Тасос (град): Разлика между версии
Carbonaro. (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| (Не са показани 11 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| изглед = THASSOS_0889.jpg |
| изглед = THASSOS_0889.jpg |
||
| изглед-описание = Централна улица в Тасос |
| изглед-описание = Централна улица в Тасос |
||
| гео-ширина = 40.775833 |
|||
| гео-дължина = 24.708056 |
|||
| карти-обратен-ред = да |
| карти-обратен-ред = да |
||
| карта3 = Гърция Тасос |
| карта3 = Гърция Тасос |
||
| Ред 12: | Ред 10: | ||
| дем = Тасос |
| дем = Тасос |
||
| географска-област = [[Тасос]] |
| географска-област = [[Тасос]] |
||
| площ = |
|||
| височина = от 0 до 5 |
|||
| население = 3234 |
|||
| население-година = 2011 |
|||
| основаване = |
|||
| пощенски-код = |
|||
| телефонен-код = |
|||
}} |
}} |
||
'''Лименас |
'''Тасос''' или '''Лименас Тасу''' ({{lang|el|Θάσος}}, ''Λιμένας Θάσου'', [[катаревуса]]: ''Λιμήν Θάσου'', в превод ''пристанище на Тасос'') е главният град на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]] и център на дем Тасос в област [[Източна Македония и Тракия]]. |
||
== География == |
== География == |
||
| Ред 30: | Ред 21: | ||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Limenas-Ferry-quay.jpg|мини|ляво|Пристанището на Тасос]] |
[[Файл:Limenas-Ferry-quay.jpg|мини|ляво|Пристанището на Тасос]] |
||
Днешният град Тасос е непосредствено издигнат до някогашния античен град, разположен западно до днешния град. |
|||
| ⚫ | |||
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Skala Panajia (Liman), а старият град като Paleopolis-Thaso (Eski Kale).<ref>{{Австрийска карта}}</ref> |
|||
Гръцки източници свидетелстват за българите, живели до балканските войни на Тасос, и за гоненията срещу тях.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, Η ΘΑΣΟΣ ΚΑΙ Η ΔΡΑΣΗ ΤΩΝ ΟΑΣΙΩΝ ΚΑΤΑ ΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ, стр. 9 – 12, 16 [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rEKer2A6KIIJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t1/t1a12.pdf+&cd=3&hl=bg&ct=clnk&gl=bg]</ref> |
|||
| ⚫ | До пристанището е големият и живописен бивш метох, наричан Калогерикὸ ({{lang|el|Καλογερικό}}), на манастира [[Ватопед]] от [[Света гора]], великолепна постройка, издигната от монасите в XIX век, днес културен център.<ref>{{Citation |title=Περιφέρεια Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης – Περιφερειακή Ενότητα Καβάλας Thassos – Destinations |url=http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103912/http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations }}</ref> |
||
| ⚫ | В годините на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941 – 1944) островът заедно с днешните Източна Македония и част от Западна Тракия са окупирани от [[България]]. Използвано е името |
||
В 20-те години в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Лименас е местно-бежанско селище с 99 семейства бежанци с 446 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref><ref name="Симовски 258"/> |
|||
| ⚫ | В годините на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941 – 1944) островът заедно с днешните Източна Македония и част от Западна Тракия са окупирани от [[България]]. Използвано е името ''Боровец''<ref>Парушев, Тодор. [http://catalog.libvar.bg/view/show_short_rec.pl?id=23266&SC=avtorid&RC=6&SRV=true&LANG=bg&CS=24529&SA=%CF%E0%F0%F3%F8%E5%E2%2C%20%D2%EE%E4%EE%F0 Морското стопанство на България 1918 – 1944]. Варна, Зограф, 2002, стр. 127.</ref>. В града е изградена българска корабостроителница, в доковете на която са строени граждански и военни кораби за [[Български беломорски флот|Българския беломорски флот]]. Казармите на българската пехотна дружина от гарнизона в [[Кавала]], макар необитаеми сега, могат да се видят тук в югозападния край на острова. |
||
Сега градът, плажовете и красивата планина, покрита със средиземноморски [[бор]]ови гори, са притегателна дестинация за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи; други българи от години са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук. |
Сега градът, плажовете и красивата планина, покрита със средиземноморски [[бор]]ови гори, са притегателна дестинация за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи; други българи от години са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук. |
||
{{Преброяване Гърция|1886<ref name="Симовски 258">{{Симовски|1|258}}</ref>|1151<ref name="Симовски 258"/>|1215<ref name="Симовски 258"/>|1493<ref name="Симовски 258"/>|1749<ref name="Симовски 258"/>|1875<ref name="Симовски 258"/>|2052<ref name="Симовски 258"/>|2300<ref name="Симовски 258"/>|2600<ref name="Симовски 258"/>|3130|3234|3331}} |
|||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12769&v17= | заглавие = ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 | достъп_дата = 20 юли 2020 г | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> |
В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12769&v17= | заглавие = ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 | достъп_дата = 20 юли 2020 г | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2020-07-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200720105053/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12769&v17= }}</ref> |
||
=== Акропол === |
=== Акропол === |
||
| Ред 59: | Ред 56: | ||
=== Амфитеатър === |
=== Амфитеатър === |
||
{{основна|Тасоски амфитеатър}} |
{{основна|Тасоски амфитеатър}} |
||
Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е |
Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е изградена с мраморна фасада, а театърът е посветен на бог Дионисий. През I век е използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е ремонтиран, а на зрителските места са гравирани имената на видни посетители. Събирал е около 2000 зрители.<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/arxaio-theatro Забележителности на Тасос, Амфитеатър, „Thassos-View“]</ref> |
||
Първите разкопки са направени от френски археолози през 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената. |
