Преглед на кода на Сицилианско кралство

{{Историческа държава
|официално-име-бг        = Сицилианско кралство
|официално-име           =Regnum Siciliae 
|кратко-име              = Сицилианско кралство
|статут                  = 
|знаме                   = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg
|герб                    = Coat of Arms SICILY.svg
|местоположение          = Kingdom of Sicily 1154.svg
|местоположение-лег      = Сицилианското кралство.
|начало                  = [[1130]]
|край                    = [[1816]]
|континент               =
|столица                 = [[Палермо]] (1130 – 1816)
|езици                   = [[Латински език|латински]] (1130-1816), [[Сицилиански език|сицилиански]] (ок.1230-1523), [[италиански език|италиански]] (ок.1523-1816)
|управление              = [[Парламентарна монархия]]
|династия                = [[Отвили]]<br>[[Хоенщауфен]]<br>[[Анжуйска династия]]<br>[[Арагонска династия]] (клонː [[Дом Барселона]])<br>[[Династия Трастамара]]<br>[[Испански Бурбони]] (клонː [[Неаполитански Бурбони]])<br>[[Хабсбурги]]<br>[[Савойска династия]]
|длъжност1               = Крал
|управляващ_длъжност1    = [[Рожер II (Сицилия)|Рожер II]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1    = 1130 – 1154
|управляващ_длъжност1a   = [[Шарл I Анжуйски]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a  = 1266 – 1282
|управляващ_длъжност1b   = [[Фердинанд I (Двете Сицилии)|Фердинанд I на двете Сицилии]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1b  = 1759 – 1816
|епоха-вид               = 
|събития                 = Коронация на Рожер II
|събитие-дати            = 1130
|събития2                = [[Сицилианска вечерня]]
|събитие-дати2           = 1282
|събития3                = [[Кралство на двете Сицилии]]
|събитие-дати3           = 1816
|валута                  = [[сицилианска пиастра]], златна онция, тарѝ, грано, пичоло
|p1                      = [[Графство Сицилия]]
|flag_p1                 = Coat of Arms of Roger I of Sicily.svg
|s1                      = Кралство на двете Сицилии
|flag_s1                 = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg
|днес_част               = {{Италия}}<br/>{{Малта}}<br/>{{Тунис}}<br/>{{Либия}}<br/>{{Гърция}}
|бележки                 = 
|неофициален-език=сицилиански, италиански, галосикулийски, език ойл, нормаски, албански, средногръцки|p2=Херцогство [[Апулия и Калабрия]]|p3=[[Херцогство Неапол]]|p4=[[Херцогство Амалфи]]|p5=[[Херцогство Гаета]]|p6=[[Херцогство Соренто]]|p7=[[Княжество Капуа]]|p8=[[Херцогство Сполето]]|flag_p2=Coat of Arms of Robert Guiscard.svg|flag_p3=Banner of the Empire of Trebizond.svg|flag_p4=Flag of the Republic of Amalfi.svg|flag_p5=Flag of Gaeta (10th century).svg|flag_p6=Stemma del Ducato di Sorrento.png|език=}}

'''Сицилианското кралство''', известно още и като '''Кралство Сицилия''' ''(''на средновековен [[латински]]: ''Regnum Siciliae или Sicilie;'' на [[италиански език|италиански]]: ''Regno di Sicilia;'' на [[Сицилия|сицилиански]]: ''Regnu di Sicilia''), е [[Стари италиански държави|стара италианска държава]] в южната част на днешна [[Италия]], основана от [[нормани]]те на [[Рожер II (Сицилия)|Рожер II]] през [[1130]] г. и съществувала до [[1816]] г. (до създаването на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]]).

Кралство Сицилия обхваща остров [[Сицилия]] и цяла Южна Италия до [[1530]] г., включително и островите [[Малта]] и [[Гозо]]. До [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]] ([[1282]] г.) се нарича '''Кралство Апулия и Сицилия'''. 

