Преглед на кода на Курфюрст

'''Курфюрстите''' ({{lang|de|Kurfürst}}) са членове на [[избирателна колегия|избирателната колегия]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], имаща функцията да избира [[император на Свещената Римска империя|германски император]].<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/ushakov/846858 dic.academic.ru]</ref> От [[15 век]] нататък изборът често е формално потвърждение на фактически [[династия|династичното]] наследяване на поста.

Формално курфюрстите избират ''[[крал на римляните]]'', който става император на Свещената Римска империя едва след коронация от [[папа]]та. [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]] е последният коронясан император. Всички негови наследници са само „избрани императори“. Курфюрстите са принцове ([[имперски княз]]е) на Империята, но имат и допълнителни привилегии извън избирателното право, които не са позволени на останалите им събратя.

През по-голямата част от историята на Свещената Римска империя (от [[13 век|XIII]] – [[14 век|XIV век]]) курфюрстите са седем, включително трима духовни ([[архиепископ на Майнц|архиепископът на Майнц]], [[архиепископ на Трир|архиепископът на Трир]] и [[архиепископ на Кьолн|архиепископът на Кьолн]]) и четирима светски ([[Списък на владетелите на Чехия|кралят на Бохемия]], [[пфалц-граф на Рейн|пфалц-графът на Рейн]], [[херцог на Саксония|херцогът на Саксония]] и [[маркграф на Бранденбург|маркграфът на Бранденбург]]). Други курфюрсти, добавени през [[17 век|XVII век]], са [[херцог на Бавария|херцозите на Бавария]] и [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|херцозите на Брауншвайг-Люнебург]]. В началото на [[19 век|XIX век]] са добавени няколко нови курфюрсти, но те никога не участват в избори, тъй като Свещената Римска империя е премахната от [[Наполеон I (Франция)|Наполеон Бонапарт]] на [[6 август]] [[1806]].

== Състав и брой през вековете ==
Германската практика за избор на [[монарх]] води началото си от времето, когато [[германски племена|германските племена]] образували съюзи по определен повод и избирали за тази цел водач. Избори са провеждани нередовно от [[франки]]те, сред чиито наследници са [[Франция]] и [[Германия]]. Френската монархия постепенно става [[Наследяване|наследствена]], но германската остава изборна. Първоначално всички мъже упражняват правото си на глас в такива избори, но в крайна сметка избирателните права остават достояние на ограничен кръг влиятелни личности в държавата. При избора на [[Лотар II (Свещена Римска империя)|Лотар II]] през [[1125]] малък кръг изявени [[аристокрация|благородници]] избират монарха и след това го представят за одобрение на останалите магнати. С времето правото на избор се ограничава до определен кръг принцове и процедурата по одобрение от благородничеството е изоставена.

=== XII век ===
Избирателната колегия е спомената през [[1152]] и отново през [[1198]]. В писмо на папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]] се споменава, че от „незапомнени времена“ седем принца (архиепископите на [[архиепископ на Майнц|Майнц]], [[архиепископ на Трир|Трир]] и [[архиепископ на Кьолн|Кьолн]], заедно с херцозите на [[херцог на Франкония|франките]], [[херцог на Швабия|швабите]], [[херцог на Саксония|саксонците]] и [[херцог на Бавария|баварците]]) притежават правото на избор на император. Тримата споменати архиепископи ръководят едни от най-богатите и влиятелни [[епархия|епархии]] в [[Европа]], а четиримата херцози контролират старата франкска територия, както и важни наследствени служби.

=== Промени през XIII век ===
През [[13 век|XIII век]] франконската и швабската херцогски династии се прекъсват и техните избирателни претенции преминават към [[пфалц-граф на Рейн|пфалц-графа на Рейн]] и [[маркграф на Бранденбург|маркграфа на Бранденбург]].

