Иван Асен III: Разлика между версии

Иван Асен III
	Иван Асен III
български владетел
Роден	около 1259 г.
Починал	1303 г. (44 г.) Мала Азия, Турция
Управление
Период	1279 – 1280
Предшественик	Ивайло
Наследник	Георги I Тертер
Герб
Семейство
Род	Асеневци
Баща	Мицо Асен
Майка	Мария Асенина
Братя/сестри	Кира-Мария Асенина
Съпруга	Ирина Палеологина
Деца	Михаил Асен; Андроник Асен; Исак Асен; Мануил Асен; Константин Палеолог Асен; Теодора Асенина; Мария Асенина

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 14:16, 14 ноември 2023

Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен е български цар през 1279 г.

Произход и възкачване на престола

Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.

Семейството на Иван Асен III се укрива във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог узнава за смъртта на българския цар Константин Асен след въстанието на метежника Ивайло. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол.

През 1277 – 1278 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина Палеологина. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от Златната орда. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.

Царуване

С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кира-Мария за благородника Георги Тертер (бъдещ цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до Несебър, двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.

Следващи години

През 1280 – 1281 г. Иван Асен III пътува до Златната орда, стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан Ногай, където по-същото време пребивавал и неговият съперник Ивайло. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядва двамата бивши царе да бъдат екзекутирани. Ивайло е убит, а Иван Асен успява да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина Ефросина, незаконна дъщеря на византийския василевс Михаил VIII Палеолог.

Въпреки неуспеха си при татарите Иван Асен продължава да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар Георги I Тертер и новият василевс Андроник II. Според него българският цар връща обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така тогава Иван Асен се отказва от царската си титла, като остава византийски деспот до смъртта си през 1303 г. Бившият цар умира в имението си на река Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната Троя, дадено като апанаж на баща му Мицо Асен. Счита се, че търновското златно съкровище, което се е съхранявало в родовото имение е попаднало в ръцете на наемника Роже дьо Фльор, който се жени за дъщерята на Иван Асен III – Мария Асенина, след което следите му са загубени.^[1]

Брак и потомство

Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог, от която има децата:

Мария Асенина (1287 – 1314)^[2], омъжена за Роже дьо Фльор;
Теодора Палеологина Асенина, омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Фльор. Впоследствие е имала втори брак с Мануил Тагарис, византийски военачалник^[3]^[4];
Михаил Асен, титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.;
Андроник Асен, деспот на Мореа;
Исак Асен – първи брак с Теодора, дъщеря на татарския хан Абага; втори брак с неизвестна по име жена, от която има трима сина – Андроник Асен, Михаил Асен и Андрей Асен, както и дъщеря Ирина Асенина, омъжена около 1346/1351 г. за Георгиос Филантропенос, управител на Лемнос^[5]
Константин, който има син Михаил Асен, управител на Лесбос^[6]^[7];
Мануил;
Анна.

Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на XV век. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на дъщеря си Елена (омъжена за император Йоан V Палеолог) свързва българския род с редица византийски василевси.

Родословие

Мицо Асен

Иван Асен III

Асен (родоначалник на династията Асеневци)

Цар Иван Асен II

Деспот Теодор Комнин

Източници

↑ За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова .
↑ Maria Asanina
↑ Trapp, Erich (1991). „Tagaris“. In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
↑ Guilland, Rodolphe (1967). „Le Stratopédarque et le Grand statopédarque“. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507
↑ The house of Aseniden
↑ The house of Aseniden
↑ V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180

Литература

Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994.
Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.

Външни препратки

Цар Иван Асен III

Ивайло

→

цар на България (1279 – 1280)

→

Георги I Тертер

[За_дъщерята_на_Цар_Иван_–_Асен_ІІІ,_рицаря_Роже_де_Флор,_съкровището_на_тамплиерите_и_отвлечената_златна_хазна_на_ІІ_Българско_царство,_Йордан_Иванов_и_Анна_Зографова-1] За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова .

[2] Maria Asanina

[3] Trapp, Erich (1991). „Tagaris“. In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.

[4] Guilland, Rodolphe (1967). „Le Stratopédarque et le Grand statopédarque“. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507