== История ==
{{Основна|История на Сицилианското кралство}}

Вследствие на брожението в Сицилия през 1282 г. континенталната част на Кралство Сицилия се отделя [[политика|политически]] в [[Кралство Неапол]] под управлението на [[Сицилиански Анжуйци|Сицилианските Анжуйци]]. След [[1302]] г. островното кралство е наричано и ''[[Кралство Тринакрия]]'', тъй като островът е разделен на три ({{lang|it|от=на|Valle di Mazzara, Valle di Demona, Valle di Noto}}). Името се свързва и с митичния остров ''Thrinacia'' (Θρινακίη from θρῖναξ „[[тризъбец]]“), споменат от [[Омир]] в „[[Одисея]]“ като острова на добитъка на [[Хелиос]]. През [[Елинистическа епоха|Елинистичната епоха]] то се интерпретира като ''Trinakria'' (Τρινακρία, "[остров] с три носа").<ref>
„Θρινακίη“ in Henry George Liddell. Robert Scott. A Greek-English Lexicon. revised and augmented throughout by. Sir Henry Stuart Jones. with the assistance of. Roderick McKenzie. Oxford. Clarendon Press. 1940. {{lang|en}}</ref> Оттогава сицилианското кралство е васално последователно на [[Кралство Арагон|Арагон]], [[Испания]] и [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]].

До края на XVIII век Кралство Неапол, Кралство Сицилия и Кралство Испания се намират в [[лична уния]] под властта на испанските крале от [[Хабсбурги]]те.

През [[1816]] г. Кралство Сицилия се слива отново с [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] в [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], а през [[1861]] г. последното влиза в състава на обединеното [[Кралство Италия]].

== Икономика ==
Голямото плодородие на земята кара нормандските крале да доведат заселници от съседни региони или да преселят фермери в райони, където е необходимо обработване на земята. Това води до увеличаване на селскостопанската продукция. Основните източници на богатство за Кралство Сицилия по това време са неговите морски градове, най-важните от които са древните пристанищни градове [[Неапол]] и близкият му аналог [[Амалфи]], от които се изнасят местни продукти. Основният износ е [[твърда пшеница]], с други износи, включително [[Орех (плод)|ядки]], [[Дървен строителен материал|дървен материал]], [[масло]], бекон, [[сирене]], кожи, [[Кълчища|коноп]], [[канабис]] и [[Текстил|платове]].<ref name="nrki">{{Cite book|last=Donald Matthew|title=The Norman Kingdom of Sicily|url=https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt|year=1992|publisher=[[Cambridge University Press]]|isbn=0-521-26911-3|pages=[https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt/page/4 4]–6, 71–74, 86–92, 285, 286, 304}}</ref> Зърното и другите сухи продукти се измерват в салми, което е еквивалентно на 275,08 литра в западната част на кралството и 300,3 литра в източната. Салмата се дели на 16 тумоли. Един тумол е еквивалентен на 17 193 [[Литър|литра]]. Теглото се измерва в кантари. Едно кантаро е еквивалентно на 79,35 kg и е разделена на сто ротоли. Платът се измерва в кани. Една кана е 2,06 метра дължина.<ref name="jws">{{Cite book|last=N. Zeldes|title=The Former Jews of This Kingdom: Sicilian Converts After the Expulsion, 1492–1516|year=2003|publisher=BRILL|isbn=90-04-12898-0|pages=5, 69, 296–97}}</ref> До края на 12 век [[Месина]] се превръща в един от водещите търговски градове на кралството.

Под управлението на кралството продуктите на Сицилия отиват в много различни земи. Сред тях са [[Генуезка република|Генуа]], [[Република Пиза|Пиза]], [[Византийска империя|Византийската империя]] и [[Египет]]. В течение на 12 век Сицилия се превръща във важен източник на суровини за северноиталианските градове като Генуа. С течение на вековете обаче тази икономическа връзка става по-малко изгодна за Сицилия и някои съвременни учени виждат връзката като определено експлоататорска.<ref>Henri Bresc (в ''Un monde mediteranéen'') твърди, че Сицилия е била превърната в селскостопански сателит за по-богатите северноиталиански, градове и вижда сицилианския народ като ранен пролетариат</ref> Освен това много учени смятат, че Сицилия изпада в упадък през [[Късно средновековие|Късното средновековие]], въпреки че не са съгласни кога  настъпва този упадък. Клифърд Бакман твърди, че е грешка да се разглежда икономическата история на Сицилия от гледна точка на жертвата, и твърди, че упадъкът наистина е започнал през втората част от управлението на Фридрих III, за разлика от по-ранните учени, които вярват, че упадъкът на Сицилия е настъпил в по-рано.<ref>Backman, ''The Decline and Fall of Medieval Sicily,'' 1995.</ref> Докато по-ранните учени виждат [[Късно средновековие|късносредновековна]] Сицилия в непрекъснат упадък, Стивън Епщайн твърди, че сицилианското общество преживява нещо като възраждане през 15 век.<ref>Epstein, ''An Island for Itself: Economic Development and Social Change in Late Medieval Sicily,'' (2003).</ref>

