Направо към съдържанието

Максимилиян Киров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + категории
TedMBot (беседа | приноси)
 
(Не са показани 17 междинни версии от 10 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Максимилиян Киров
| име = Максимилиян Киров
| портрет = dot.png
| категория = художник
| портрет-описание =
| описание = български изкуствовед
| px =
| портрет =
| описание = български изкуствовед
| портрет-описание =
| роден-дата = [[7 април]] [[1930]]
| роден-място = [[София]], [[Царство България]]
| роден-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-дата = [[22 юли]] [[2003]]
| починал-място = София, [[България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = художник
| починал-години = 73
| област = [[Изкуствознание]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в = [[Институт за изкуствознание]] към [[БАН]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Художник
| категория = художник
| период =
| стил =
| учител = проф. [[Александър Поплилов]]
| академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Н. Павлович“]]
| направление = [[плакат]]
| патрон =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди =
}}
}}
}}


'''Максимилиян Лазаров Киров''' е български [[художник]] и [[изкуствознание|изкуствовед]], работи основно в областта на [[художествена критика|художествената критика]]. Третира актуални теми и проблеми на [[живопис]]та, [[графика]]та, [[илюстрация]]та и [[плакат]]а. От 1990 година до смъртта си е директор на софийската [[художествена галерия]] „Витоша“.
'''Максимилиян Лазаров Киров''' е български [[художник]] и [[изкуствознание|изкуствовед]], работи основно в областта на [[художествена критика|художествената критика]]. Третира актуални теми и проблеми на [[живопис]]та, [[Графика (изобразително изкуство)|графиката]], [[илюстрация]]та и [[плакат]]а. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската [[художествена галерия]] „Витоша“.


== Биография ==
== Биография ==
През 1956 година Максимилиян Киров завършва класа на проф. [[Александър Поплилов]] в специалност „Плакат“ в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]]. През 1959 година специализира в [[Париж]] [[история на изобразителното изкуство]].
През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. [[Александър Поплилов]] в специалност „Плакат“ в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]]. През 1959 г. специализира в [[Париж]] [[история на изобразителното изкуство]].


След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „[[Наука и изкуство]]“. След спечелен конкурс през 1961 година става [[научен сътрудник]] в [[Институт за изкуствознание|Института за изкуствознание]] към БАН. През 1977 година Киров става [[Кандидат на науките|кандидат]] на изкуствознанието. През 1986 година е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към [[Министерство на културата|Министерството на културата]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2003/07/23/art/s3790_2.htm „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров], в. „Стандарт“, 23 юли 2003.</ref>
След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „[[Наука и изкуство]]“. След спечелен конкурс през 1961 г. става [[научен сътрудник]] в [[Институт за изкуствознание|Института за изкуствознание]] към [[БАН]]. През 1977 г. Киров става [[Кандидат на науките|кандидат]] на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към [[Министерство на културата|Министерството на културата]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2003/07/23/art/s3790_2.htm „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160306023816/http://paper.standartnews.com/archive/2003/07/23/art/s3790_2.htm |date=2016-03-06 }}, в „Стандарт“, 23 юли 2003 г.</ref>


Сътрудничи на периодичния печат с [[карикатура|карикатури]], илюстрации и [[рисунка|рисунки]] от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като [[Иван Георгиев-Рембранд]] и [[Борис Стефчев]].<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=91833 „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“], в. „Стандарт“, 23 юли 2003.</ref>
Сътрудничи на периодичния печат с [[карикатура|карикатури]], илюстрации и [[рисунка|рисунки]] от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като [[Иван Георгиев – Рембранда|Иван Георгиев – Рембранд]] и [[Борис Стефчев]].<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=91833 „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305195401/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=91833 |date=2016-03-05 }}, в „Стандарт“, 23 юли 2003.</ref>


== Библиография ==
== Библиография ==
Автор е на множество публикации, сред които:
Автор е на множество публикации, сред които:
* 1967 „[[Никола Терзиев]]“ (монографичен албум),
* 1967 „[[Никола Терзиев]]“ (монографичен албум),
* 1967 „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
* 1967 „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
* 1967 „Изкуство и народ“,
* 1967 „Изкуство и народ“,
* 1967 „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
* 1967 „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
* 1972 „Изобразително и приложно изкуство“,
* 1972 „Изобразително и приложно изкуство“,
* 1986 „Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986“ (в съавторство с [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]]),
* 1986 „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]]),
* 2001 „[[Иван Блажев]]“ (монографичен албум).
* 2001 „[[Иван Блажев]]“ (монографичен албум).


== Признание и награди ==
== Признание и награди ==
През 1967 година Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на [[Николай Райнов]].<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref>
През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на [[Николай Райнов]].<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref>


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />


{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Киров, Максимилиян}}
{{СОРТКАТ:Киров, Максимилиян}}
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български галеристи]]
[[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]

Текуща версия към 05:34, 16 май 2023

Максимилиян Киров
български изкуствовед
Роден
Починал
22 юли 2003 г. (73 г.)
София, България

Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вИнститут за изкуствознание към БАН
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Н. Павлович“
Учителипроф. Александър Поплилов
Направлениеплакат

Максимилиян Лазаров Киров е български художник и изкуствовед, работи основно в областта на художествената критика. Третира актуални теми и проблеми на живописта, графиката, илюстрацията и плаката. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската художествена галерия „Витоша“.

През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. Александър Поплилов в специалност „Плакат“ в ВИИИ „Николай Павлович“. През 1959 г. специализира в Париж история на изобразителното изкуство.

След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. След спечелен конкурс през 1961 г. става научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН. През 1977 г. Киров става кандидат на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към Министерството на културата.[1]

Сътрудничи на периодичния печат с карикатури, илюстрации и рисунки от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като Иван Георгиев – Рембранд и Борис Стефчев.[2]

Автор е на множество публикации, сред които:

  • 1967 – „Никола Терзиев“ (монографичен албум),
  • 1967 – „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
  • 1967 – „Изкуство и народ“,
  • 1967 – „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
  • 1972 – „Изобразително и приложно изкуство“,
  • 1986 – „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с Христо Стефанов),
  • 2001 – „Иван Блажев“ (монографичен албум).

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на Съюза на българските художници. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на Николай Райнов.[3]

  1. „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003 г.
  2. „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.