Папагал монах: Разлика между версии

	Монашески папагал
	Myiopsitta monachus monachus
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:	Папагалови (Psittacidae)
род:	Монашески папагали (Myiopsitta)
вид:	Монашески папагал (M. monachus)
	Научно наименование
	Myiopsitta monachus Boddaert, 1783
	Разпространение
	Монашески папагал в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 06:32, 4 юли 2024

Вижте пояснителната страница за други значения на Монах.

Папагалът монах (Myiopsitta monachus) е вид южноамерикански папагал единствен представител на род Myiopsitta. Произхожда от умерените и субтропичните райони на Аржентина и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са интродуцирани в урбанизирани райони по цял свят.

Описание

Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, главата и гърба са зелени. Крилата и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а човката е оранжева.^[2]

Одомашнените птици могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.

Подвидове

Макар че видът днес е единствен представител на род Myiopsitta, е възможно един от подвидовете му – Myiopsitta monachus luchsi да бъде отделен като самостоятелен вид – Myiopsitta luchsi.^[3] Подвидовете на папагалите монах са:

Myiopsitta monachus monachus (Boddaert, 1783) – разпространен е в Аржентина от провинция Сантяго дел Естеро до Буенос Айрес и Уругвай.
Myiopsitta monachus calita (Boddaert, 1783) – разпространен е в подножието на Андите над 1000 m н.в. от Боливия и Парагвай до северозападна Аржентина, след което преминава на юг към провинция Чубут.
Myiopsitta monachus cotorra (Finsch, 1868) – разпространен в Бразилия (Мато Гросо, Мато Гросо до Сул, вероятно и в Рио Гранди до Сул^[4]) на юг по поречието на река Парагвай до Гран Чако.
Myiopsitta (monachus) luchsi (Boddaert, 1783) – разпространен е в Андите в централната част на Боливия на надморска височина между 1000 и 3000 m

Птиците се одомашняват и се отглеждат като любимци в домовете. Много от тях са изпускани неволно или освобождавани нарочно от стопаните си. Ето защо през последните десетилетия се наблюдава образуване на градски колонии от папагали монаси в редица големи градове по света, най-вече в Европа и Северна Америка.

Начин на живот

Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на ята, които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство, като нападат посевите от зърнено-житни култури. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.

Размножаване

Папагалите монаси гнездят по дървета в блатисти местности, изграждайки големи кръгли гнезда, достигащи до 3 метра в диаметър, или използвайки стари гнезда. Обикновено няколко двойки изграждат гнездото съвместно и всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка, като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 до 8 броя бели яйца, които се мътят 22 – 26 дни. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.

Когато тези папагали се отглеждат в домашни условия, трябва да се има предвид, че не обичат самотата и не бива да бъдат оставяни без грижи и внимание. Самотата може да ги подтикне да започнат да се нараняват сами. Има опасност да започнат да късат перата си и дори да разкъсват и наранят кожата си. Такова поведение е знак, че за папагала монах не са полагани достатъчно и адекватни грижи.^[5]

Литература

Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. Revista Brasileira de Ornitologia 14(2): 145 – 149 [Portuguese with English abstract]. PDF fulltext Electronic supplement
Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. Condor 109(2): 389 – 398. DOI:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2HTML abstract
Collar, Nigel J. (1997a): 249. Monk Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
Fasbach, Laura (2001): A squawk in the park Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.. Edgewater Online. 23 юли 2001. Посетен на 12 януари 2008.
Kamuda, Melinda L. (1998): Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training Архив на оригинала от 1999-01-28 в Wayback Machine.. 19 март 1998. Посетен на 12 януари 2008.
Juniper, Tony & Parr, Mike (1998): 269 Monk Parakeet. In: Parrots: A Guide to Parrots of the World: 475 – 476, plate 62. Christopher Helm, London. ISBN 1-873403-40-2
Powell, Michael (2006): Parrots Have Colonized the Wilds of Brooklyn. Washington Post, 28 декември 2006. Посетен на 12 януари 2008.
Quaker Information Center (QIC) (2004): Are Quakers Legal In My State? Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.. 31 декември 2004. Посетен на 12 януари 2008.
South American Classification Committee (SACC) (2008): A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes) Архив на оригинала от 2010-01-09 в Wayback Machine.. 9 януари 2008. Посетен на 12 януари 2008.

