Преглед на кода на Луи IX

{{Личност
| име-оригинал     = 
| категория        = монарх
| описание         = [[крал]] на [[Кралство Франция|Франция]]
| портрет          = Saintlouis.jpg
| портрет-описание = Миниатюра от 13 век
| име-рождено      = 
| вложки           = 
{{Личност/Монарх
| категория     = монарх
| период        = [[1226]] – [[1270]]
| коронация     = [[29 ноември]] [[1226]], [[Реймска катедрала]]
| предшественик = [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]
| наследник     = [[Филип III (Франция)|Филип III]]
| други титли   = 
| религия       = 
| герб          = 
}}
}}

'''Свети Луи IX ''' ({{lang|fr|Saint Louis}}) е [[крал на Франция]] ([[1226]] – [[25 август]] [[1270]]) от династията на [[Капетинги]]те.

== Произход и ранни години (1214 – 1226) ==
Той е четвъртото дете на [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]] и на [[Бланш Кастилска]]. Тъй като по-големите му братя и сестри умират още в ранна детска възраст, той е подготвен за престолонаследник. Множество учители му преподават библейска история, [[география]] и [[религия]]. Обучен е да язди и стреля превъзходно. Майка му е особено активна във възпитаването на характера му, който е изключително буен и често невъздържан. Красив и изящен, Луи се интересува в младостта си от разни рицарски забави.

Когато баща му наследява [[Филип II (Франция)|Филип II]] на престола през [[1223]] г. дългогодишният конфликт между династията на [[Капетинги]]те и [[Плантагенети]]те все още не е разрешен, но към момента е във временно затишие, тъй като английският крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] не е готов да възобнови войната. На юг от [[Франция]] бушува Албигойската война на еретиците, а в страната съществува напрежение между някои от висшите аристократи и краля. Луи VIII до голяма степен успява да овладее тези външни и вътрешни проблеми, но ненадейно умира през 1226 година при завръщането си от успешен поход срещу графа на [[Графство Тулуза|Тулуза]].

== Управление (1226 – 1270) ==
=== Регентство на Бланш Кастилска ===
Луи IX, който по онова време е 12-годишен, е коронясан в [[Реймс]], а майка му Бланш Кастилска е обявена за негов [[регент]]. Бланш е жена с характер, необикновен ум, силна воля и големи политически способности. Изключително религиозна, тя има огромно влияние над сина си. Тя поема управлението на страната и с голяма ловкост успява за кратко време да потуши вътрешното напрежение, да укрепи авторитета на кралската власт и да разшири владенията на Франция. По нейно настояване Луи атакува бунтовните барони – Хю от Лузиян и херцога на Бретан – Пиер Моклерк. Без подкрепата на английския крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], тяхната съпротива е сломена бързо. Така с мирния договор от [[Вандом]] вътрешната опозиция е неутрализирана.
[[Файл:Bataille de Taillebourg par Paul Lehugeur - St Louis.jpg|мини|ляво|Битката при Талебург (1242)]]
Успешна се оказва и офанзивата срещу Тулузкия граф Раймонд VII, който капитулира пред кралската войска при [[Лангедок]]. На [[11 април]] [[1229]] г. е подписан Парижкият мирен договор, според който дъщерята на Раймонд VII се омъжва за брата на Луи – Алфонс, като след тяхната смърт областта Лангедок остава в кралския домен. По този начин Луи и Бланш прекратяват Албигойската война. Като политически дебют това е изключителен успех.

Проблемът с владените от Плантагенетите земи във Франция обаче остава. Английският крал Хенри III се опитва да върне владенията на своите предци (областта около Харона). Подкрепян от Пиер Моклерк, Хенри III акостира в Бретон и предприема поход в Западна Франция. Луи IX, тогава едва 15-годишен, застава начело на армията, заповядва да се възстанови крепостта в Ангър и се насочва към [[Нант]], където се установява английската войска. Всъщност битка не се осъществява два дни, но Луи удържа блестяща победа при Талебург (1242).