Различни договори с Генуа осигуряват и укрепват търговската мощ на Сицилия.<ref name="nrki2">{{Cite book|last=Donald Matthew|title=The Norman Kingdom of Sicily|url=https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt|year=1992|publisher=[[Cambridge University Press]]|isbn=0-521-26911-3|pages=[https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt/page/4 4]–6, 71–74, 86–92, 285, 286, 304}}</ref>

Феодализацията на обществото по време на управлението на [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] намалява кралското богатство и хазна. Зависимостта на Анжуйците от северноиталианската търговия и финансирането от [[Флоренция|флорентински]] банкери са основните фактори, довели до упадъка на икономиката на кралството.<ref name="samkel">{{Cite book|last=Samantha Kelly|title=The New Solomon: Robert of Naples (1309–1343) and Fourteenth-Century Kingship|year=2003|publisher=BRILL|isbn=90-04-12945-6|page=134}}</ref> Продължаването на икономическия упадък, съчетано с нарастването на населението и [[урбанизация]]та води до намаляване на аграрното производство.

През 19 век една трета от наличните култури се отглеждат с остарели методи, което изостря проблема. В по-късния период на испанското управление търговската система също е неефективна в сравнение с предишни периоди поради високите данъци върху износа и монополизиращите корпорации, които имат пълен контрол върху цените.<ref>{{Cite book|last=Desmond Gregory|title=Sicily: The Insecure Base: A History of the British Occupation of Sicily, 1806–1815|url=https://archive.org/details/sicilyinsecureba0000greg|year=1988|publisher=Fairleigh Dickinson Univ Press|isbn=0-8386-3306-4|page=[https://archive.org/details/sicilyinsecureba0000greg/page/35 35]}}</ref>

== Валута ==
[[Файл:Augustale.jpg|alt=A gold coin, which depicts the bust of a man and an eagle|дясно|мини|Пример за месинско августале]]
Нормандските крале през 12 век използват тарѝ, използван в Сицилия от 913 г. като основна монета. Едно тарѝ тежи около един грам и е {{Дроб|16|1|3}} карата злато. [[Араби|Арабският]] [[динар]] струва четири тари, а [[Византийска империя|византийският]] [[солид]] – шест.<ref name="nrki3">{{Cite book|last=Donald Matthew|title=The Norman Kingdom of Sicily|url=https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt|year=1992|publisher=[[Cambridge University Press]]|isbn=0-521-26911-3|pages=[https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt/page/4 4]–6, 71–74, 86–92, 285, 286, 304}}</ref> В кралството една онца е еквивалентна на тридесет тарѝ или пет флорина. Едно тарѝ е на стойност двадесет грани. Една грана се равнява на шест денари. След 1140 г. циркулацията на медната монета ромезина спира и тя е заменена от фолари. Двадесет и четири фолара са еквивалентни на един византийски милиаресион .

След като побеждава тунизийците през 1231 г., крал [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих I]] сече августалис. Изсечена е от {{Дроб|21|1|2}} карата и с тегло 5,28 грама.<ref name="pogo2">{{Cite book|last=Peter L. Bernstein|title=The power of gold: the history of an obsession|url=https://archive.org/details/powerofgoldhisto00bern/page/90|year=2000|publisher=John Wiley and Sons|isbn=0-471-25210-7|page=[https://archive.org/details/powerofgoldhisto00bern/page/90 90]}}</ref> През 1490 г. триумфите са изсечени в Сицилия. Те са еквивалентни на [[Венецианска република|венецианския]] [[дукат]]. Един триумф е на стойност {{Дроб|11|1|2}} аквила. Една аквила е на стойност двадесет грани. При сделките се използват предимно тарѝ и пичули.<ref name="jws3">{{Cite book|last=N. Zeldes|title=The Former Jews of This Kingdom: Sicilian Converts After the Expulsion, 1492–1516|year=2003|publisher=BRILL|isbn=90-04-12898-0|pages=5, 69, 296–97}}</ref>