Източници

↑ Myiopsitta monachus (Boddaert, 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Collar (1997a,b), Juniper & Parr (1998)
↑ Collar (1997b)
↑ Amorim & Piacentini (2006)
↑ Папагал Монах - отглеждане и характеристика

[1] Myiopsitta monachus (Boddaert, 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[hbw+j&p-2] Collar (1997a,b), Juniper & Parr (1998)

[hbw-luchsi-3] Collar (1997b)

[adqp2006-4] Amorim & Piacentini (2006)

[5] Папагал Монах - отглеждане и характеристика

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{към пояснение|Монах|Монах (пояснение)}}
-{{Taxobox
+{{Taxobox}}
-| status              = LC
-| status_system       = IUCN3.1
-| status_ref          = <ref>{{IUCN|id=106001608 |title=''Myiopsitta monachus'' | assessors=[[BirdLife International]] |version=2008.1 |year=2008 |downloaded=16 юли 2012}}</ref>
-| regnum              = Animalia
-| regnum-bg           = [[Животни]]
-| phylum              = Chordata
-| phylum-bg           = [[Хордови]]
-| classis             = Aves
-| classis-bg          = [[Птици]]
-| ordo                = Psittaciformes
-| ordo-bg             = [[Папагалоподобни]]
-| familia             = Psittacidae
-| familia-bg          = [[Папагали]]
-| subfamilia          = Arinae
-| subfamilia-bg       = [[Неотропични папагали]]
-| genus               = '''Myiopsitta'''
-| genus-bg            = '''Папагали монаси'''
-| species             = '''M. monachus'''
-| species-bg          = '''Папагал монах'''
-| rank                = Myiopsitta
-| rank_authority      = [[Шарл Люсиен Бонапарт|Bonaparte]], 1854
-}}
 '''Папагалът монах''' (''Myiopsitta monachus'') е вид [[Южна Америка|южноамерикански]] папагал единствен представител на род ''Myiopsitta''. Произхожда от умерените и субтропичните райони на [[Аржентина]] и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са [[Интродукция (биология)|интродуцирани]] в урбанизирани райони по цял свят.
 == Описание ==
-Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100&nbsp;g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, [[глава]]та и гърба са зелени. [[Криле|Крилата]] и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а [[човка]]та е оранжева.<ref name = hbw+j&p>Collar (1997a,b), Juniper & Parr (1998)</ref>
+Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, [[глава]]та и гърба са зелени. [[Криле|Крилата]] и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а [[човка]]та е оранжева.<ref name = hbw+j&p>Collar (1997a,b), Juniper & Parr (1998)</ref>
 [[Одомашняване|Одомашнените птици]] могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.
 == Подвидове ==
-Макар че видът днес е единствен представител на род ''Myiopsitta'' е възможно един от подвидовете му ''Myiopsitta monachus luchsi'' да бъде отделен като самостоятелен вид – ''Myiopsitta luchsi''.<ref name = hbw-luchsi>Collar (1997b)</ref> Подвидовете на папагалите Монах са:
+Макар че видът днес е единствен представител на род ''Myiopsitta'', е възможно един от подвидовете му – ''Myiopsitta monachus luchsi'' да бъде отделен като самостоятелен вид – ''Myiopsitta luchsi''.<ref name = hbw-luchsi>Collar (1997b)</ref> Подвидовете на папагалите монах са:
 * ''Myiopsitta monachus monachus'' (Boddaert, 1783) – разпространен е в Аржентина от провинция [[Сантяго дел Естеро (провинция)|Сантяго дел Естеро]] до [[Буенос Айрес (провинция)|Буенос Айрес]] и [[Уругвай]].
 * ''Myiopsitta monachus calita'' (Boddaert, 1783) – разпространен е в подножието на Андите над 1000 m н.в. от [[Боливия]] и [[Парагвай]] до северозападна Аржентина, след което преминава на юг към провинция [[Чубут]].
@@ Ред 41: / Ред 18: @@
 == Начин на живот ==
-Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на [[ято|ята]], които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство като нападат посевите от [[зърнено-житни култури]]. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.
+Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на [[ято|ята]], които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство, като нападат посевите от [[зърнено-житни култури]]. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.
 == Размножаване ==
-Папагалите монаси гнездят в блатисти местности като изграждат големи кръгли гнезда достигащи до 3 метра в диаметър. [[Гнездо|Гнездата]] се изграждат на дърветата като се използват и стари изоставени гнезда. Обикновено няколко двойки го изграждат съвместно като за всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 – 8 броя бели яйца като след мътене от 22 – 26 дни се излюпват пиленцата. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.
+Папагалите монаси гнездят по дървета в блатисти местности, изграждайки големи кръгли [[Гнездо|гнезда]], достигащи до 3 метра в диаметър, или използвайки стари гнезда. Обикновено няколко двойки изграждат гнездото съвместно и всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка, като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 до 8 броя бели яйца, които се мътят 22 – 26 дни. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.