Преговорите се възобновяват и Пиер Моклерк признава върховенството на Луи IX. Ръководейки се от началата на справедливостта, той не се възползва от победата, отхвърля голямата мечта на френските крале – да овладее [[Аквитания (регион)|Аквитания]], и въпреки мнението на своите съветници отстъпва на Хенри частта от провинциите, отнети от Англия още при Филип Август.

През 1234 година той се жени за [[Маргарита Прованска]], дъщеря на графа на [[Прованс]].

=== Кръстоносни походи ===
[[Файл:SmrtLudvika91270.jpg|мини|ляво|Смъртта на Луи в Тунис. Илюстрация от ''Grandes Chroniques de France'' от [[Жан Фуке]] (Париж, Националната библиотека на Франция)]]
През 1244 година Луи IХ тежко заболява и дава обет да стане [[кръстоносец]]. Получил в [[Сен Дени (базилика)|Сен-Дени]] [[хоругва]] и атрибути на поклонник и в [[Лион]] благословията на папата, Луи с кръстоносците си се отправя на [[Седмия кръстоносен поход]]. Пристига през септември 1248 година в [[Кипър]], а есента на 1249 година в [[Дамиета]], [[Египет]], която на 6 юни французите превземат. Движейки се по-нататък, Луи достига град Мансур (1250), но силите на кръстоносците са отслабени от раздори и безпорядък и той не успява да го превземе.

По време на отстъплението към Дамиета, [[Сарацини|сарацините]] настигат Луи и го вземат в плен, от който той се откупува с предаването на Дамиета. През май 1250 година Луи IХ отплува от Египет, но остава 4 години (1250 – 1254) в [[Сирия]], очаквайки нови кръстоносци. Със своята нравственост Луи оказва огромно влияние въпху християните в [[Палестина (държава)|Палестина]], осъществява контакти с азиатските владетели. Славата му се разпространява на далеко. Получавайки известие за смъртта на майка си Бланш Кастилска, Луи се връща във Франция след шестгодишно отсъствие и ревностно се заема с държавните дела. Така организираният от него Седми кръстоносен поход се проваля.

На [[26 октомври]] [[1260]] г. катедралата [[Нотр Дам дьо Шартър]] в [[Шартър]], Франция, е осветена в негово присъствие.

Крал Луи IX Свети не се примирява с неуспехите. Като ревностен католик продължава да желае освобождаването на [[Гроб Господен|Гроба Господен]]. Той ръководи и [[Осми кръстоносен поход|Осмия кръстоносен поход]] през [[1270]] г. Същата година по време на същия поход Луи Свети умира от [[чума]] при обсадата на [[Тунис]].

== Канонизация ==
{{Светец
| име                       = Свети Луи
| празник                   = [[25 август]]
| почитан/а в               = [[Римокатолическа църква]]
| изображение               = El_Greco_-_Saint_Louis_roi_de_France_et_un_page_02.jpg
| описание на изображението = Портрет на Свети Луи, [[Ел Греко]], края на 16 век
| титли                     = Крал на Франция
| дата на беатификацията    =
| място на беатификацията   =
| беатифициран/а от         =
| дата на канонизацията     = [[1297]]
| място на канонизацията    =
| канонизиран/а от          = [[Бонифаций VIII]]
| атрибути                  = корона, жезъл, хералдическа лилия, кралска мантия
| покровителство            = Франция, Френската монархия, фризьорите, майсторите на дантела
| главно светилище          =
| дата на забраната         =
| противоречия              =
}}
Веднага след смъртта на Луи IХ, въпросът за [[Канонизация|канонизацията]] на починалия крал е повдигнат от неговия син [[Филип III (Франция)|Филип III]], настояващ за признаване на святостта на благочестивия крал, и поддържан от много влиятелни лица във Франция. След 27 години, през август 1297 година, булата „Gloria laus“ на папа [[Бонифаций VIII]] провъзгласява крал Луи за [[светец]]. С този жест папа Бонифаций преследва целта за възстановяване на добрите отношения с внука на светеца – крал [[Филип IV Хубави]], който налага забрана за износа от Франция на благородни метали ([[злато]] и [[сребро]]), с което лишава папата от сериозен доход.