{| class="wikitable" style="margin:auto; text-align:center"
! [[Нюрнбергска хроника]]
! [[Португалска хроника]]
|-
| [[Файл:Weltchronik Struktur des Reiches.jpg|500px]]
| <gallery heights="110px" widths="100px">
LDAM (f. 031) Arcebispo de Treves.jpg|[[Курфюрство Трир|Архиепископ на Трир]]
LDAM (f. 031v) Arcebispo de Colonia.jpg|[[Курфюрство Кьолн|Архиепископ на Кьолн]]
LDAM (f. 032) Arcebispo de Moguncia.jpg|[[Курфюрство Майнц|Архиепископ на Майнц]]
LDAM (f. 032v) Imperador da Alemanha.jpg|[[император на Свещената Римска империя|император]]
LDAM (f. 033) Rei da Boemia.jpg|[[Бохемско кралство|крал на Бохемия]]
LDAM (f. 033v) Conde Palatino do Reno.jpg|[[Курпфалц|Пфалцграф на Рейн]]
LDAM (f. 034) Duque de Saxonia.jpg|[[Курфюрство Саксония|херцог на Саксония]]
LDAM (f. 034v) Marques de Brandeburg.jpg|[[Бранденбург (маркграфство)|Маркграф на Бранденбург]]
</gallery>
|}

Първоначално Пфалц и Бавария се контролират от едно и също лице, но през [[1253]] са разделени между двама представители на династията [[Вителсбах]]. Останалите курфюрсти отказват да допуснат двама представители на една и съща династия до избирателните права, така че започва ожесточено съперничество между пфалц-графа и херцога на Бавария. Междувременно [[Списък на чешките крале|кралят на Бохемия]], който държи и древната имперска служба на ''Първи виночерпец'', предявява претенции за участие в изборите. Противопоставят му аргумента, че кралството му не е германско. [[Златна була (1356)|Златната була]] от [[1356]] поставя край на споровете. Според нея право да избират краля имат архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, както и кралят на Бохемия, пфалц-графът, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург.
[[Файл:Westfaelischer_Friede_in_Muenster_(Gerard_Terborch_1648).jpg|мини|300px|''Ратификацията на Мюнстерския договор'' от Герхард Терборх]]

=== XVII век ===
Съставът на колегията остава непроменен до [[17 век|XVII век]]. През [[1621]] курфюрстът на Пфалц [[Фридрих V (Пфалц)|Фридрих V]] е поставен извън закона от императора, заради участието си в Чешкото въстание, част от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. Мястото на пфалц-графа е предадено на херцога на Бавария, глава на младшия клон на династията. Първоначално херцогът държи избирателните права лично, но по-късно те стават наследствени заедно с херцогството.

Когато през [[1648]] година Тридесетгодишната война завършва с [[Вестфалски мир|Вестфалския мир]], наричан още Мюнстерски договор, е създадено ''ново курфюрстко място'' за пфалц-графа на Рейн. Тъй като курфюрстът на Бавария запазва мястото си, общият брой на курфюрстите става осем.

През [[1692]] година, вследствие на наследяването на Пфалц от католическия клон на династията Вителсбах, се застрашава религиозния баланс в изборната колегия, броят на курфюрстите е увеличен на девет. Новото място е дадено на ''[[херцог на Брауншвайг-Люнебург|херцозите на Брауншвайг-Люнебург]]'', които стават известни като ''курфюрсти на Хановер''. [[Райхстаг]]ът потвърждава официално новото място през [[1708]].

=== XVIII век ===
През [[1706]] курфюрстът на Бавария и архиепископът на Кьолн са поставени извън закона по време на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], но и двамата са възстановени през [[1714]] след [[Баденски мир|Баденския мир]]. През [[1777]] броят на курфюрстите и намален на осем, след като курфюрстът на Пфалц наследява Бавария.

=== XIX век и Наполеон и премахване на империята ===
Нашествието на [[Наполеон I (Франция)|Наполеон]] в началото на [[19 век|XIX век]] предизвиква множество изменения в състава на колегията. [[Договор от Люнвил|Договорът от Люнвил]] ([[1801]]), който отстъпва левия бряг на [[Рейн]] на Франция, довежда до изключването на архиепископите на Трир и Кьолн и преместването на третия църковен курфюрст от Майнц в [[Регенсбург]].

