Направо към съдържанието

Ћ: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: pl:Ћ
 
(Не са показани 29 междинни версии от 18 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{Кутия Кирилица|
{{Кутия кирилска буква
Начало=Кирилска буква Ћ|
|Начало=Кирилска буква Ћ
Картинка=[[Image:Cyrillic_letter_Tshe.svg|120px]]
|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Tshe - uppercase and lowercase.svg|150px]]
}}
|цифра=
|uuc=040B
|ulc=045B}}


'''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се ''чьъ'' и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава глухия алвеоло-палатален африкатен звук {{IPA|/ʨ/}} ([чь]).
'''Ћ''', '''ћ''' е [[буква]] от [[сръбска азбука|сръбската кирилска азбука]]. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава [[беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук]] {{IPA|/ʨ/}} ([ч<sup>ь</sup>]).


В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Картинка:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-та по ред в глаголическата азбука и има цифрова стойност 30. Нарича се ''дервъ'' или ''ћьрвь''. Специалистите не са единодушни както точно означава названието и&#768;. Според някои то произлиза от "грива", което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Картинка:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).
В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Файл:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Файл:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).


Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г']), {{IPA|/dʲ/}} ([д']) и [[африката]]та {{IPA|/dʑ/}} ([дж']). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките глухи звукове {{IPA|/tʲ/}} [т'] и {{IPA|/tɕ/}} [ч']. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.
Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г<sup>ь</sup>]), {{IPA|/dʲ/}} ([д<sup>ь</sup>]) и [[африкат]]а {{IPA|/dʑ/}} ([дж<sup>ь</sup>]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни {{IPA|/tʲ/}} [т<sup>ь</sup>] и {{IPA|/tɕ/}} [ч<sup>ь</sup>]. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.


Произходът както на глаголическата ''дервъ'', така и на кирилската буква '''Ћ''' е неясно.
Произходът както на глаголическата ''дервъ'', така и на кирилската буква '''Ћ''' е неясен.
Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешният си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква '''Ѣ'''.


Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, {{кирилица|[[Ят|Ѣ]]}}.
В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повторя пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната и&#768; част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара реформаторът на сръбския език [[Вук Караджич]] да смята че буквата '''Ћ''' е [[Лигатура (типография)|лигатура]] и произлиза от слятото изписаване на '''Т''' и '''Ь'''. До реформите на Вук Караджич '''Ћ''' е използвана и за означаване на звънката африката {{IPA|dʑ}} ([дж']). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук '''[[Ђ|Ђ (джьъ)]]''', която наподобява '''Ћ'''.

В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повтаря пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език [[Вук Караджич]] да смята че буквата '''Ћ''' е [[Лигатура (типография)|лигатура]] и произлиза от слятото изписване на '''Т''' и '''Ь'''. До промените на Вук Караджич '''Ћ''' е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) {{IPA|//}} ([дж<sup>ь</sup>]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – '''[[Ђ]]''', която наподобява по външен вид '''Ћ'''.


== Кодове ==
== Кодове ==
Ред 23: Ред 27:
| |[[Малка буква|малка]]||1115||045b||002133||0000010001011011
| |[[Малка буква|малка]]||1115||045b||002133||0000010001011011
|-
|-
|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO&nbsp;8859-5]]||голяма||171||ab||253||0010101011
|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO 8859 – 5]]||голяма||171||ab||253||0010101011
|-
|-
| |малка||251||fb||373||0011111011
| |малка||251||fb||373||0011111011
|-
|-
|rowspan=2|[[Windows 1251|Windows&nbsp;1251]]||голяма||142||8e||216||0010001110
|rowspan=2|[[Windows 1251]]||голяма||142||8e||216||0010001110
|-
|-
| малка||158||9e||236||0010011110
| малка||158||9e||236||0010011110
Ред 38: Ред 42:
* [[константа на Дирак]] (редуцирована [[константа на Планк]]) <math>\hbar.</math>
* [[константа на Дирак]] (редуцирована [[константа на Планк]]) <math>\hbar.</math>


{{Кутия Кирилица}}
[[Категория:Кирилски букви|Ч]]


[[Категория:Кирилски букви|Ч]]
[[br:Ћ (lizherenn)]]
[[Категория:Сръбска азбука]]
[[de:Ћ]]
[[en:Tshe]]
[[et:Ћ]]
[[fi:Ћ]]
[[it:Ћ]]
[[ja:Ћ]]
[[ka:Ћ]]
[[mk:Ћ (Кирилица)]]
[[nl:Ћ]]
[[no:Ћ]]
[[pl:Ћ]]
[[pt:Ћ]]
[[ru:Ћ (кириллица)]]
[[sl:Ћ]]
[[sr:Ћ (ћириличко)]]
[[th:Ћ]]
[[zh:Ћ]]

Текуща версия към 13:51, 27 март 2022

Кирилска буква Ћ
Уникод (hex)
Главна: U+040B
Mалка: U+045B

Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук /ʨ/ ([чь]).

В старобългарския език буквата Ћ съществува само в глаголицата и изглежда така . Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието чрьвь на буквата (Ч).

Кирилската буква Ћ възниква през 12 век и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между /gʲ/ ([гь]), /dʲ/ ([дь]) и африката /dʑ/ ([джь]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни /tʲ/ь] и /tɕ/ь]. В босанчицата се използва за означаването дори и на звука /j/ ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.

Произходът както на глаголическата дервъ, така и на кирилската буква Ћ е неясен.

Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, Ѣ.

В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква ћ повтаря пропорциите на буквата ѣ, но главната буква Ћ се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език Вук Караджич да смята че буквата Ћ е лигатура и произлиза от слятото изписване на Т и Ь. До промените на Вук Караджич Ћ е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) /dʑ/ ([джь]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – Ђ, която наподобява по външен вид Ћ.

кодова таблица буква десетично шестнадесетично осмично двочино
Уникод главна 1035 040b 002013 0000010000001011
малка 1115 045b 002133 0000010001011011
ISO 8859 – 5 голяма 171 ab 253 0010101011
малка 251 fb 373 0011111011
Windows 1251 голяма 142 8e 216 0010001110
малка 158 9e 236 0010011110

HTML кодовете са: &#1035; или &#x40b; за главно Ћ и &#1115; или &#x45b; за малко ћ.