Луи IX е канонизиран под името св. Людвик Френски; той става първият светец сред френските крале, без да се брои [[Дагоберт II]], причислен към светците преди официализацията на процеса на канонизация.

На името на св. Людвик са кръстени множество католически храмове във Франция, както и зад границите ѝ.

== Потомство ==
На [[27 май]] [[1234]] г. Луи се жени за [[Маргьорит дьо Прованс]] (1221 – 1295), с която имат 11 деца:
* Бланш (1240 – 1243);
* Изабела (1242 – 1271), ∞ 1255 Теобалд II, [[крал на Навара]];
* Луи (1244 – 1260), вер. сгоден на 20 август 1255 за инфанта [[Беренгела]] († 1300), дъщеря наследничка на крал [[Алфонсо X]] от [[Кастилия]];
* [[Филип III (Франция)|Филип III]] (1 май 1245 – 5 октомври 1285), крал на Франция ∞ 1. 1262 Изабела Арагонска и 2. 1274 г. Мария Брабантска;
* Жан (1248 – 1248);
* Жан Тристан (1250 – 1270), граф на [[Невер]], ∞ 1265 [[Йоланда Бургундска]] († 1280);
* Пиер (1251 – 1284), граф на Алансон и Перш, ∞ 1272 Жана дьо Шатилон (1258 – 1291);
* Бланш (Бланка) (1252 – 1320), ∞ 1268 Фернандо де ла Серда, трон-принц на Кастилия († 1275);
* [[Маргарета Френска (1254 – 1271)]]: брак през 1270 за херцог [[Ян I (Брабант)|Ян I Брабант]] († 1294);
* [[Робер дьо Клермон]] (1256 — 7 февруари 1317), граф дьо Клермон, (по линия на съпругата) херцог Бурбон. Загубва разсъдък в резултат на падане от кон на рицарски турнир в чест на [[Карл I Анжуйски]]. Основател на династията [[Бурбони]], станала впоследствие кралска династия във Франция (1589 – 1792, 1814 – 1830);
* [[Агнес Френска (1260 – 1327)]], омъжена от 1279 година за [[Робер II (Бургундия)|Робер II]], херцог на [[Бургундия (графство)|Бургундия]] († 1306)

== Родословие ==
{{Ahnentafel top}}
{{align|center|{{Familytree2
|style=font-size: 90%; line-height: 110%;
|border=1
|boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0;
|boxstyle_1=background-color: #fcc;
|boxstyle_2=background-color: #fb9;
|boxstyle_3=background-color: #ffc;
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_5=background-color: #fcb;
|1= 1. '''Луи IX'''
|2= 2. [[Луи VIII ]]
|3= 3. [[Бланш Кастилска]]
|4= 4. [[Филип II (Франция)]]
|5= 5. [[Изабела от Ено]]
|6= 6. [[Алфонсо VIII]] 
|7= 7. [[Елинор Плантагенет]]
|8= 8. [[Луи VII]]
|9= 9. [[Адел дьо Блоа-Шампан]]
|10= 10. [[Балдуин V (Ено)]]
|11= 11. [[Маргарета I (Фландрия)]]
|12= 12. [[Санчо III (Кастилия)]]
|13= 13. [[Бланш Наварска]]
|14= 14. [[Хенри II (Англия)]]
|15= 15. [[Елеонор Аквитанска]]
|16= 16. [[Луи VI]]
|17= 17. [[Аделхайд Савойска (1092 – 1154)]]
|18= 18. [[Тибо IV Велики]]
|19= 19. [[Матилда Каринтийска]]
|20= 20. [[Балдуин IV (Ено)]]
|21= 21. [[Алиса от Намюр]]
|22= 22. [[Дитрих Елзаски]] 
|23= 23. [[Сибила от Анжу]]
|24= 24. [[Алфонсо VII (Кастилия)]] 
|25= 25. [[Беренгела Барселонска]]
|26= 26. [[Гарсия IV Наварски]]
|27= 27. [[Маргарита д’Агл]]
|28= 28. [[Джефри Плантагенет]]
|29= 29. [[Матилда]]
|30= 30. [[Гийом X (Аквитания)]]
|31= 31. [[Аенор де Шателро]]
}}}}
{{Ahnentafel bottom}}

