Направо към съдържанието

Fire and Ice: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixing masked redirect
Редакция без резюме
 
(Не са показани 17 междинни версии от 10 потребители)
Ред 4: Ред 4:
| обложка =
| обложка =
| автор = Ингви Малмстийн
| автор = Ингви Малмстийн
| дата = Criteria Studios, [[Маями]], [[Флорида]] (миксиран в Electric Lady studios)
| дата = Criteria Studios, [[Маями]], [[Флорида]] (миксиран в [[Electric Lady Studios]])
| година = 31 [[март]] [[1992]]
| година = 31 [[март]] [[1992]]
| жанр = [[нео-класически метъл]]
| жанр = [[неокласически метъл]]
| стилове =
| стилове =
| времетраене = 64:07
| времетраене = 64:07
| лейбъл = [[Elektra ]]
| лейбъл = [[Elektra]]
| пореден = 9
| пореден = 9
| имена = [[Ингви Малмстийн]]
| имена = [[Ингви Малмстийн]]
| език = английски
| език = английски
| Предишен албум = [[The Yngwie Malmsteen Collection]]<br>(1991)
| предишен албум = ''[[The Yngwie Malmsteen Collection]]''<br>(1991)
| Този албум = '''Fire and Ice'''<br>(1992)
| този албум = '''''Fire and Ice'''''<br>(1992)
| Следващ албум = [[The Seventh Sign]]<br>(1994)
| следващ албум = ''[[The Seventh Sign]]''<br>(1994)
}}
}}


'''Fire and Ice''' е студиен албум на китариста [[Ингви Малмстийн]], издаден през [[1992]] г.
'''''Fire and Ice''''' е студиен албум на китариста [[Ингви Малмстийн]], издаден през [[1992]] г.


През [[1991]] г., Малмстийн напуска [[Polydor]] и подписва договор с [[Elektra]]/WEA Entertainment. По това време Електра подписва договори с метъл групи и после ги унищожава (и групите и договорите), за да разчисти място за „алтернативната музика“. В резултат този албум е слабо промотиран от лейбъла, чиито шефове се борят за лидерската позиция в компанията (това продължава до средата на [[1994]] г.). В периода 1991-93 ръководеща роля в компанията имат последователно Боб Краснов, Анита Бекр и Натали Кол, което прави лейбъла изключително хаотичен. Когато най-накрая е избрана Силвия Роун, тя решава да премахне всички групи от 80-те от лейбъла като ги банкрутира. По този начин е навредено и на кариерата на Малмстийн.
През [[1991]] г., Малмстийн напуска [[Polydor]] и подписва договор с [[Elektra]]/WEA Entertainment. По това време Електра подписва договори с метъл групи и после ги унищожава (и групите и договорите), за да разчисти място за „алтернативната музика“. В резултат този албум е слабо промотиран от лейбъла, чиито шефове се борят за лидерската позиция в компанията (това продължава до средата на [[1994]] г.). В периода 1991-93 ръководеща роля в компанията имат последователно Боб Краснов, Анита Бекр и Натали Кол, което прави лейбъла хаотичен. Когато най-накрая е избрана Силвия Роун, тя решава да премахне всички групи от 80-те от лейбъла като ги банкрутира. По този начин е навредено и на кариерата на Малмстийн.


„Fire & Ice“ е третият и последен албум (първият е [[Odyssey]] от [[1988]]), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след [[Нирвана]]). Албумът (като изключим песента „Teaser“) е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн до момента. В него са включени три зашеметяващи нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.
''Fire & Ice'' е третият и последен албум (първият е ''[[Odyssey]]'' от [[1988]]), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след [[Нирвана]]). Албумът (като изключим песента ''Teaser'') е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн дотогава. В него са включени трии нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.


Албумът не успява да пожъне очаквания комерсиален успех в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Въпреки това той става три пъти платинен в [[Япония]], където Малмстийн се продава добре и до днес. Един от факторите, който е пречка за успеха на албума (освен лошото промотиране от страна на лейбъла) е нарастващата публика на [[гръндж]]а.
Албумът не успява да пожъне очаквания комерсиален успех в [[САЩ]]. Въпреки това той става три пъти платинен в [[Япония]], където Малмстийн се продава добре. Един от факторите, който е пречка за успеха на албума (освен лошото промотиране от страна на лейбъла) е нарастващата публика на [[гръндж]]а.


==Съдържание==
== Съдържание ==
Музиката и текстовете изцяло са написани от [[Ингви Малмстийн]], с изключение на посочените.
Музиката и текстовете изцяло са написани от [[Ингви Малмстийн]], с изключение на посочените.
#„Perpetual“ – 4:12
# ''Perpetual'' – 4:12
#„Dragonfly“ – 4:48 (Текст: [[Йоран Едман]], Малмстийн)
# ''Dragonfly'' – 4:48 (Текст: [[Йоран Едман]], Малмстийн)
#„Teaser“ – 3:27 (Текст: Едман, Малмстийн)
# ''Teaser'' – 3:27 (Текст: Едман, Малмстийн)
#„How Many Miles to Babylon“ – 6:09 (Текст: Едман, Малмстийн)
# ''How Many Miles to Babylon'' – 6:09 (Текст: Едман, Малмстийн)
#„Cry No More“ – 5:15 (Текст: Едман, Малмстийн)
# ''Cry No More'' – 5:15 (Текст: Едман, Малмстийн)
#„No Mercy“ – 5:29
# ''No Mercy'' – 5:29
#„C'est La Vie“ – 5:17 (Текст: Едман, Малмстийн)
# ''C'est La Vie'' – 5:17 (Текст: Едман, Малмстийн)
#„Leviathan“ – 4:20
# ''Leviathan'' – 4:20
#„Fire & Ice“ – 4:28 (Текст: Едман, Малмстийн)
# ''Fire & Ice'' – 4:28 (Текст: Едман, Малмстийн)
#„Forever is a Long Time“ – 4:25 (Текст: Едман, Малмстийн)
# ''Forever is a Long Time'' – 4:25 (Текст: Едман, Малмстийн)
#„I'm My Own Enemy“ – 6:07 (Текст: Едман)
# ''I'm My Own Enemy'' – 6:07 (Текст: Едман)
#„All I Want is Everything“ – 4:00
# ''All I Want is Everything'' – 4:00
#„Golden Dawn“ – 1:29
# ''Golden Dawn'' – 1:29
#„Final Curtain“ – 4:43
# ''Final Curtain'' – 4:43


