Направо към съдържанието

Василе Барба: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
(Не са показани 18 междинни версии от 10 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Василе Барба
| име = Василе Барба
| портрет = dot.png
| име-оригинал = Vasile Barba
| категория = учен
| портрет-описание =
| px =
| описание = германски учен
| описание = германски учен
| портрет =
| портрет-описание =
| наставка =
| роден-дата = [[1918]]
| роден-място = [[Ливада (дем Пеония)|Голема Ливада]], [[Гърция]]
| роден-място = [[Ливада (дем Пеония)|Голема Ливада]], [[Гърция]]
| починал-дата = [[2007]]
| починал-място = [[Фрайбург]], [[Германия]]
| починал-място = [[Фрайбург]], [[Германия]]
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Учен
| област =
| образование = [[Букурещки университет]]
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}
'''Василе Барба''' ({{Lang-rup|Vasile Barba}}) е германски учен и арумънски общественик.
'''Василе Барба''' ({{Lang|rup|Vasile Barba}}) е [[Германия|германски]] учен и [[Арумъни|арумънски]] общественик.


== Биография ==
== Биография ==
Барба е роден в 1918 година във влашкото паяшко село [[Ливада (дем Пеония)|Голема Ливада]], Гърция. Емигрира в Румъния и се устнановява като колонист в [[Богданци (Област Силистра)|Узундже орман]], [[Южна Добруджа]]. Завършва лицея „Георге Шинкай“ в Букурещ и право в [[Букурещки университет|Букурещкия университет]]. Преди национализацията през 1948 г. има водена дъскорезница, която баща му построява в Биказ, а след това е банков инспектор в [[Сибиу]] и [[Брашов]]. От 1953 до 1983 година живее и преподава в Брашов във Факултета по горско стопанство и индустрия.
Барба е роден през 1918 година във влашкото паяшко село [[Ливада (дем Пеония)|Голема Ливада]], [[Гърция]]. Емигрира в [[Румъния]] и се установява като [[Румънска и арумънска колонизация на Южна Добруджа|колонист]] в [[Богданци (област Силистра)|Узундже орман]], [[Южна Добруджа]]. Завършва лицея „Георге Шинкай“ в [[Букурещ]] и право в [[Букурещки университет|Букурещкия университет]]. Преди [[национализация]]та през 1948 г. има дъскорезница, която баща му построява в [[Биказ]], а след това е банков инспектор в [[Сибиу]] и [[Брашов]]. От 1953 до 1983 година живее и преподава в Брашов във Факултета по горско стопанство и индустрия.


Барба емигрира в Германия, заедно със съпругата си, която е германка, и във [[Фрайбург]] основава Съюз на арумънския език и култура. Съюзът се бори за запазване на арумънската култура в Европа, организира международни конгреси и издава списанието на арумънски език „[[Зборлу а Ностру]]“. Барба е подпомаган от Европейска фондация Драган на [[Константин Драган]], един от най-верните хора на лидера на [[Желязна гвардия|Желязната гвардия]] [[Константин Папаначе]]. От Фрайбург Барба популяризира теорията, че арумъните са различни от румънците и речта им е независима и арумънският език не е сред четирите диалекта на старорумънския език - версия, поддържана от [[Румънска академия|Румънската академия]].
Барба емигрира в Германия, заедно със съпругата си, която е германка, и във [[Фрайбург]] основава Съюз на [[Арумънски език|арумънския език]] и [[култура]]. Съюзът се бори за запазване на арумънската култура в [[Европа]], организира международни конгреси и издава списанието на арумънски език „[[Зборлу а Ностру]]“. Барба е подпомаган от Европейска фондация „Драган“ на [[Константин Драган]], един от най-верните хора на лидера на [[Желязна гвардия|Желязната гвардия]] [[Константин Папаначе]]. От Фрайбург Барба популяризира теорията, че арумъните са различни от [[румънци]]те и речта им е независима и арумънският език не е сред четирите диалекта на старорумънския език – версия, поддържана от [[Румънска академия|Румънската академия]].


В 1982 година Барба публикува в Румъния много текстове на арумънски с немски превод.<ref name="Gica">[http://www.farsarotul.org/NL31_1.htm Gica, Alexandru. The Recent History of the Aromanians in Romania]</ref>
През 1982 година Барба публикува в Румъния много текстове на арумънски с немски превод.<ref name="Gica">[http://www.farsarotul.org/NL31_1.htm Gica, Alexandru. The Recent History of the Aromanians in Romania]</ref>


Василе Барба умира в 2007 година.<ref>[http://www.evz.ro/detalii/stiri/lali-vasili-a-stat-20-de-zile-pe-pamant-dupa-moarte-901037.html Кратка биография]</ref>
Василе Барба умира през 2007 година във Фрайбург на 89-годишна възраст.<ref>[http://www.evz.ro/detalii/stiri/lali-vasili-a-stat-20-de-zile-pe-pamant-dupa-moarte-901037.html Кратка биография]</ref>

== Вижте също ==
* [[Виктория Барба]]


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />


{{Портал Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Барба, Василе}}
{{СОРТКАТ:Барба, Василе}}
[[Категория:Възпитаници на Букурещкия университет]]
[[Категория:Германски филолози]]
[[Категория:Румънски филолози]]
[[Категория:Македонски власи]]
[[Категория:Македонски власи]]
[[Категория:Хора от дем Пеония]]
[[Категория:Родени в Ливада]]
[[Категория:Немски учени]]
[[Категория:Брашовци]]
[[Категория:Починали във Фрайбург]]

Текуща версия към 08:13, 27 юни 2024

Василе Барба
Vasile Barba
германски учен
Роден
1918 г.
Починал
2007 г. (89 г.)

Националност Германия
Учил вБукурещки университет

Василе Барба (на арумънски: Vasile Barba) е германски учен и арумънски общественик.

Барба е роден през 1918 година във влашкото паяшко село Голема Ливада, Гърция. Емигрира в Румъния и се установява като колонист в Узундже орман, Южна Добруджа. Завършва лицея „Георге Шинкай“ в Букурещ и право в Букурещкия университет. Преди национализацията през 1948 г. има дъскорезница, която баща му построява в Биказ, а след това е банков инспектор в Сибиу и Брашов. От 1953 до 1983 година живее и преподава в Брашов във Факултета по горско стопанство и индустрия.

Барба емигрира в Германия, заедно със съпругата си, която е германка, и във Фрайбург основава Съюз на арумънския език и култура. Съюзът се бори за запазване на арумънската култура в Европа, организира международни конгреси и издава списанието на арумънски език „Зборлу а Ностру“. Барба е подпомаган от Европейска фондация „Драган“ на Константин Драган, един от най-верните хора на лидера на Желязната гвардия Константин Папаначе. От Фрайбург Барба популяризира теорията, че арумъните са различни от румънците и речта им е независима и арумънският език не е сред четирите диалекта на старорумънския език – версия, поддържана от Румънската академия.

През 1982 година Барба публикува в Румъния много текстове на арумънски с немски превод.[1]

Василе Барба умира през 2007 година във Фрайбург на 89-годишна възраст.[2]