== Литература ==
** Richard de Bury, , Hayes Barton Press,‎ 1822 <small>(ISBN 1-59377-554-7 et 9781593775544, lire en ligne)</small>
** Louis Carolus Barré, , <abbr>coll.</abbr> „ Publications de l'École française de Rome “,‎ 1994, 325 <abbr>p.</abbr><small>(ISBN 2-7283-0300-2)</small>
** Georges Duby, , Paris, Larousse,‎ 2003 <small>(ISBN 2-03-575200-0)</small>
** René Grousset, , Paris, Perrin,‎ 1936 (<abbr>réimpr.</abbr> 2006), 902 <abbr>p.</abbr>, <abbr>p.</abbr> 488,<small>(ISBN 2-262-02569-X)</small>
** Albert Lecoy de La Marche, , Paris, Ancienne maison Quentin, <abbr>coll.</abbr> „ Bibliothèque d'histoire illustrée “,‎ 1886, 205 <abbr>p.</abbr> <small>(lire en ligne)</small>
** Albert Lecoy de La Marche, , Tours, Mame & fils,‎ 1900 (<abbr>réimpr.</abbr> 1888, 1889, 1891, 1894, 1900, 1905, 1924) (<abbr>1<sup>re</sup></abbr> <abbr>éd.</abbr> 1887) <small>(noticeBnF n<sup>o</sup> FRBNF34021559, lire en ligne)</small>, <abbr>chap.</abbr> XVII („ L’industrie et le commerce sous Saint Louis “), <small>pp.</small> <small>[214]</small>, <small>[p. 336]</small>
<small>[p. 214]</small> : „ Il prit part également à la condamnation du Talmud, dont les livres furent brûlés par ordre du pape, avec le concours du roi. “
<small>[p. 336]</small> : „ On ne peut entendre autrement cette anecdote, si l’on a quelque bonne foi ; car sans cela elle serait en contradiction flagrante avec le caractère de saint Louis et avec ses procédés réels à l’égard des juifs [...] les contraignant de payer le double du cens dû par les étrangers ordinaires ou les aubaines, et à porter sur leurs habits un signe distinctif : une rouelle d’étoile de couleur différente. “ [...] „ L’ordonnance de 1254, pour la réformation générale du royaume, renouvelle l’interdiction des trafics illicites, familiers aux disciples de Moïse, de leurs blasphèmes, de leurs sortilèges, de leurs livres hétérodoxes, comme le Talmud, leur enjoint, sous peine de bannissement, de vivre du travail de leurs mains ou d’un commerce ordinaire (''de laboribus manuum suarum vel de negociationibus sine terminis vel usuris'') “

** Jacques Le Goff, , Éditions Complexe, <abbr>coll.</abbr> „ Annales. Histoire, Sciences Sociales “,‎ 2001, 477 <abbr>p.</abbr> <small>(lire en ligne)</small>
** Georges Minois, , Éditions Louis Audibert,‎ 14 octobre 2005, 569 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 978-2-84749-061-9)</small>.
** Roland Mousnier, , Puf,‎ 1982, 245 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 2-13-037331-3, lire en ligne)</small>
** Hervé Pinoteau, , Éditions du Gui,‎ 2005, 240 p. ISBN 2-9517417-4-X
** Jean Richard, , <abbr>coll.</abbr> ''Journal des savants'',‎ 1988, 217 <abbr>p.</abbr> <small>(lire en ligne)</small>
** René François Rohrbacher, , Paris, Gaume Frères,‎ 1858 <small>(OCLC 186815, lire en ligne)</small>.
** Natalis de Wailly, , <abbr>t.</abbr> 27, Paris, <abbr>coll.</abbr> „ Bibliothèque de l'École des chartes “,‎ 1886, <abbr>[PDF]</abbr> Persée<small>(DOI 10.3406/bec.1866.446057, lire en ligne)</small>, pp. 105 – 127