===Бонус песен в японското издание===
=== Бонус песен в японското издание ===
# ''Broken Glass''
#„Broken Glass“


==Състав==
== Състав ==
* [[Ингви Малмстийн]] - всички електрически и акустични китари, ситар, Taurus бас педал, бек вокали
* [[Ингви Малмстийн]] всички електрически и акустични китари, ситар, Taurus бас педал, беквокали
* [[Йоран Едман]] - вокал
* [[Йоран Едман]] вокал
* [[Сванте Хенрисон]] - бас, чело
* [[Сванте Хенрисон]] бас, чело
* [[Матс Олаусон]] - клавишни
* [[Матс Олаусон]] клавишни
* [[Бу Вернер]] - барабани, бек вокали
* [[Бу Вернер]] барабани, беквокали
* [[Михаел Вон Норинг]] - барабани в "Leviathan"
* [[Михаел Вон Норинг]] барабани в ''Leviathan''
* [[Лоло Ланербак]] - флейта
* [[Лоло Ланербак]] флейта


{{Ингви Малмстийн}}
{{Ингви Малмстийн}}
Ред 62: Ред 62:
[[Категория:Албуми на Ингви Малмстийн]]
[[Категория:Албуми на Ингви Малмстийн]]
[[Категория:Музикални албуми от 1992 година]]
[[Категория:Музикални албуми от 1992 година]]

[[en:Fire and Ice (album)]]
[[fi:Fire and Ice]]
[[fr:Fire And Ice]]
[[hr:Fire and Ice]]
[[it:Fire and Ice#Musica]]
[[sv:Fire and Ice (musikalbum)]]
[[tr:Fire and Ice (albüm)]]

Текуща версия към 13:28, 11 юни 2024

Fire and Ice
Албум на Ингви Малмстийн
ЗаписанCriteria Studios, Маями, Флорида (миксиран в Electric Lady Studios)
Издаден31 март 1992
Жанрнеокласически метъл
Времетраене64:07
Музикален издателElektra
Пореден албум9
Продуцент(и)Ингви Малмстийн
Езиканглийски
Хронология на Ингви Малмстийн
The Yngwie Malmsteen Collection
(1991)
Fire and Ice
(1992)
The Seventh Sign
(1994)

Fire and Ice е студиен албум на китариста Ингви Малмстийн, издаден през 1992 г.

През 1991 г., Малмстийн напуска Polydor и подписва договор с Elektra/WEA Entertainment. По това време Електра подписва договори с метъл групи и после ги унищожава (и групите и договорите), за да разчисти място за „алтернативната музика“. В резултат този албум е слабо промотиран от лейбъла, чиито шефове се борят за лидерската позиция в компанията (това продължава до средата на 1994 г.). В периода 1991-93 ръководеща роля в компанията имат последователно Боб Краснов, Анита Бекр и Натали Кол, което прави лейбъла хаотичен. Когато най-накрая е избрана Силвия Роун, тя решава да премахне всички групи от 80-те от лейбъла като ги банкрутира. По този начин е навредено и на кариерата на Малмстийн.

Fire & Ice е третият и последен албум (първият е Odyssey от 1988), с който китаристът се опитва да постигне комерсиален успех. Албумът е лошо направен, а сингълът е с кийборд в основата (в годините след Нирвана). Албумът (като изключим песента Teaser) е най-близо до нео-класическото метъл звучене от всички албуми на Малмстийн дотогава. В него са включени трии нео-класически инструментала и няколко добри парчета в същия стил.

Албумът не успява да пожъне очаквания комерсиален успех в САЩ. Въпреки това той става три пъти платинен в Япония, където Малмстийн се продава добре. Един от факторите, който е пречка за успеха на албума (освен лошото промотиране от страна на лейбъла) е нарастващата публика на грънджа.

Музиката и текстовете изцяло са написани от Ингви Малмстийн, с изключение на посочените.

  1. Perpetual – 4:12
  2. Dragonfly – 4:48 (Текст: Йоран Едман, Малмстийн)
  3. Teaser – 3:27 (Текст: Едман, Малмстийн)
  4. How Many Miles to Babylon – 6:09 (Текст: Едман, Малмстийн)
  5. Cry No More – 5:15 (Текст: Едман, Малмстийн)
  6. No Mercy – 5:29
  7. C'est La Vie – 5:17 (Текст: Едман, Малмстийн)
  8. Leviathan – 4:20
  9. Fire & Ice – 4:28 (Текст: Едман, Малмстийн)
  10. Forever is a Long Time – 4:25 (Текст: Едман, Малмстийн)
  11. I'm My Own Enemy – 6:07 (Текст: Едман)
  12. All I Want is Everything – 4:00
  13. Golden Dawn – 1:29
  14. Final Curtain – 4:43

Бонус песен в японското издание

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Broken Glass
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eclipse (Yngwie Malmsteen album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​