[5] The house of Aseniden

[6] The house of Aseniden

[7] V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Личност
-{{Монарх|име=Иван Асен III
+| име-оригинал     =
-| описание=цар на България
+| категория        = монарх
-| изображение за личността=
-| описание на изображението=<small></small>
+| описание         =
+| портрет          =
-| управление=[[1279]] – [[1280]]
+| портрет-описание =
-| коронация=
+| име-рождено      =
-| обкръжение=
+| вложки           =
-| пълно име=
+{{Личност/Монарх
-| други титли=
+| категория     = монарх
-| кръщене=
+| период        = [[1279]] – [[1280]]
-| място на раждане=
+| коронация     =
-| място на смъртта=[[Мала Азия]]
+| предшественик = [[Ивайло (цар)|Ивайло]]
-| погребан=
+| наследник     = [[Георги I Тертер]]
-| предшественик=[[Ивайло (цар)|Ивайло]]
+| други титли   =
-| потомци=[[Андроник Асен]]{{Br}} Исак{{Br}} Константин{{Br}} Мануил{{Br}} [[Мария Асенина Палеологина|Мария Асенина]]{{Br}} Теодора{{Br}} Анна{{Br}} [[Михаил Асен (Византия)|Михаил Асен]]
+| религия       =
-| наследник=[[Георги I Тертер]]
+| герб          =
-| съпруга=[[Ирина Палеологина]]
+| отличия       =
-| втори брак=
+}}
-| трети брак=
-| династия=[[Асеневци]]
-| баща=[[Мицо Асен]]
-| майка=[[Мария Асенина]]
-| герб=
 }}
-'''Ива̀н Асѐн III''' или '''Иван III Асен''' е [[България|български]] [[цар]] през [[1279]].
+'''Ива̀н Асѐн III''' или '''Иван III Асен''' е [[България|български]] [[цар]] през [[1279]] г.
+== Произход и възкачване на престола ==
-Той е първородният син на цар [[Мицо Асен]]. Майка му е [[Мария Асенина]], дъщеря на [[Иван Асен II]]. Семейството на Иван Асен III се укрива във [[Византия|Византийската империя]] и живее там до [[1277]] г., когато император [[Михаил VIII Палеолог]] узнава за смъртта на българския цар [[Константин Асен]] след въстанието на метежника [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277 – 1278 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора [[Ирина Палеологина]]. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от [[Златна орда|Златната орда]]. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел. С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника [[Георги I Тертер|Георги Тертер]] (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
+Той е първородният син на цар [[Мицо Асен]]. Майка му е [[Мария Асенина]], дъщеря на [[Иван Асен II]].
+Семейството на Иван Асен III се укрива във [[Византия|Византийската империя]] и живее там до [[1277]] г., когато император [[Михаил VIII Палеолог]] узнава за смъртта на българския цар [[Константин Асен]] след въстанието на метежника [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от [[Асеневци|Асеновия род]] и има законни претенции към българския престол.
-През 1280 – 1281 г. Иван Асен III пътува до [[Златна орда|Златната орда]], стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан [[Ногай]], където по-същото време пребивавал и неговият съперник [[Ивайло]]. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядал двамата екс-царе да бъдат екзекутирани. Ивайло бил убит, а Иван Асен успял да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина – [[Ефросина Палеологина|Ефросина]], незаконна дъщеря на византийския василевс [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII Палеолог.]] Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължил да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар [[Георги I Тертер]] и новият василевс Андроник II. Според него българският цар върнал обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така, тогава Иван Асен се отказал от царската си титла, като останал византийски деспот до смъртта си през 1303 г. Бившият цар умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната [[Троя]], дадено като апанаж на баща му [[Мицо Асен]]. Счита се, че търновското златно съкровище, което се е съхранявало в родовото имение е попаднало в ръцете на наемника [[Роже дьо Флор]], който се жени за дъщерята на Иван Асен III-Мария Асенина, след което следите му са загубени.{{hrf|За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова}}
+През 1277 – 1278 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора [[Ирина Палеологина]]. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в [[Дръстър]] от изпратените от василевса наемници от [[Златна орда|Златната орда]]. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.
+== Царуване ==
+С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си [[Кира-Мария Асенина|Кира-Мария]] за благородника Георги Тертер (бъдещ цар [[Георги I Тертер]]), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на [[Търновград]] и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за [[Константинопол]] с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
+== Следващи години ==
+През 1280 – 1281 г. Иван Асен III пътува до [[Златна орда|Златната орда]], стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан [[Ногай]], където по-същото време пребивавал и неговият съперник Ивайло. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядва двамата бивши царе да бъдат екзекутирани. Ивайло е убит, а Иван Асен успява да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина [[Ефросина Палеологина|Ефросина]], незаконна дъщеря на византийския василевс [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII Палеолог.]]