** Louis Carolus-Barré, „ , ''Revue d'histoire de l'Église de France'', <abbr>vol.</abbr> 57, <abbr>n<sup>o</sup></abbr> 158,‎ 1971.
** Alain Erlande-Brandenburg, , Paris, Les Éditions du Huitième Jour,‎ 2004, 114 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 978-2-914119-35-1)</small>
** Laurence de Finance, , Paris, Éditions du Patrimoine, Centre des monuments nationaux,‎ 1999, 64 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 2-85822-317-3, ISSN 1159 – 1722, noticeBnF n<sup>o</sup> FRBNF37049439)</small>
** Palémon Glorieux, , Paris, Vrin, <abbr>coll.</abbr> „ Études de philosophie médiévale “,‎ 1966, 348 <abbr>p.</abbr><small>(ISBN 978-2-7116-0303-9)</small>
** Jean-Michel Leniaud et Françoise Perrot, , Paris, Éditions du Patrimoine, Centre des monuments nationaux,‎ 2007, 213 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 978-2-85822-920-8, notice BnFn<sup>o</sup> FRBNF41108769)</small>
** Béatrice Philippe (auteur), Annie Kriegel (collaboratrice) et Daniel Roche (postface) (<abbr>préf.</abbr> Pierre Emmanuel), , Bruxelles, Paris, éditions Complexe <small>(OCLC 38242827)</small>, puis Hachette <small>(OCLC 610336465)</small>, <abbr>coll.</abbr> „ Bibliothèque complexe “,‎ 1997, <abbr>3<sup>e</sup></abbr> <abbr>éd.</abbr> (<abbr>1<sup>re</sup></abbr> <abbr>éd.</abbr> 1979 c/o éditions Montalba <small>(OCLC6303565)</small>, 1981 <small>(notice BnF <abbr>n<sup>o</sup></abbr> FRBNF34670216b)</small>), édition revue et augmentée, 471 <abbr>p.</abbr> <small>(notice BnF n<sup>o</sup> FRBNF37173124, lire en ligne)</small>, De l'an mille à l'expulsion de 1394, ''L'étau juridique'', pp. 47, 48, 49. [''Le procès du Talmud''], 431 [''Chronologie'']
** Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 1987 (ISBN 9782213647821)
** Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 1990 (ISBN 9782213647838)
** Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 2003 (ISBN 2213614865)
** Zina Weygand (<abbr>préf.</abbr> Alain Corbin), , éditions Créaphis,‎ 2003, texte remanié à partir d'une thèse de doctorat en histoire à l'université Paris-Sorbonne en 1998 ; titre original de soutenance : „ La cécité et les aveugles dans la société française : représentations et institutions du Moyen âge aux premières années du <abbr>XIX<sup>e</sup></abbr> siècle “, 374 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 9782913610255, notice BnF n<sup>o</sup> FRBNF39031803)</small>
** (<abbr>en</abbr>) {{икона|en}} Jennifer R. Davis, ''Journal of Interdisciplinary History'', The Massachusetts Institute of Technology, <abbr>vol.</abbr> 41, <abbr>n<sup>o</sup></abbr> 2,‎ automne 2010, <abbr>p.</abbr> 209 – 225 <small>(ISSN 0022 – 1953, DOI 10.1162/JINH_a_00050)</small>
** Louis Isidore Nachet (avocat), , Paris, Landois et Bigot,‎ 1830 (<abbr>réimpr.</abbr> 1833, 1838, 1846), ouvrage couronné par la Société de la morale chrétienne <small>(OCLC 555763669, notice BnF n<sup>o</sup> FRBNF36341901, lire en ligne)</small>, En France, <abbr>chap.</abbr> XI („ Des Juifs “), pp. 12, 19, 127 – 131, 209
** Гарро, А. [http://depositfiles.com/en/files/9a2tw1t6v Людовик Святой и его королевство]. СПб., 2002.

{{пост начало}}
{{пост|[[крал на Франция]]|[[1226]]|[[1270]]|[[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]|[[Филип III (Франция)|Филип III]]}}
{{пост край}}
{{Капетинги}}

{{СОРТКАТ:Луи 09}}
[[Категория:Крале на Франция]]
[[Категория:Капетинги]]
[[Категория:Християнски светци от XIII век]]
[[Категория:Англикански светци]]
[[Категория:Хора от Ил дьо Франс]]