+Когато тези папагали се отглеждат в домашни условия, трябва да се има предвид, че не обичат самотата и не бива да бъдат оставяни без грижи и внимание. Самотата може да ги подтикне да започнат да се нараняват сами. Има опасност да започнат да късат перата си и дори да разкъсват и наранят кожата си. Такова поведение е знак, че за папагала монах не са полагани достатъчно и адекватни грижи.<ref>{{Cite web|url=https://sweetpet.site/папагал-монах-отглеждане-и-характери|title= Папагал Монах - отглеждане и характеристика}}</ref>
 == Литература ==
-* Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. ''Revista Brasileira de Ornitologia'' 14(2): 145 – 149 [Portuguese with English abstract]. [http://web.archive.org/web/20081217155316/http://www.ararajuba.org.br/sbo/ararajuba/artigos/Volume142/ara142not1.pdf PDF fulltext] [http://web.archive.org/web/20070108100846/http://www.ararajuba.org.br/sbo/ararajuba/artigos/Volume142/ara142not1sup.pdf Electronic supplement]
+* Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. ''Revista Brasileira de Ornitologia'' 14(2): 145 – 149 [Portuguese with English abstract]. [https://web.archive.org/web/20081217155316/http://www.ararajuba.org.br/sbo/ararajuba/artigos/Volume142/ara142not1.pdf PDF fulltext] [https://web.archive.org/web/20070108100846/http://www.ararajuba.org.br/sbo/ararajuba/artigos/Volume142/ara142not1sup.pdf Electronic supplement]
-* Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. ''[[Condor (journal)|Condor]]'' 109(2): 389 – 398. <small>[[Digital Object Identifier|DOI]]:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2</small> [http://www.bioone.org/perlserv/?request=get-abstract&doi=10.1650%2F0010-5422(2007)109%5B389%3AGVICCO%5D2.0.CO%3B2 HTML abstract]
+* Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. ''[[Condor (journal)|Condor]]'' 109(2): 389 – 398. <small>[[Digital Object Identifier|DOI]]:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2</small>[http://www.bioone.org/perlserv/?request=get-abstract&doi=10.1650%2F0010-5422(2007)109%5B389%3AGVICCO%5D2.0.CO%3B2 HTML abstract]
 * Collar, Nigel J. (1997a): 249. Monk Parakeet. ''In:'' del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): ''[[Handbook of Birds of the World]]'' (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. <small>ISBN 84-87334-22-9</small>
-* Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. ''In:'' del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): ''[[Handbook of Birds of the World]]'' (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. <small>ISBN 84-87334-22-9</small>
+* Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. ''In:'' del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): ''Handbook of Birds of the World'' (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. <small>ISBN 84-87334-22-9</small>
-* Fasbach, Laura (2001): [http://www.edgewateronline.com/edgewater-parrots/07-23-01.html A squawk in the park]. ''Edgewater Online''. 23 юли 2001. Посетен на 12 януари 2008.
+* Fasbach, Laura (2001): [http://www.edgewateronline.com/edgewater-parrots/07-23-01.html A squawk in the park] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928093533/http://www.edgewateronline.com/edgewater-parrots/07-23-01.html |date=2007-09-28 }}. ''Edgewater Online''. 23 юли 2001. Посетен на 12 януари 2008.
-* Kamuda, Melinda L. (1998): [http://www.monkparakeet.com/melinda.htm Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training]. 19 март 1998. Посетен на 12 януари 2008.
+* Kamuda, Melinda L. (1998): [http://www.monkparakeet.com/melinda.htm Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/19990128121657/http://monkparakeet.com/melinda.htm |date=1999-01-28 }}. 19 март 1998. Посетен на 12 януари 2008.
 * Juniper, Tony & Parr, Mike (1998): 269 Monk Parakeet. ''In: Parrots: A Guide to Parrots of the World'': 475 – 476, plate 62. [[Helm Identification Guides|Christopher Helm]], London. <small>ISBN 1-873403-40-2</small>
 * Powell, Michael (2006): [http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/12/27/AR2006122701474.html Parrots Have Colonized the Wilds of Brooklyn]. ''[[Washington Post]]'', 28 декември 2006. Посетен на 12 януари 2008.
-* Quaker Information Center (QIC) (2004): [http://quakerville.net/qic/statelaw.asp Are Quakers Legal In My State?]. 31 декември 2004. Посетен на 12 януари 2008.
+* Quaker Information Center (QIC) (2004): [http://quakerville.net/qic/statelaw.asp Are Quakers Legal In My State?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071008211419/http://quakerville.net/qic/statelaw.asp |date=2007-10-08 }}. 31 декември 2004. Посетен на 12 януари 2008.
-* South American Classification Committee (SACC) (2008): [http://www.museum.lsu.edu/~Remsen/SACCBaseline03.html A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes)]. 9 януари 2008. Посетен на 12 януари 2008.
+* South American Classification Committee (SACC) (2008): [http://www.museum.lsu.edu/~Remsen/SACCBaseline03.html A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100109122036/http://www.museum.lsu.edu/~Remsen/SACCBaseline03.html |date=2010-01-09 }}. 9 януари 2008. Посетен на 12 януари 2008.
 == Източници ==
-{{commons|Category:Myiopsitta monachus}}
 <references />
+{{нормативен контрол}}
 [[Категория:Неотропични папагали]]