== Религия ==
По време на нормандското царуване в Кралство Сицилия съжителстват няколко различни религиозни общности. Те включват [[Католическа църква|римокатолици]], [[Източнокатолически църкви|източни католици]], [[Ислям|мюсюлмани]] и [[Юдаизъм|евреи]]. Въпреки че местните религиозни практики не са прекъснати, фактът че римокатолиците са на власт, има тенденция да благоприятства Римокатолицизма. Епископите от гръцкия обред са задължени да признаят претенциите на Латинската църква в Сицилия, докато мюсюлманските общности повече не са управлявани от местни [[емир]]и. Гръцкоговорещите християни, латински християни и мюсюлмани си взаимодействат редовно и са въвлечени в живота на другите, икономически, езиково и културно. Някои се женят. Католиците, живеещи в арабскоговореща област, могат да приемат арабски или дори мюсюлмански имена.<ref>Metcalfe, Alex. ''Muslims and Christians in Norman Sicily: Arabic Speakers and the End of Islam'' (2003).</ref> В много градове всяка религиозна общност има свой административен и съдебен ред. В [[Палермо]] на мюсюлманите е позволено публично да призовават за молитва в джамиите и правните им проблеми са уредени от [[Кадия|кадии]] – съдии, които отсъждат в съответствие с ислямския закон.<ref name="nrki4">{{Cite book|last=Donald Matthew|title=The Norman Kingdom of Sicily|url=https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt|year=1992|publisher=[[Cambridge University Press]]|isbn=0-521-26911-3|pages=[https://archive.org/details/normankingdomofs0000matt/page/4 4]–6, 71–74, 86–92, 285, 286, 304}}</ref> От 12 век Кралство Сицилия признава [[Християнство|християнството]] за [[държавна религия]].<ref>{{Cite book|last=Gwynne-Timothy|first=John|title=People and power in an age of upheavel, 1919 to the present|date=1970|publisher=University of California Press|isbn=9789733203162|page=41|quote=}}</ref>

След установяването на властта на [[Хоенщауфен|Хохенщауфен]] латино- и гръкоговорещите католици запазват своите привилегии, но мюсюлманското население е все по-потискано. Заселването на италианци, докарани от Северна Италия (които искат мюсюлманска собственост) кара много мюсюлмански общности да се разбунтуват или да се преселят в планинските райони на Сицилия.<ref name=":02">The best discussion of the fate of Sicilian Muslims can be found in Julie Taylor, ''Muslims in Medieval Italy: The Colony at Lucera'' (2003), but is also discussed in Alex Metcalfe, ''The Muslims of Medieval Italy'' (2009).</ref> Тези бунтове водят до някои актове на насилие и евентуално депортиране на мюсюлманите, което започва при [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. В крайна сметка правителството премества цялото мюсюлманско население в [[Лучера]] в [[Пулия]] и в [[Джирифалко]] в [[Калабрия]], където плащат данъци и служат като земеделски работници, занаятчии и [[Арбалет|арбалетчици]] в полза на краля. Колонията в Лучера е окончателно разпусната през 14 век при [[Шарл II Анжуйски]] и много от жителите ѝ са продадени в робство.<ref name=":02" /> Еврейската общност е прогонена след установяването на Испанската инквизиция от 1493 до 1513 г. в Сицилия. Останалите евреи постепенно се асимилират и повечето от тях приемат римокатолицизма.<ref name="jws2">{{Cite book|last=N. Zeldes|title=The Former Jews of This Kingdom: Sicilian Converts After the Expulsion, 1492–1516|year=2003|publisher=BRILL|isbn=90-04-12898-0|pages=5, 69, 296–97}}</ref>