Първите разкопки са направени от френски археолози през 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената. |
||
| Ред 70: | Ред 67: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
; Родени в Тасос |
; Родени в Тасос |
||
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Хараламбидис (Δημήτριος Χαραλαμπίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>{{АГМК|66}}</ref> |
* {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Хараламбидис]] ({{lang|el|Δημήτριος Χαραλαμπίδης}}), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>{{АГМК|66}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Текуща версия към 11:34, 29 август 2024
| Тасос Λιμένας Θάσος | |
 Централна улица в Тасос | |
  Тасос  Тасос  Тасос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Тасос |
| Географска област | Тасос |
| Надм. височина | 5 m |
| Население | 3331 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 04 |
| Телефонен код | 2593 |
| Тасос в Общомедия | |
Тасос или Лименас Тасу (на гръцки: Θάσος, Λιμένας Θάσου, катаревуса: Λιμήν Θάσου, в превод пристанище на Тасос) е главният град на остров Тасос в Северна Гърция и център на дем Тасос в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селището е разположено на североизточния бряг на острова, приблизително на около 31 километра (17 мили) южно от град Кавала. Редовни фериботни линии свързват град Тасос с Кавала и селището Керамоти.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Днешният град Тасос е непосредствено издигнат до някогашния античен град, разположен западно до днешния град.
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Skala Panajia (Liman), а старият град като Paleopolis-Thaso (Eski Kale).[1]
До пристанището е големият и живописен бивш метох, наричан Калогерикὸ (на гръцки: Καλογερικό), на манастира Ватопед от Света гора, великолепна постройка, издигната от монасите в XIX век, днес културен център.[2]
В 20-те години в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Лименас е местно-бежанско селище с 99 семейства бежанци с 446 души.[3][4]
В годините на Втората световна война (1941 – 1944) островът заедно с днешните Източна Македония и част от Западна Тракия са окупирани от България. Използвано е името Боровец[5]. В града е изградена българска корабостроителница, в доковете на която са строени граждански и военни кораби за Българския беломорски флот. Казармите на българската пехотна дружина от гарнизона в Кавала, макар необитаеми сега, могат да се видят тук в югозападния край на острова.
Сега градът, плажовете и красивата планина, покрита със средиземноморски борови гори, са притегателна дестинация за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи; други българи от години са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1886[4] | 1151[4] | 1215[4] | 1493[4] | 1749[4] | 1875[4] | 2052[4] | 2300[4] | 2600[4] | 3130 | 3234 | 3331 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.[6]
Акропол
[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в горната част на първия хълм на височина от 137 метра над древната Агора. Построена е от първите обитатели и в различни периоди е ремонтирана и укрепвана. Била е подсилена с мраморни стени и е последната защита в случай на нападение.
На втория връх се намира древният храм на Атина, датиращ от началото на V век пр. Хр.
На третия връх се намира светилището на Пан.[7]
Агора
[редактиране | редактиране на кода]Строителството ѝ започва през VІ век пр. Хр., но сградите в нея са предимно от периода IV–II век преди новата ера. Агората е представлявала правоъгълен площад, заобиколен от колони. Това е търговският, политически и религиозен център на острова. До него се е достигало през три врати. Пространството е включвало сгради с най-различно предназначение – храмове, паметници и статуи.[8]
В северната ѝ част са били разположени административни сгради. През І век сл. Хр. павирана улица свързва входа на Агората с пристанището. Многократно е разрушавана от чужди нашественици и е възстановявана. През V век с материали от Агората е построена християнска базилика.
Агората на античния Тасос е открита по време на френски археологически разкопки през 1911 г. и в периода 1948 – 1955 г. Намерени са множество статуи, скулптури и надписи с голяма стойност, повечето от които днес са изложени в Лувъра в Париж.
Амфитеатър
[редактиране | редактиране на кода]Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е изградена с мраморна фасада, а театърът е посветен на бог Дионисий. През I век е използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е ремонтиран, а на зрителските места са гравирани имената на видни посетители. Събирал е около 2000 зрители.[9]
Първите разкопки са направени от френски археолози през 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената.
От 2015 г. амфитеатърът е затворен и се извършва неговата реставрация и консервация.
Калогерико
[редактиране | редактиране на кода]Историческа сграда, изпъкваща между другите сгради до древното пристанище на Тасос. Построена е в края на ХІХ век и днес в нея се организират различни изложби на гръцки и чуждестранни представители на изкуството.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тасос
Димитриос Хараламбидис (на гръцки: Δημήτριος Χαραλαμπίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Περιφέρεια Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης – Περιφερειακή Ενότητα Καβάλας Thassos – Destinations, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231103912/http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations, посетен на 31 декември 2014
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 258. (на македонска литературна норма)
- ↑ Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002, стр. 127.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Акропол, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Агора, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Амфитеатър, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Калогерико, „Thassos-View“
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
| |||||||||||
| |||||||||||