+Въпреки неуспеха си при татарите Иван Асен продължава да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар Георги I Тертер и новият василевс [[Андроник II Палеолог|Андроник II]]. Според него българският цар връща обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си [[Теодор Светослав]]. Също така тогава Иван Асен се отказва от царската си титла, като остава византийски [[Деспот (титла)|деспот]] до смъртта си през 1303 г. Бившият цар умира в имението си на река [[Карамендерес|Скамандър]] в [[Мала Азия]], близо до руините на древната [[Троя]], дадено като [[апанаж]] на баща му [[Мицо Асен]]. Счита се, че търновското златно съкровище, което се е съхранявало в родовото имение е попаднало в ръцете на наемника [[Роже дьо Фльор]], който се жени за дъщерята на Иван Асен III – Мария Асенина, след което следите му са загубени.{{hrf|За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова}}
+== Брак и потомство ==
+Иван Асен III е женен за [[Ирина Палеологина]], дъщеря на византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], от която има децата:
+* [[Мария Асенина Палеологина|Мария Асенина]] (1287 – 1314)<ref>[https://www.geni.com/people/Maria-Asanina/6000000008346271562 Maria Asanina]</ref>, омъжена за [[Роже дьо Фльор]];
+* [[Теодора Палеологина Асенина]], омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Фльор. Впоследствие е имала втори брак с [[Мануил Тагарис]], византийски военачалник<ref>Trapp, Erich (1991). „Tagaris“. In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.</ref><ref>Guilland, Rodolphe (1967). „Le Stratopédarque et le Grand statopédarque“. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507</ref>;
+* [[Михаил Асен (Византия)|Михаил Асен]], титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.;
+* [[Андроник Асен]], деспот на [[Пелопонеско деспотство|Мореа]];
+* [[Исак Асен]] – първи брак с Теодора, дъщеря на татарския хан Абага; втори брак с неизвестна по име жена, от която има трима сина – Андроник Асен, Михаил Асен и Андрей Асен, както и дъщеря Ирина Асенина, омъжена около 1346/1351 г. за Георгиос Филантропенос, управител на [[Лемнос]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html The house of Aseniden]</ref>
+* [[Константин Палеолог Асен|Константин]], който има син [[Михаил Комнин Торник Асен Палеолог|Михаил Асен]], управител на [[Лесбос]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html The house of Aseniden]</ref><ref>[https://www.persee.fr/doc/rebyz_1146-9447_1932_num_31_166_2712 V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180]</ref>;
+* Мануил;
+* Анна.
+Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на [[15 век|XV век]]. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка [[Ирина Асенина (византийска императрица)|Ирина Асенина]] (дъщеря на сина му [[Андроник Асен]]), се омъжва за бъдещия византийски император [[Йоан VI Кантакузин]] и по линия на дъщеря си [[Елена Кантакузина|Елена]] (омъжена за император [[Йоан V Палеолог]]) свързва българския род с редица византийски василевси.
 == Родословие ==
@@ Ред 72: / Ред 91: @@
 |31=
 }}}}
-Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на 15<sup>-и</sup> в. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]] (дъщеря на сина му [[Андроник Асен]]), се омъжва за бъдещия византийски император [[Йоан VI Кантакузин]] и по линия на дъщеря си [[Елена Кантакузина|Елена]] (омъжена за император [[Йоан V Палеолог]]) свързва българския род с редица византийски василевси.
-== Семейство ==
-Иван Асен III е женен за [[Ирина Палеологина]], дъщеря на византийския император [[Михаил VIII Палеолог]]. От този брак има:
-* [[Мария Асенина Палеологина]] (1287 – 1314)<ref>[https://www.geni.com/people/Maria-Asanina/6000000008346271562 Maria Asanina]</ref>, омъжена за [[Роже дьо Флор]];
-* Теодора Асенина Палеологина, омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Флор. Впоследствие е имала втори брак с [[Мануил Тагарис]], византийски военачалник<ref>Trapp, Erich (1991). „Tagaris“. In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.</ref><ref>Guilland, Rodolphe (1967). „Le Stratopédarque et le Grand statopédarque“. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507</ref>;
-* [[Михаил Асен (Византия)|Михаил Асен]], титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.;
-* [[Андроник Асен]], деспот на [[Деспотство Морея|Морея]];
-* Исак Асен – първи брак с Теодора, дъщеря на татарския хан Абага; втори брак с неизвестна по име жена, от която има трима сина – Андроник Асен, Михаил Асен и Андрей Асен, както и дъщеря Ирина Асенина, омъжена около 1346/1351 г. за Георгиос Филантропенос, управител на [[Лемнос]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html The house of Aseniden]</ref>
-* Константин, който има син Михаил Асен, управител на [[Лесбос]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html The house of Aseniden]</ref><ref>[https://www.persee.fr/doc/rebyz_1146-9447_1932_num_31_166_2712 V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180]</ref>;
-* Мануил;
-* Анна.
 == Източници ==
@@ Ред 91: / Ред 97: @@
 == Литература ==
 * Божилов, Ив., „''Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография''“, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]] „Марин Дринов“, София, 1994.
-* Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
+* Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
 == Външни препратки ==
@@ Ред 100: / Ред 106: @@
 {{пост край}}
-{{Български владетели}}
+{{Български владетели}}{{Портал|История на България|Биографии}}
 [[Категория:Монарси на Втората българска държава]]
 [[Категория:Православни монарси]]