През [[1803]] са създадени курфюрстки места за [[херцог на Вюртемберг|херцога на Вюртемберг]], [[маркграф на Баден|маркграфа на Баден]], [[ландграф на Хесен-Касел|ландграфа на Хесен-Касел]] и [[херцог на Залцбург|херцога на Залцбург]], като броят на курфюрстите достига десет. Когато [[Австрия]] анексира Залцбург след [[Пресбургски мирен договор|договора от Пресбург]] ([[1805]]), херцогът на Залцбург се премества във [[Вюрцбург]] и запазва курфюрсткото си място. Новите курфюрсти не успяват да използват гласа си, тъй като Свещената Римска империя е премахната през [[1806]], а новите постове никога не са потвърдени от императора.

== Права и привилегии ==
Курфюрстите са сред владетелите на княжества от Империята, но имат привилегии в сравнение с останалите принцове. До [[18 век|XVIII век]] само към тях се използва обръщението ''Durchlaucht'' (Ваша светлост). От [[1742]] за тях се използва суперлативното обръщение ''Durchlauchtigste'', а за останалите принцове ''Durchlaucht''.

Като владетели на княжества от Империята, курфюрстите се ползват с всички привилегии на останалите принцове, включително правото да сключват съюзи, автономия в династичната област и предимство пред останалите поданици. Златната була признава някои допълнителни права на курфюрстите. Например те имат право на [[монопол]] върху всички мини за [[злато]], [[сребро]] и други метали в техните територии, на облагане с данъци на [[евреи]]те, на [[пътна такса|пътни такси]] и на сечене на [[монета|монети]]. В останалите територии тези права принадлежат на императора и принцовете, които ги ползват неправомерно, са заплашени с лишване от статуса си. Така курфюрстите са сред най-могъщите принцове на Империята. Те имат и известна съдебна власт в земите си, а поданиците им не могат да бъдат съдени в имперските съдилища.

След премахването на Свещената Римска империя през август 1806 курфюрстите продължават да управляват териториите си, като много от тях приемат по-високи титли. Херцозите на Бавария, Вюртемберг и Саксония се обявяват за [[крал]]е, както прави и херцогът на Брауншвайг-Люнебург, който вече е и [[крал на Великобритания]]. Междувременно маркграфът на Баден се издига сам до [[велик херцог]]. Само ландграфът на Хесен-Касел запазва вече безсмислената титла курфюрст на Хесен в отличие от останалите хесенски принцове ([[велик херцог на Хесен-Дармщад|великият херцог на Хесен-Дармщад]] и [[ландграф на Хесен-Хомбург|ландграфът на Хесен-Хомбург]]). През [[1866]] той е детрониран при изпълнението на плана на [[Ото фон Бисмарк]] за [[Германска империя (1871 – 1945)|обединение на Германия]].

== Райхстаг ==
Курфюрстите, както и останалите принцове, управляващи княжества в Империята, са членове на [[Райхстаг]]а, който е разделен на три ''колегии'': Съвет на курфюрстите, Съвет на принцовете и Съвет на градовете. Освен членове на Съвета на курфюрстите, някои светски курфюрсти са също и членове на Съвета на принцовете по правото на други притежавани от тях територии. В много случаи светските курфюрсти управляват множество княжества и имат няколко гласа в Съвета на принцовете. През [[1792]] кралят на Бохемия има три гласа, курфюрстът на Бавария – шест, курфюрстът на Бранденбург – осем и курфюрстът на Хановр – шест. Така от сто гласа в Съвета на принцовете през 1792 двадесет и три принадлежат на курфюрстите. Светските курфюрсти имат значително влияние като членове на малкия Съвет на курфюрстите и държейки значителен брой гласове в Съвета на принцовете. Одобрението на двете камари е необходимо за важни решения, засягащи структурата на Империята, като например създаването на нови курфюрстства или княжества.