== Население ==
По време на управлението на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] (1198-1250) кралството има население от около 2,5 милиона души.<ref name="crus">{{Cite book|last=Kenneth M. Setton|title=A History of the Crusades, Volume V: The Impact of the Crusades on the Near East|year=1985|publisher=University of Wisconsin Press|isbn=0-299-09144-9|page=313}}</ref> По време на епохата на [[Хоенщауфен]] кралството има 3 града с население над 20 000 всеки.<ref name="linabs">{{Cite book|last=Perry Anderson|title=Lineages of the Absolutist State|year=1984|publisher=Verso|isbn=0-86091-710-X|page=146}}</ref> След загубата на северните провинции през 1282 г. по време на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]] и няколко природни бедствия като изригването на Етна през 1669 г., населението на Кралство Сицилия намалява.<ref name="fromr">{{Cite book|last=Danforth Prince|title=Frommer's Sicily|year=2007|publisher=Frommer's|isbn=978-0-470-10056-1|page=314}}</ref> През 1803 г. населението на кралството е 1 656 000 души.<ref name="twocom">{{Cite book|last=Jedidiah Morse|title=A Compendious and Complete System of Modern Geography: or, A View of the Present State of the World.|publisher=Thomas and Andrews|page=503}}</ref> Главните градове на Кралството по това време са [[Палермо]], [[Катания]], [[Месина]], [[Модика]] и [[Сиракуза]].<ref name="twocom" />

== Вижте също ==
* [[Кралство на двете Сицилии]]
* [[Две Сицилии]]
* [[Списък на тираните на Сицилия]]
* [[Списък на владетелите на Сицилия]]
* [[История на Сицилия]]
* [[Неаполитанско кралство]]
* [[Кралство Арагон]]

== Литература ==
* Backman, C. R. ''The Decline and Fall of Medieval Sicily: Politics, Religion, and Economy in The Reign of Frederick III'', 1296 – 1337. Cambridge: Cambridge University Press, 1995.
* Норвич, Д. ''Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание: 1016 – 1130 гг''. М., Центрополиграф, 2005.
* Норвич, Д. Рассвет и закат ''Сицилийского королевства. Нормандцы в Сицилии: 1130 – 1194 гг.'' М., Центрополиграф, 2005.
* Рансимен, С. ''Сицилийская вечерня: История Средиземноморья в XIII веке''. СПб., Евразия, 2007.
* Dreher, M. ''Das antike Sizilien''. Muenchen, Beck, 2008 ((Beck'sche Reihe, 2437).
* Гагова, Кр. ''Кралската идеология на Роже ІІ (от коронацията до законите от Ариано)''. – В: Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946 – 1998). Съст. Красимира Гагова. Ред. Красимира Гагова и Александър Николов. С., 2011, 122 – 139.
* Indro Montanelli e Roberto Gervaso, ''L'Italia dei secoli d'oro. Il Medio Evo dal 1250 al 1492'', в Storia d'Italia, Milano, Rizzoli Editore, 1967
* Benito Li Vigni, ''Il viceré: Domenico Caracciolo, un riformatore nella Sicilia del Settecento'', Napoli, Tullio Pironti, 1992
* Harold Acton, ''I Borboni di Napoli (1734-1825)'', Firenze, Giunti Editore, 1997
* Santi Correnti, ''Storia della Sicilia'', Roma, Newton & Compton, 1999
* Franco Cardini e Marina Montesano, ''Storia medievale'', Firenze, Le Monnier Università/Storia, 2006
* Domenico Ligresti, ''Sicilia aperta, secoli XV-XVII. Mobilità di uomini e di idee'', Palermo, Associazione Mediterranea, 2006
* Valentina Favarò, ''La modernizzazione militare nella Sicilia di Filippo II'', Palermo, Associazione Mediterranea, 2009
* Salvatore Agati, ''Carlo V e la Sicilia. Tra guerre, rivolte, fede e ragion di Stato'', Catania, Giuseppe Maimone Editore, 2009
* Hubert Houben, ''Federico II. Imperatore, uomo, mito'', Bologna, il Mulino, 2009
* Enrico Mazzarese Fardella, ''Aspetti dell'organizzazione amministrativa dello stato normanno-svevo'', Giuffrè, 1966
* ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/regno-di-sicilia/ Sicilia, Regno di]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italianaь
* Giuseppe Galasso, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/regno-di-sicilia_(Federiciana)/ SICILIA, REGNO DI]'', в Federiciana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005
* ''[https://www.britannica.com/place/Kingdom-of-Sicily Kingdom of Sicily]'', в Enciclopedia Britannica

== Обяснителни бележки ==
<references group="N"/>

== Бележки ==
<references />

{{Превод от 2|en|Kingdom of Sicily|it|Regno di Sicilia|1219501157|138820691}}
{{Портал|История|Италия}}
[[Категория:Исторически държави в Европа]]
[[Категория:История на Италия]]
[[Категория:История на Сицилия]]