговорен човек. Напълно трезвен. Искам да си до мен. Затова те повиках. Искам да се заемеш с нова роля.
Джон Уилмът:   Тук, в театъра?
Чарлз ІІ:   Не, в Камарата на лордовете. Баща ти ме спаси, когато животът ми бе застрашен, а аз се погрижих за него и за теб.
Джон Уилмът:   Заключихте ме в Тауър.
Чарлз ІІ:   Но след това те освободих. Време е да си платиш дълговете. Хората се вслушват в думите ти. В Камарата можеш да произнасяш знаменит речи, които да влияят върху събитията. Всеки може да роптае. Най-малкото е по-забавно. Но идва един момент, в който не е зле да подкрепяш нещо.

Харис (директор на трупата): Не мога да обучавам човек, който няма желание да се учи.

Джон Уилмът: Все още забелязвате хората, които не ви харесват. Самите те попадат в две категории: глупаци и завистници. След пет години глупаците ще ви харесат, но завистниците – никога.

Джордж Етъридж:   Та тя не става за актриса.
Били Даунс:   Нито умее да декламира, нито има нужната поза.
Джон Уилмът:   Залагам 20 гвинеи, че ще стане най-вълнуващата актриса в града.
Чарлз Саквил:   Разсъждаваш с долната си глава. Ами повъргаляйте се малко и да приключваме.
Джон Уилмът:   Приемаш ли облога?
Джордж Етъридж:   Но ти нямаш 20 гвинеи, приятелю.
Джон Уилмът:   Приемаш ли облога?
(стискат си ръце)
Чарлз Саквил:   Е, като няма да си сваляме гащите, поне да идем да пийнем.

Лизи Бари: Истината се плаща прескъпо.

Лизи Бари: Смятам, че мъжете са препятствие, което трябва да се преодолее.

Джон Уилмът: Ще повярвате на тях, а не на себе си или на мен, и ще се затриете във фалш?!

Джон Уилмът: Мога да ви обуча в актриса, а не в някое бледо копие. Но не мога да ви обучавам, ако не давате и от себе си.

Джон Уилмът: Предлагам си услугите. Но ако нямате нужда от тях, ще ги оттегля.

Джон Уилмът: Искам да ме трогнете. В живота не изпитвам чувства. Затова търся чувственост в театъра.

Джон Уилмът: Животът е безсилен. Повсеместният произвол го убива. Каквото и да сторя, е без значение. Но в театъра... всяко действие, добро или зло, има последици. Ако изпуснем носна кърпа, малко по-късно ще ни удушат с нея. Театърът е моят опиат.

Лизи Бари: …Във всеки миг жената е длъжна да подозира мъжа?

Джейн: Ако мъжът забелязва духа на жената, а не очите и циците й, значи здравата го е закъсал.

Джон Уилмът: Трябва да споделям мислите си, защото онова, което е в ума ми, е далеч по-интересно от случващото се извън него.
Окур: Но така сте невъзможен за съжителстване.

Джон Уилмът: Винаги искам да съм добър, когато сме заедно, скъпа моя, но след няколко седмици откривам, че нямам тази дарба. В ума си съм някъде другаде.

Лейди Рочестър-майка:   Всеки може да пие до припадък.
Джон Уилмът:   Но малцина с моята целеустременост.
Лейди Рочестър-майка:   Ние, благородниците, се извисяваме над повика на плътта.
Джон Уилмът:   Самата истина е това. Имаме желязна воля.
Лейди Рочестър-майка:   Надявам се.
Джон Уилмът:   А ако сме извратени и използваме волята си за порочни занимания?
Майка:   Тогава ще се взрем дълбоко в себе си, за да изкореним злината.
Джон Уилмът:   Тя е пуснала дълбоки корени, майко.

Джон Уилмът: Лизи Бари! Странях от любовта ти, но сега се стремя към нея! Изпробвай любовта ми, когато сметнеш за удачно. Изпробвай ме. Аз няма да се проваля!

Лизи Бари (към Джон Уилмът): Ти изискваш толкова много от мен и толкова малко от себе си. Ти пое дребната ми дарба и я излъска, докато не заблестя. Но захвърли собствения си талант. ... Ако у тебе нещо е очарователно, у мене е порок.

Външни връзки

Цитати от „Либертинецът“ в Internet Movie Database (на английски език)

The Libertine (2004) на сайта на Rottentomatoes.com