Освен гласуването по Съвети, Райхстагът гласува и по религиозно разделение, както се предвижда във Вестфалския мир. Архиепископът на Майнц председателства [[католицизъм|католическото]] тяло (''corpus catholicorum''), а курфюрстът на Саксония – [[протестантство|протестантското]] (''corpus evangelicorum''). Разделението е на базата на официалната религия на княжеството, а не на религията на самия владетел. Така дори през XVIII век, когато курфюрстите на Саксония са католици, те продължават да председателстват ''corpus evangelicorum'', тъй като [[Саксония]] официално е протестантска.

== Избори ==
[[Файл:Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|мини|ляво|350px|Илюстрация на обсъждане на избора от курфюрстите – 7 курфюрсти избират [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] за император. Курфюрстите може да се определят по гербовете (от ляво надясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Чехия]]
Човекът, избран от курфюрстите приема титлата ''крал на римляните'', въпреки че всъщност управлява в Германия и Австрия. Кралят на римляните става император на Свещената Римска империя едва след като е коронясан от [[папа]]та. В много случаи папата отказва да короняса крал, с когото е в конфликт, но липсата на коронация лишава краля само от титлата император, но не и от правото да управлява. Хабсбургската династия прекратява практиката на папски коронации. След [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]] всички хора, избрани от курфюрстите, са само ''„избрани императори“''.

Избирателната колегия първоначално се свиква или от архиепископа на Майнц, или от архиепоскопа на Трир, до един месец след смъртта на императора и се събира до три месеца след свикването. По време на ''междуцарствието'' имперската власт се упражнява от двама имперски [[викарий|викарии]]. Всеки от тях, по думите на Златната була, ''„е управител на самата империя с правото да издава присъди, да предоставя църковни бенефиции, да събира възнаграждения и доходи и да дава владения, да приема клетви за вярност за и от името на свещената империя“''. Курфюрстът на Саксония е викарий за районите, прилагащи [[саксонско право]] ([[Саксония]], [[Вестфалия]], [[Хановер]] и Северна Германия), а курфюрстът на Пфалц е викарий за останалата част от империята ([[Франкония]], [[Швабия]], [[Рейн]] и Южна Германия). Курфюрстът на Бавария заема мястото на курфюрста на Пфалц през [[1623]], но след като последния получава ново курфюрстство през [[1648]], започва спор между двамата кой да бъде викарий. През [[1659]] и двамата претендират за това, но другият викарий признава курфюрста на Бавария. По-късно двамата курфюрсти се споразумяват да действат съвместно като викарии, но Райхстагът отхвърля споразумението. През [[1711]], когато курфюрстът на Бавария е обявен извън закона, курфюрстът на Пфалц отново действа като викарий, но братовчед му възстановява позициите си три години по-късно. Най-накрая през [[1745]] двамата се споразумяват да се редуват като викарии, като пръв е баварският курфюрст. Споразумението е подкрепено от Райхстага през [[1752]]. През [[1777]] проблемът отмира, след като курфюрстът на Пфалц наследява Бавария. В много случаи обаче изобщо няма междуцарствие, тъй като новият крал е избран, докато предишният император е още жив.

След [[15 век|XV век]] изборът се провежда обикновено във [[Франкфурт]], въпреки че това е правено и в [[Кьолн]] ([[1531]]), [[Регенсбург]] ([[1575]] и [[1636]]) и [[Аугсбург]] ([[1653]] и [[1690]]). Курфюрстът може да присъства лично или да назначи друг курфюрст за свой представител. Още по-често за гласуването се изпраща посолство от курфюрста. Пълномощията на такива представители се проверяват от архиепископа на Майнц, който председателства церемонията. Обсъжданията се провеждат в сградата на [[община]]та, а самото гласуване – в [[катедрала]]та. Във Франкфурт се използва специален параклис (''Wahlkapelle''). Според Златната була просто мнозинство е достатъчно за избор на крал и всеки курфюрст има само един глас. Курфюрстите са свободни да гласуват за когото поискат, включително за себе си, но династичните съображения играят важна роля при избора. Курфюрстите изготвят изборна капитулация (''Wahlkapitulation''), която се представя на избрания крал. Тя може да бъде описана като договор между принцовете и краля, като той признава правата и властта на курфюрстите и другите принцове. След като се закълне в изборната капитулация, той получава поста крал на римляните.

През [[10 век|X]] и [[11 век|XI век]] курфюрстите често само потвърждават наследяването в Саксонската, Франконската и [[Хоенщауфен|Щауфенската]] династии. След прекъсването на тези династии курфюрстите започват да избират крале от различни семейства, за да не попадне тронът отново в ръцете на една династия. За кратко монархията е изборна и на теория, и на практика. Това положение обаче не трае дълго, тъй като силната династия [[Хабсбург]] успява да подсигури наследяването на поста в хода на XV век. Хабсбургските [[ерцхерцог на Австрия|ерцхерцози на Австрия]] (по-късно и крале на [[крал на Унгария|Унгария]] и Бохемия) са избирани за крале от [[1438]] до [[1740]], когато ерцхерцогството е наследено от жена, [[Мария Тереза]]. За кратко на власт идва династията Вителсбах, но през [[1745]] съпругът на Мария Тереза, [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I]] от фамилията [[Хабсбург-Лотарингия]], става крал. Всички негови наследници са от същата династия. Така през по-голямата част от историята на Империята ролята на курфюрстите е предимно церемониална.

== Върховни служби ==
Всеки от курфюрстите заема една Върховна служба на Империята и е член на церемониалното Имперско домакинство. И тримата духовни курфюрсти са ерцканцлери – архиепископът на Майнц е ''ерцканцлер на Германия'', архиепископът на Трир е ''ерцканцлер на Италия'', а архиепископът на Кьолн е ''ерцканцлер на Галия и Арл''. Кралят на Бохемия заема службата ''[[виночерпец|Първи виночерпец]]'', курфюрстът на Пфалц – на ''Първи домакин'', курфюрстът на Саксония – на ''Първи церемониалмайстор'', а курфюрстът на Бранденбург – на ''Първи камерхер''.

Когато херцогът на Бавария заменя курфюрста на Пфалц през [[1623]], той получава и службата му на Първи домакин. След като пфалц-графът получава нова курфюрстка титла, той заема службата на ''Първи ковчежник'' на Империята. Когато херцогът на Бавария е обявен извън закона през [[1706]], курфюрстът на Пфалц си връща службата на Първи домакин, а през [[1710]] курфюрстът на Хановер става Първи ковчежник. Нещата се усложняват от връщането на херцога на Бавария през [[1714]]. Той си възстановява службата на Първи домакин, а курфюрста на Пфалц пак става Първи ковчежник. В същото време курфюрстите на [[Хановерско курфюрстство|Хановер]] продължават да се наричат Първи ковчежник, макар че практически курфюрстът на Пфалц изпълнява длъжността до [[1777]], когато наследява Бавария и длъжността Първи домакин. След 1777 не са правени повече промени в Имперското домакинство. Планира се създаването на нови служби за курфюрстите от [[1803]], но Империята е премахната преди създаването им.

Курфюрстите изпълняват церемониалните задължения, свързани със службите им, само по време на коронации, където те подават короната и регалиите на Империята. През останалото време те са представлявани от носителите на съответните ''„Наследствени служби на Домакинството“''. Първият виночерпец е представляван от Виночерпеца ([[граф на Алтхан|графа на Алтхан]]), Първият домакин от Домакина ([[граф на Валдбург|графа на Валдбург]]), Първият камерхер от Камерхера ([[граф на Хоенцолерн|графа на Хоенцолерн]]), Първият церемониалмайстор от Церемониалмайстора ([[граф на Папенхайм|графа на Папенхайм]]) и Първият ковчежник от Ковчежника ([[граф на Зинцендорф|графа на Зинцендорф]]).

== Бележки ==
<references/>

[[Категория:Курфюрст| ]]
[[Категория:Титли]]
[[Категория:Свещена Римска империя]]